Планинарски правила

 
0

Ако сте начинаещ планинар и ви предстои да изкачите първите си върхове и да атакувате първите си планински маршрути, има няколко ключови правила, с които е по-добре да се запознаете предварително. Дори да ви изглеждат като шега, те са напълно сериозни и познаването им би накарало по-опитните да гледат на вас „с други очи”.

планинари

Изкачването на върха не значи край на прехода

Колкото и да не ви се иска, все някак трябва да се върнете долу при хората и да отидете на работа. В тази връзка, който си мисли, че с изкачването на върха свършва трудното и „оттук надолу е лесно, само спускане”, значи никога не е ходил в планината. Така че, ако чуете някой многознайко да говори такива дивотии, хич не го слушайте, ами заредете с едно бързо за отскок и бъдете нащрек, защото на слизане, в планината, гравитацията е по-страшна и от мечка!

Казахме „едно бързо” и се сетихме:

в планината продължителността на почивките се измерва в грамове. Колкото по-опитен водач си имате, толкова по-дълги са грамажите. Никога не противоречете на водача си за това колко точно трябва да се почива, защото той знае как да ви го върне.

Всеки сам си мие приборите!

Ако много цапате, много ще чистите. Освен ако не убедите другарчето си, то да измие вместо вас. Това е удобна ситуация, в която можете да проверите кои са истинските ви приятели, които „в нужда се познават”. Така де, като сте седнали за 100 грама почивка, няма да ставате да миете някакви си вилици.

Хижите ги местят…

Твърдение от личен опит. Понякога ги слагат просто 2-3 връхчета по-далече, понякога ги местят оттатък клека, а понякога, което е най-лошото, изобщо ги махат от вашия маршрут. Така че, изобщо не се доверявайте на усещането си, че „хижата е ей там, много близо, 15 минути”, защото то винаги е абсолютно погрешно, ами поемете дълбоко въздух, огледайте се да видите колко е красиво и продължете да ходите, ходите, ходите…

ВИЖ ОЩЕ: Хващай гората, полезно е за мозъка

Тези, които мрънкат, най-често се губят

Не че нещо, но никой не иска вместо свистенето на вятъра, чуруликането на някоя птичка и ромоленето на планинското поточе да слуша: „Още колко оставааа? Ама много ли е трудноо? Ооох, не мога повече. Изморих се. ‘Айде да си почиваме. Болят ме кракатаа…” Най-често, хората отиват в планината, за да разтоварят и да си почиват, затова, ако не искате да бъдете изгубени от останалите, мълчете. Иначе ще ви се наложи да приемете за лайтмотив поговорката, че нищо, което не е изгубено, не може да бъде намерено.

Парите нямат покупателна стойност.

Ако сте забравили поговорката: „Във всяка раница – баница” и искате да се възползвате от тази на другар от групата, опитайте да получите исканото като предложите нещо в замяна. Най-тачени са сухите и чисти чорапи и съдържанието на манерката. Ако пък извадите парче сланина, цена няма да имате.

ВИЖ ОЩЕ: АБВ на изкуството да хванеш пътеката

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.