Популяризирането на духа и културата на алпинизма и повече внимание и обществено признание за най-значимите изкачвания в света – това е основната цел на „Златните пикели“.С тези думи започва предговорът на Библията на алпинизма „Златните пикели – Оскарите в алпинизма“, написана от Виктор Сандерс (Президент на Британския алпийски клуб) и Кристиан Тромсдорф (Президент на GHM: Групата за висока планина). Върху тази цел стъпва книгата и дори повече.
Дочакахме я. Дочакахме и основния автор Давид Шамбр.
„Златни пикели – Оскарите в алпинизма“ е преводното и допълнено специално за България издание на „Piolets d’or“. С вълнение разлиствам книгата на български език – езикът, на който за първи път в световен мащаб се превежда след излизането на френски през 2021 г. И не само това. Първото международно издание на книгата отчита постиженията и отличените със „Златни пикели“ за 2022 и 2023 г. В ръцете си държим не просто издателско бижу, а уникат.
Седим с Момчил Дамянов в празната зала на Френския културен институт. От няколко дни съм обсебена от „Златните пикели – Оскарите в алпинизма“, на която той е преводач. Седим и чакаме по-ранното появяване на Давид Шамбр, който гостува не само за премиерата на книгата, а за целите Дни на предизвикателствата, за да направя интервю с него, специално за „360“.
„Имаше едни абзаци, толкова поетични и толкова трудни за превод“, споделя Момчил. „Колко трудни да са били?“, не му вярвам, той е с перфектен френски, превежда филми, какво толкова би го затруднило. Намираме откъси от изпратените предварително за публикация тук и чета единия:
В лишенията, без лукса на подходяща техника или екипировка, може би най-накрая се изправяме пред истинското си измерение на човеци… В очевидната безполезност на всички тези изгубени моменти, стигнахме до нашето време, а може би и до смисъла на нашия живот.
Франсоа Марсини, 1995
Ето още един, за да влезете в духа на книгата и интервюто:
Около нас бялата мантия все едно се разделяше на безброй кристали, безброй фактори, които ще определят нашия успех или нашия провал, нашия живот или нашата смърт. На тази надморска височина е трудно да разберем дали дори нашите възприятия са надеждни, да не говорим за нашите преценки.
Винс Андерсън и Стив Хаус, 2006
Давид пристига, заедно със съпругата си Софи и инициатора на издаването на тази книга и създател на Дни на предизвикателствата Любомир Попйорданов.
Съгласява се и започваме интервюто, защото „на някои жени трябва да казваш „Да“, с превод от Момчил Дамянов. И разговорът тръгва – между автор, преводач, интервюиращ и търпеливо слушаща ни Софи, съпруга на Давид, която на места се включва.
Чакам с нетърпение този специален разговор, подготвям се от дни и много се вълнувам. Прочетох всички предварителни интервюта, за да не повтарям въпроси и да, тук имам два листа с мои въпроси. Има един обаче, който задавам на всеки свой интервюиран, независимо в каква сфера се намира:
Как вие се определяте, Давид Шамбр, кой сте вие сега? В аванс излязоха две интервюта за вас и ние сме подготвени за катерачната ви идентификация.
Д. Ш. Като начало ще кажа, че съм любопитен човек. Имам всичко в този живот, което съм постигнал като катерач и като алпинист. Възползвам се от него, за да пътувам, за да откривам други места и други култури. Други цивилизации. Много съм пътувал по света, но никога не съм бил в България и ето, в момента съм много доволен, че съм тук и откривам страната ви.
П.П. Как се събира толкова детайлен материал? Цитати, снимки, имена. Човек остава с впечатление, че познавате лично абсолютно всеки от тези алпинисти?
Д.Ш. Като начало „Златните пикели“ са създадени от Групата за високата планина – вид клуб, в който членуват едни от най-добрите алпинисти. От 1985 г. имам шанса да членувам в този клуб. Поради това познавам голяма част от тези хора и освен тази книга, имам и други. Използвах много неща от „100 години от историята на Групата за висока планина“. Книгата е техническа и ако ти не си доста добър алпинист, няма да разбереш голяма част от това, което пише. Изкачванията обаче не са само въпросната техническа информация. В основата са хората, личностите, които са ги правили. Акцентът вътре са техните истории и преживявания. Стремях се да не давам много информация, а да синтезирам какво точно да включа.
П.П. Едно от впечатленията ми е колко ясно, точно, сбито са представени портретите на алпинистите. Нищо излишно в текста. Определено е писателско умение, неочаквано за катерач.
Д. Ш. (смее се). Обичам техническата част, но обичам да давам и историята – на алпинизма, на катерене, на първото изкачване. Да пиша така, че дори хора, които не са алпинисти, да се заинтересуват. История и хора. Последното ми творение всъщност е комикс, който направихме заедно с Катрин (Дестивел). Посредством комикса може да достигнеш и заинтригуваш, дори хора, които не разбират от катерене. Във Франция комиксите не са само за деца, можеш да разказваш най-различни истории, дори трагични, дори за политици, с рисунки.
П.П. Като комикса на Ян Новак и Яромир 99 за чешкия атлет Затопек.
Д.Ш. Да, да. Познавам я. Можеш да направиш историята на философията като комикс (подхвърля ми Давид).
П.П. Голямо умение е това и е трудно.
(Тези камъни са в моята градина и идват от начина, по който Момчил ме представи. Да, наистина съм магистър по философия). (смеем се)
М. Д. Вече един такъв комикс съм чел – Любо ми го беше дал. Един младеж катери, но катери с въображаем приятел. Имаш го нарисуван този приятел, но го няма реално и се губиш. Но е възможно да се предаде послание с комикс.
Давид е абсолютно съгласен.
П.П. Какъв е подходът ви на писане? Как пишете, къде? Триете ли тези, чисто писателски навици. Какви са вашите? Знаем, че две години ви е отнело написването на „Златните пикели“.
Д. Ш. Пиша вкъщи. С котката на коленете си. Рецептата ми е 1% вдъхновение и 99% пот. Труд. Обичам да събирам всичко в началото, да натрупам базата информация и след това сядам да пиша. Когато обаче напиша една част, спирам, показвам на някой друг, на който имам доверие. Трябва да се види страничния поглед и после да се продължи
П.П. А вие на кого имате доверие, на кого давате да чете?
Д. Ш. На Катрин Дестивел, моят издател. Също и на приятели, дори на такива, които не катерят. Проверявам написаното, като го давам на специалисти и неспециалисти. Но все пак това е книга за хора, които се интересуват от планина. Докато комиксът е предназначен не само за хора, които познават планината. Така че давам и на неспециалистите, за да проверя дали те разбират какво съм искал да напиша.
П.П. А как започнахте да пишете? Всички ви питат как започнахте да катерите, а началото на писането?
Д. Ш. На 20 години започнах да катеря и едновременно с това започнах да пиша за катерачни списания. Първата ми книга е за историята на катеренето във Франция и се казва „8-ата категория“. Като не спирах да пиша статии.
М.Д. Ще се включа с една моя история. Двамата автори на „Златните пикели“ – другият, както вече се знае, е Клод Гардиен, не знаех, че са катерачи и алпинисти. Аз ги познавах от списанията, които взимах назаем или си купувах. И вътре виждах тези две имена, например във „Вертикал“ и си мислех, че те са писатели. Съвсем наскоро разбрах, че са катерачи. Списанието съществува ли още?
Д.Ш. (смее се на историята). Да, да, има го. И в двете съм: катерене и писане през всички тези години.
П.П. Как се роди идеята за тази книгата? И да има отделна част за „Забравените“, което за мен, като изкушен читател, показва умението ви да зачитате достойнството на всеки алпинист.
Д. Ш. Заради юбилея – 30 години на фестивала. Беше идея на организаторите и Катрин. Реших, че има хора, които са забравени. Както Конрад Анкер, който е тук и каква случайност само!
М.Д. Като Патрик Беро
Д. Ш. Да, точно. Както е на кинофестивал. Едни хора се избират, награждават се, други не и аз не съм длъжен да се съглася с наградите, които се дават. Затова реших да има тази рубрика „Забравените“. Ако погледнеш историята на фестивала в Кан (няколко пъти Давид прави сравнение с точно този фестивал – б. моя), не е задължително да си съгласен със спечелилите.
П.П. Което води до въпроса как се прие книгата във Франция след издаването ѝ?
Вътре нищо не е спестено – конфликти, кризи и в същото време е разказно по един емоционален начин. Читателят го чувства, сякаш сте го преживели. Да, улавям стремежа за обективност и представяне на всички заинтересовани гледни точки. Но – дали не разбунихте духовете?
Д. Ш. Прие се добре, защото има само една книга, написана за „Златните пикели“. Въпреки че това е френски фестивал, навсякъде се говори за него, цитира се. Така че в годините се превърна в международен. Организаторите имат желание наградите да са интернационални, дори има моменти на колебание – да се дадат на французи или да се оценят други постижения. Например дали изкачването на Канчендзьонга или К2 и се избра свръзката от Канчендзьонга, макар че на К2 са двама французи (Пикелите от 1992). Според мен французите заслужаваха наградата – за изкачването на Северозападния ръб на К2, но журито прецени друго. Днес се говори, че фестивалът трябва да е по-отворен за жени, защото липсват жени
П.П. Един от големите въпроси. Явно вече е на масата.
Д. Ш. Да. И има два начина да се погледне на този въпрос, две групи хора. Аз бих искал да има „Златен пикел“ за жени като отделна категория. А например Катрин Дестивел не иска.
Тук се включва и Софи, която ни слуша през цялото време и допълва:
Защото Катрин има женска гордост.
Момчил добавя: Защото Катрин е много силна.
Софи: Да, а когато си много силен, е лесно да казваш „Ако си спечелил един пикел, значи няма друга жена, която го заслужава“.
М.Д. В спорта, ако премахнеш разликата между мъже и жени, жените ще изчезнат. В огромна част от спортовете няма да има класирания.
П.П. Във всички спортове има категория мъже и жени.
Д. Ш. Да, но Катрин не иска.
П.П. А какво мисли Инес Паперт, скоро я слушах на живо на Банско филм фест. Тя в една от годините е била член на журито на „Златните пикели“?
Д. Ш. Същото като Катрин
П.П. А Силвия Видал, която е била гост на Дните тук, преди години?
Д. Ш. Лин Хил, например, казва: „Ако дойде един мъж и ми каже: „Ти не можеш да го направиш това, защото си жена, аз ще се опитам да го направя“ и много често го е правила.
П.П. Аз не съм съгласна с тази гледна точка. Като ме гледаш мен и себе си, Давид, как може да се състезаваме!
Софи се съгласява с мен: Да, да, така е.
Д.Ш. Искат да са пример за всички жени – тези, силните: Катрин, Лин, Силвия, Инес.
Софи: Тези жени искат да кажат, че ще постигнат нещата, но по техния начин. Както в катеренето, един мъж ще вложи сила, жената ще направи същото, но с елегантност.
П.П. Има основание и това.
Инес например, при гостуването си преди седмица в Банско, каза – да, мъжете потискат самочувствието и това не може да не се отбележи и жената трябва да се бори да има самочувствие. И ни даде две рецепти за справяне: Едната е да ходиш да катериш с жени на твоето катерачно ниво. Второто е да признаваш на жените техните силни страни, да ги поощряваш, за да се изгради екип, успешна свръзка без завист. Като ценностите в Хартата на „Златните пикели“. Например едната кара колело повече, другата има по-силна горна част и така се напасвате. И организира женски експедиции, е, не са непременно успешни.
Д.Ш. Да, ето пример. За 2023 г. получиха „Специална награда“ една чисто женска свръзка.
(Последната страница на книгата и видяхме кадри от тази експедиция в Гренландия на Капюсин Кото, Каро Норт и Надя Ройо Кремер – б. моя)
П.П. Но това е „Специална награда“, не е пикел?
Д.Ш. Да, да, Специална награда. Тя също се дава от журито на „Златните пикели“.
(Тук дават знак, че трябва да приключваме и се ориентираме към края на този разговор, който отвори нови теми и поне още една среща)
Д.Ш. Въведе се през 2008 г., когато се промени духът на фестивала, направи се Харта с етиката, към която да се придържат алпинистите. И ако рубриката „Забравените“ в книгата е моя, то кой ще е отличен със „Специална награда“, решава журито. Например украинците, когато получиха „Специална награда“, аз не бях съгласен. Смятам, че заслужаваха „Златен пикел“. Но поради това, че бяха използвали хеликоптер, за да достигнат под стената, поради много тежки условия, се влиза в противоречие с Хартата.
П.П. Дава ли се нещо в това отличие?
Д.Ш. Да, има предмет.
Софи: Да, всяка година е нещо различно, обичайно скулптура, изработена специално за фестивала.
П.П. По повод естественото включване на съпругата ви в разговора, все искам да попитам: Какви жени застават до алпинистите?
Въпрос, който не спира да ме вълнува, откакто се занимавам с катерене и чета за алпинизъм. И как съпругата приема съзнателния риск на нейния любим?
Софи: Тя трябва също да катери, за да може да изживее същото нещо като него.
Д. Ш. Алпинисти, които поемат много риск и намират една жена, която не катери, после много трудно живеят заедно.
П.П. Просто и ясно – това е всичко. И така трудно да се постигне.
Д.Ш. Когато Томаж Хумар отива под Ама Даблам, му се ражда дете и казва, че в момента, в който открива Хималаите, губи семейството си.
М. Д. Заминал в Хималаите и когато се върнал – и неговата жена заминала (да, разсмяхме се, животът е пълен с небивалици – б.моя). А Меснер, Меснер!
Софи: Философия на живота: трябва жената много да обича мъжа си и когато вижда, че той е щастлив от това, което прави и тя да е щастлива и всичко е наред.
П.П. Просто и трудно.
Софи: Да, да
П.П. Наистина последен въпрос. Как се преодолява смъртта на свръзка в катеренето? Има ли такъв момент от вашия живот на алпинист?
Д.Ш. Имах късмет, никога не съм имал такъв случай – смърт на човек, с който съм в планината. Но много приятели загинаха. Никога не се е загубвал човек до мен, но познавам такива, които са го преживявали.
(Тук Давид изброява всички алпинисти от неговото време. Само Кристоф Профи е жив.)
Д.Ш. На катеренето хората живеят по-дълго, отколкото в алпинизма.
П.П. Кой е алпинистът, учителят, човекът, от когото Давид Шамбр продължава да учи?
Д.Ш. Може да прозвучи много лесно, но това е Меснер. С книгите на Меснер от низината, стигнах до планината. Те ме подбудиха да се занимавам с алпинизъм. Лесно ми е тук да отговоря: Райнхолд Меснер. Когато написах първата си книга „8-та категория“, беше вдъхновение и уважение към „7-та категория“ на Меснер.
И започна официалната премиера на „Златните пикели – Оскарите в алпинизма“. На нея, както и на следващия ден – първи от „Дни на предизвикателствата“, Давид разказа основата на книгата – да се даде признание на определен вид стил в алпинизма, внимание върху начина на достигане на върха: изкачвания с минимални технически средства, с минимален отпечатък върху околната среда, в екипност, важен е духът на изкачването. Най-често „Златни пикели“ се дават за премиерни изкачвания.
Първоначално възниква като събитие, организирано от Групата за висока планина за френски постижения. Но скоро се отваря за международни такива и получава признание от целия алпийски свят. „Оскарите в алпинизма“ е наименование, използвано от Ню Йорк Таймс. Така се познават наградите и в българската общност.
Прочете тук за премиерата на книгата, какво видяхме още и какво попита публиката.
– – –
ДАВИД ШАМБР (1963 г.) е страстен катерач, член на Groupe de Haute Montagne. След като открива катеренето по скалите на Фонтенбло, тръгва по големите алпийски маршрути на Монблан (първо свободно преминаване на тур Бонати на Гран Капюсен), докато учи география в Сорбоната. През 80-те години на ХХ век е част от първата вълна професионални катерачи в рамките на Bande des Parisiens. Силата му е в свободното и соло катерене, като същевременно пътува по света. Премества се да живее в Прованс, за да бъде по-близо до скалите. Той споделя своята страст, като пише исторически статии за повечето списания и книги за планинарство и катерене, включително „Le 9e degré, 150 ans d’escalade libre“.
КЛОД ГАРДИЕН (1953 г.) започва да се катери по скалите на Бургундия и прави първите си стъпки като алпинист на 15-годишна възраст. Няколко години по-късно става планински водач и започва да публикува статии в новата специализирана преса. В продължение на повече от двадесет години, в сърцето на Алпите, той се отдава активно на професията във всичките ѝ аспекти. С течение на годините работата му като журналист става все по-важна, докато не става главен редактор на списание Vertical – европейското списание за катерене и алпинизъм, излизащо на 4 езика. Той е автор и на множество книги, сред които „Les Grandes Jorasses“.
Техническа информация за книгата:
Над 60 изключителни алпийски изкачвания, осъществени от над 120 алпиниста.
368 страници, илюстрирани с над 420 авторски снимки.
Формат на страницата: 235 мм х 275 мм,
Твърди корици;
Ограничен тираж;
Издател: ИК „Одисея-ин СТА“ ООД,
Излиза от печат: 24 ноември 2023 г.
За контакти: lpopiordanov@gmail.com
Поръчайте я в магазини „Стената“ и онлайн.
