Пролетният сезон е най-подходящит за посещение на водопади, тъй като тогава те са пълноводни и ще ги видите в цялата им прелест. Избрахме за вас 10 дестинации, до които да се разходите с любими хора и да се заредите с приятни емоции.
Рилска Скакавица
Водопад Рилска Скакавица е най-високият в Рила планина. Водите му се спускат от над 70 метра. Той е разположен на 1750 метра надморска височина, в изключително живописна местност.
Любопитното е, че, за разлика от много други водопади, той не се спуска право надолу, а по-скоро по диагонал. Леденостудената вода пада стремително към тъмнооцветени скали и се разбива на фини пръски.
Водопадът е заобиколен от иглолистна гора. Ако искате да стигнете до него, най-подходящо е да го направите в късна пролет или през летния сезон. През зимата той замръзва напълно и е популярно място за ледено катерене. В този сезон и местността над водопада е лавиноопасна.
Как да стигнете?
От Паничище за около 2 ч. 15 мин.;
От Зелени Преслап за 1 ч.30 мин. пеша.
Маркировка: червена, лентова.
От хижа Рилски езера – пеша от горната станция на лифта и хижа Рилски езера за около 1 ч.30 мин. Маркировка: зелена, лентова
Вижте още: Водопад Скакавица – впечатляващ и лете, и зиме
Крушунски водопади
Крушунските водопади (Маарата) се намират в северния край на Деветашкото плато, в близост до село Крушуна, на 34 км от Ловеч. Това е най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и много растителни и животински видове, вписани в Червената книга на България.
Каскадата се състои от три водопада, един голям и два по-малки. Водата пада от 20 м височина. Често посетителите на това приказно кътче, го сравняват с декор от филм за екзотичен остров. Хора от различни кътчета на страната идват заради неговите спокойствие и уют.
Наоколо могат да бъдат посетени и други интересни места, като пещерите Урушка Маара, Горник и Деветашка. Наблизо се намират и руините на древния манастир на Крушуна, запазените са скални ниши и килии на Крушунската обител на монаси-исихасти от 13-14 век.
Вижте още: На планина с Планинка: маршрути и съвети за планински преходи
Водопад Скока, Тетевен
Тетевенският водопад Скока се намира на река Козница, ляв приток на река Бели Вит, на 4 км от центъра на Тетевен, област Ловеч. Той е с височина 30 метра и до него води красив каньон.
Как да стигнете: може да отидете с автомобил до началото на екопътека „Под пръските на водопада“, която ще ви отведе до водопада; Може да се придвижите и пеша от центъра на Тетевен (по асфалтов път), за около час и половина.
Екопътека „Под пръските на водопада“ е изградена около река Козница. Редуващи се пътека и мостчета, ще ви водят ту от едната, ту от другата страна на реката, докато стигнете крайната цел – водопад Скока. По пътя до там се намират още няколко по-малки водопада и каскади. Преходът от паркинга не е труден и отнема около 15-20 минути. Има един по-опасен участък, обезопасен със стоманено въже.
Вижте още: Тетевен
Боянски водопад, Витоша
Боянски водопад е висок 25 метра и е образуван от Боянска река, във Витоша. Основата му е на 1260 м н.в. Устойчивата скала е предпоставка за образуване на многото бързеи по реката и образуването на Боянския и други по-малки водопади и падове.
Всяка зима Боянският водопад замръзва, образувайки два ледени езика. Така той е обект за ледено катерене. По-лесен и полегат е левият леден език, а десният е със средна трудност.
Вижте още: 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само
Как да стигнете?
Три са популярните изходни точки за достигане до водопада. Първата е Бояна – в горния край (над центъра) в началото на гората се вижда надписът „Природен парк Витоша“. Пътеката, тръгваща оттам, скоро се раздвоява. Може да стигнете водопада и по двете, но по-безопасната е тази наляво, която води първо към Боянското езеро. Ако сте опитни планинари, може да минете и по дясната, имайте предвид, че тя е доста стръмна и някои участъци изискват сериозна физическа подготовка. Други са винаги мокри, а през зимата замръзват. Денивелацията е 460 м от началото на пътеката, а от площада на кв. Бояна, докъдето стига градски транспорт, е около 550 м.
Втората изходна точка е местността Копитото. Пътеката има умерено изкачване в първата част, следва равен пасаж, но последният участък към водопада е с подчертано стръмно спускане.
Третата изходна точка е хижа Момина скала – пътеката първо предлага средно по трудност спускане. След това е важно да се отклоните по табелите надясно, за да продължите по плавната и безопасна пътека. Ако не „хванете“ отбивката, има опасност да продължите по много стръмна пътека, право надолу, която е с опасни участъци и води точно над Боянски водопад.
Вижте още: В кралството на Витоша: Боянски водопад
Хотнишки водопад
Известен и под името Кая Бунар, Хотнишки водопад се намира в покрайнините на Стара планина, близо до Велико Търново и отстои на 2,5 км западно от село Хотница.
Водопадът се явява естествен завършек на пролома на реката, преминаваща през Търновските височини. Височината на пада му е близо 30 метра. Водопадът и проломът на река Бохот са природна забележителност, обявена за защитена територия през 1971 г., която може да бъде посетена по обособена екопътека.
Хотнишки водопад е леснодостъпен. Разстоянието от Велико Търново до Хотнишки водопад е 15 км. Пътят до село Хотница е приятен, изминава се за около 20-тина минути. От центъра на селото може да вървите пеша, а ако сте с кола, трябва да карате по-внимателно, защото пътят е тесен и може внезапно да излезе животно или човек. В началото на екопътеката има паркинг, където може да оставите колата си.
Поради липсата на табели, може да се затрудните да намерите началото на екопътеката. Тя е с дължина 1,5 км и се изминава за около половин час. Кръговият маршрут започва вляво от водопада, където ще видите каменни стъпала. След изминаването ѝ, слизате обратно при първия водопад и паркинга.
Вижте още: Идея за активен уикенд: Хотнишки водопад
Гложенски водопад
Гложенският водопад се намира в Средна Стара планина, в близост до село Гложене и град Тетевен. Разстоянието от София, до водопада е около 100 километра. Самият водопад е изключително леснодостъпен, тъй като се намира непосредствено до пътя.
Гложенският водопад е известен също под името „Вара“. То идва от вида на скалата, върху която е образуван – варовикова скала. Височината му е около 25 метра. Добре е да се знае, че водопадът е маловоден и най-подходящи за посещението му са месеците април и май, или след обилни дъждове. Ако минете в сух период, няма да видите водопада, а само варовиковите скали.
До подножието на водопада обаче няма пътека и ако искате да стигнете до него, ще трябва да си отделите малко повече време, за прекосите пресечена местност, обрасла с треви и храсти. Също така туристи коментират, че зададените в Google координати са подвеждащи и, за да го намерите, трябва да стигнете село Гложене и да попитате за посоката.
Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Стара планина
Камешнишки водопад или Срамежливеца
Водопад Срамежливеца се намира на река Камешница, до село Камена, общ. Петрич. Той е заключен под формата П от скала и е висок 21 метра, което го прави най-високия водопад в планината Беласица. Тъй като е разположен в труднодостъпен район, е намерен едва през 2009 година. До него води пътека, която започва от село Камена. В последната си част тя е доста стръмна и трябва да се изминава внимателно. По маршрута има изградени места за отдих и беседки. Пешеходният преход ще ви отнеме 30 минути до подножието на водопада.
Най-краткият преход до Камешнишки водопад е от бунгала Камена, в края на село Камена. От град Петрич се пътува към с. Коларово и при достигане на с. Камена, се завива по първата пряка вляво. След около 1 км и се завива наляво по мост над реката. Скоро след това се стига до бунгала Камена, където се намира място за паркиране.
Други обекти в района са: водопад Чатала (30 мин. пеша), Яворнишки водопад (4 км), Ключките водопади (6 км), водопад Дъбицата (9 км), водопад Мангъро (9 км), водопадите на река Свигьовица (9 км), Лешнишки водопад (23 км).
Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Беласица
Водопад Мангъро
Водопад Мангъро се намира в планината Беласица и е разположен на река Доло. Той е сгушен в планинските склонове между селата Скрът и Ключ, в близост до Петрич. По-краткият маршрут започва от с. Скрът и се изминава за около 40 минути пеша, следвайки синя лентова маркировка по добре обозначена пътека. Денивелацията е малко над 200 м, с плавно изкачване, което няма да ви затрудни. Стръмните участъци са само два и са кратки.
Достъп: Ако идвате от Петрич и Коларово, на главния път през с. Скрът, ще забележите табела с надпис Скрътски водопади. Завивайки наляво, с автомобил може да стигнете до църквата „Възнесение Господне“ в края на село Скрът и следва описания горе преход. Вариант е и да оставите автомобила си в центъра на селото, тогава разстоянието до църквата се изминава пеша за около 10-15 минути. Туристическата маркировка на електрическите стълбове ще ви помогне да се ориентирате.
В района може да посетите още: водопад Дъбицата (1 час), още водопади на река Свигьовица (около 50 минути пеша), Ключките водопади (3 км), Яворнишки водопад ( на5,5 км), Камешнишки водопад Срамежливеца (8 км), водопад Чатала (8 км).
Вижте още: Онлайн карта с над 40 пешеходни и велосипедни маршрути разкрива очарованието на Беласица
Водопад Под камико
Водопадът „Под Камико“ се намира в Искърското дефиле, в Западна Стара планина. Най-близкото населено място до него е село Гара Бов. Височината на водния му пад е 40 метра.
Красива и живописна екопътека, изградена през 2012 г., води до водопада. Тя е кръгова и започва от футболния стадион на Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопад Под Камико, преминава покрай множество живописни водопади, повечето от които са достъпни с малко отклонение от пътеката. След водопада, тя се спуска по стар коларски път до чешмата в местността „Чичеро“ и преди да се върне до началната си точка, преминава още покрай останките от манастира „Св. Архангел Михаил“ и после се движи по поречието на река Трескавец.
Пътеката е дълга около 10 км, а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 3 часа. Тя е достъпна от село Бов и от село Гара Бов. По протежение на пътеката са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора.
Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково
Костенски водопад
Костенският водопад е разположен на река Чавча в Рила планина, на 3 км южно от село Костенец и на 6 км в същата посока от град Костенец. Делят го 35 км от Боровец и 79 км от София.
Костенският водопад една от най-значителните природни туристически атракции в община Костенец. Намира се в центъра на курортната зона „Вили Костенец“, в Национален парк „Рила”.
Височината на пада на водата е около 10 метра. И тук най–голям обем водни количества се изливат през пролетта, с топенето на снеговете. През лятото водата намалява, а при по-ниски температури през зимата, целият водопад замръзва.
В скалите е била изкопана баня с топла минерална вода, със седем извора, ползвана дълго време от местното население, но в последствие е разрушена от земетресение.
Вижте още: Идея за активен уикенд: Попинолъшки водопад
