10 от най-живописните екопътеки в България

Екопътеките са облагородени – укрепени и обезопасени планински маршрути, които отвеждат до някои от най-интересните кътчета на страната. Благодарение на изградената инфраструктура от мостчета, парапети, стъпала и пътеки става възможно посещението на иначе недостъпни обекти. Предлагаме ви 10 идеи за разходка по екопътеки, които ще ви отведат до красиви местности с живописни гледки. Те са чудесен вариант за разходка със семейство или приятели през уикенда или ваканцията.

1. Екопътека „Хвойна – Ставруполи“

Това е най-дългата екопътека у нас. Тя се намира в Родопите и свързва село Хвойна с гръцкия град Ставруполи. Само българската част на пътеката е с дължина над 100 км. Екомаршрутът предлага много забележителност: резервати, защитени зони с редки животински и растителни видове, красиви местности.

От с. Хвойна маршрутът ще ви отведе до красивото село Орехово, сгушено във високата планина. По пътя се минава през „Средните ливади“, защитена местност с цел запазването на горите от бял бор. След село Орехово /1261 м/ следват трите живописни водопада „Дуплево“, „Скакалото“ и „Костен камък“, със статут на природни забележителности.

Пътеката ще ви отведе и до величествения скален комплекс „Чудните мостове“, а после ще продължите по известния древен римски път, дълъг над 4 км и широк 1,5 м. Пътят е добре запазен и минава под самия връх Персенк. Той е най-високо разположеният запазен археологически паметник в България и на места е над 2050 м н.в.

Следват местностите „Глухите камъни“, „Бялата вода“ и „Айдърски камък“. В южна посока маршрутът се движи през местностите „Мечо гробе“, „Портата“, минава през върховете Мечи чал и Снежанка, и достига м. Орфееви скали, недалеч от Смолян. В подножието им може да се насладите на Смолянските езера, природна забележителност, включваща терасовидни свлачищни езера.

По пътя следва резерватът „Сосковчето“ с екопътеката „Каньонът на водопадите“. В резервата може да се насладите на вековна смърчова гора, интересни водопади, увивна растителност. „Сосковчето“ е разположен на надморската височина от 1400 м до 1700 м и е обитаван от почти всички животински видове познати в Родопите.

По маршрута може да посетите комплекса от пещери Голубовица (с подземните галерии над 2 км), край с. Кошница. Там може да се погрижите за адреналина си със спускане по въже, скално катерене, преодоляване на препятствия с лодка и др. Любителите на спелеологията може да разгледат и пещерата Ухловица, с множество красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали.

Следва защитената местност „Падала“, местностите „Гераница“ и „Изворите на Арда“. По-нататък на изток се стига до с. Мочура и връх Циганско градище. Маршрутът е уникален с това, че се преминава покрай бивши гранични поделения и наблюдателна вишка, останали като туристическа атракция.

Още на изток следва местност „Съдилището“, по оформена екопътека с места за отдих. В района са открити останки от тракийско скално светилище на самата бразда, а целият маршрут се движи по самата линия на границата с Гърция.

По протежение на екопътеката има поставени табели, изградени са чешми, места за отдих, оборудвани заслони. Целият маршрут се изминава за 5-6 дни, но има възможност за избор и преминаване само на определена част от него.

2. Екопътека „Райско пръскало“

Райското пръскало е известна природна забележителност, той е най-високият водопад на Балканския полуостров (124 м) и се намира в резерват „Джандема“, централната част на Стара планина, в подножието на първенеца на планината – връх Ботев. Маршрутът на екопътеката започва на 4 км от Калофер, маркиран е и често има табели и указания Целият преход отнема около 3 – 4 часа.

В близост до водопада се намира хижа „Рай“. Магнетичната красота и мощ на Балкана привличат любителите на природата да се насладят на това наистина райско усещане.

Основният туристически маршрут към самия резерват „Джендем“ стартира от град Калофер, откъдето по асфалтов път с дължина около 6 км се минава през живописното ждрело на река Тунджа. Стига се до местността „Паниците“, която е основен изходен пункт за маршрута към хижа „Рай“ и тук туристите могат да намерят хотели и паркинги, където да отседнат или да оставят автомобила си. Общото време за целия преход от местност „Паниците“, до хижа Рай е около 4,30 часа, според нивото на физическа подготовка.

Вижте още: От птичи поглед Сопот и Балкана

3. Екопътека „Седемте рилски езера“

Както се досещате, тази екопътека ще ви преведе през Седемте рилски езера, които се славят като най-красивото място на Балканите. Езерата са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка, Северозападна Рила. Най-благоприятното време да посетим водните богатства на Рила планина е пролетта или лятото.

Двата най-популярни маршрута към езерата са от Сепарева баня и от Рилски манастир. От манастира преходът е по-труден, но по него се насладите на невероятни гледки.

От Сепарева баня може да се радвате на красивата природа от седалков лифт, който може да вземете от хижа „Пионерска“ в Паничище. С лифта до хижа „Рилски езера“ ще стигнете за 16 минути, а може да извървите маршрута и пеша, по обособена пътека през гората или директно под лифта. Пеша ще стигнете за около час и половина – два.

Вижте още: Маршрут: Сапарева баня – Паничище – Седемте рилски езера

Пътеката започва от х. „Рилски езера“, а преходът, по който да се насладите на Седемте рилски езера, ще ви отнеме около 3 часа (отиване и връщане), в зависимост от подготовката ви и от времето, което ще си отделите за почивка и съзерцание. Езерата са разположени стъпаловидно по склона на планината и са свързани помежду си чрез малки поточета, които образуват на места водоскоци и водопадчета.

Вижте още: Маршрут в Рила: х. Вада – Седемте рилски езера

4. Екопътека „Крушунски водопади“

Екопътеката се намира в Западния Предбалкан. По нея може да разгледате Крушунските водопади и езерцата, които образуват. Районът е богат и на пещери.

Ако още не сте били, водопадът се намира в северния край на Деветашкото плато, близо до село Крушуна, община Летница, и само на 34 км от град Ловеч.

Живописната гледка е образувана от стичащите се води на водопада по множество карстови тераси. Водата се спуска от височина 20 метра, за да спре дъха на всеки посетител. В района ще се насладите на гледката и на още два по-малки водопада, които заедно с първия образуват т. нар. Крушунски водопади, известни още като местността Маарата. Направени са два маршрута, които са леснодостъпни и безопасни.

По пътеката ще ви посрещнат и запазените скални ниши и килии на Крушунската обител на монаси-исихасти от 13-14 век. Интерес за всеки посетител са и редките ценни растителни и животински видове, вписани в Червената книга на България. В района са и красивите пещери – Деветашка, Урушка Маара и Горник.

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Предбалкан

5. Екопътеката към водопада „Под Камико“

Намира се в Искърското дефиле, Западна Стара планина, близо до село Гара Бов. Височината на водния му пад е 40 м, а най-близкото населено място до него е село Гара Бов.

Красива екопътека, с дължина 10 км, тръгва от футболния стадион на Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска, и стига до водопад „Под Камико“. Живописната пътека е изградена през 2012 г., кръгова е и преминава покрай множество впечатляващи водопади, повечето от които са достъпни с малко отклонение от пътеката. По нейното протежение са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора.

След водопад „Под Камико“, тя се спуска по стар коларски път до чешмата в местността „Чичеро“ и преди да се върне до началната си точка, преминава още покрай останките от манастира „Св. Архангел Михаил“. Към края се движи по поречието на река Трескавец. Цялата пътека може да се обходи за около 3 часа. Достъпна от село Бов и от село Гара Бов.

Вижте още: До водопад Скакля по Вазовата екопътека

6. Дяволската екопътека (Южнородопската)

„Южнородопската“ екопътека е известна още под името „Дяволската“ пътека. Тя е с дължина около 19 км и отвежда посетителите до няколко водопада в района, най-високият от които е 20 метра. Може би най-интересната забележителност от нея е Дяволският мост.

Идеята за изграждане на Дяволската пътека е свързана природния потенциал на левия приток на р. Буйновска, изследван и проучван цели 8 години. Местността представя атрактивна природна композиция от скални форми, водопади, водни каскади, ерозионни котли, скални венци и др.

Вижте още: „Дяволската пътека“: Една от най-атрактивните и динамични екопътеки у нас

Дяволската пътека обхваща територия от около 20 кв. км с две стартови точки: Северната е на 1 км източно от с. Борино, а Южната е до водослива на Чатак дере с Буйновска река. Най-високата точка на трасето е 1356 м, а най-ниската 945 м. Има  наклони от 20 до 40 градуса, а при скалните венци наклонът е над 70 градуса.

7. Трънска екопътека

Трънската екопътека се намира в Пернишка област и отстои на 80 км западно от град София – почти до границата със Сърбия. Състои се от две части – първата минава по ждрелото на река Ерма, на 3 км от град Трън, а втората е на 11 км от Трън и минава покрай река Ябланишка.

Най-дългият тур е 13,2 км. Маршрутите обхващат пътечки, черни пътища, стъпала и мостчета. Тази екопътека е завършва напълно през 2003 г., по инициатива на Българска асоциация за селски и екотуризъм.

Благодарение на изградените дървени мостове, стълби и платформи за наблюдение, ще можете да се любувате на ждрелата на реките Ерма и Ябланишка. Най-подходящо време за посещение е от май до октомври. Препоръчително е да посетите тази екопътека при сухо време, тъй като след преваляване пътеките са кални, което затруднява слизането и изкачването.

Вижте още: Идея за активен уикенд: Ждрелото на река Ерма

Ждрелото на река Ерма е обявено за природна забележителност и защитена територия през 1961 г. и е сред 100-те национални туристически обекта. Печатът на БТС за този обект се намира в хижа „Ерма“.

8. Луковитска екопътека „Искър-Панега“

Екопътека “Искър – Панега” започва в края на град Луковит (в посока София). Има обособен голям паркинг, а до него е началото на пътеката. Там тя се разделя на два маршрута, събиращи се отново след около 4-5 минути ходене. Първият маршрут е малко по-стръмен и приключенски, носещ името “За младите и смелите”, а вторият е равен и приятен за разходка и е кръстен закачливо “За бабите и внуците”.

Обединението на двата маршрута е до беседка. На 100-тина метра вдясно от нея можете да наемете каяк или водно колело за разходка по реката. Там за пръв път ще се докосвате до магията на реката със специфичен млечно-син. Този уникален цвят на Златна Панега се дължи на високата концентрация на калциев карбонат във водата.

Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково

Очаква ви едночасова приятна разходка по поречието на реката, с разкошни гледки, дървени мостчета и невероятно красива природа. Най-впечатляващ е участъкът, в който се върви по дървена платформа, под надвиснали отвесни скали, а отдолу и отстрани е синьо-зелената феерия на реката.

Цялата дължина на екопътека “Искър-Панега” е 12 км. Около 3 от тях се движат по поречието на реката и са най-живописната и красива част от нея. Краят на пътеката е пещера “Проходна”, по-известна като Божиите очи.

Екопътеката “Злaтна Панега” не е с висока трудност и е подходяща и за семейства с деца, възрастни хора и домашни любимци. Най-добро време за посещение е ранната есен или късна пролет, когато природата е най-красива, времето е приятно и шансът реката да е наводнила пътеката, е минимален. По протежение на пътеката са разположени добре устроени места за пикник и почивка.

Разходката по реката отнема около 3 часа в спокоен ход и може да бъде съчетана с посещение на Каменните къщи около Карлуково и Луковит.

Вижте още: История на възстановяването на скалния манастир „Света Марина“

9. Екопътека „Каньонът на водопадите“

Екопътека Каньонът на водопадите е в околностите на Смолян, по пътя за село Мугла. Дълга е 9 км и е с денивелация от 500 метра. Най-ниската точка е на 1062 м н.в., а най-високата: 1467 м н.в. Обхожда се средно за три часа.

Екопътеката представлява кръгов маршрут, който минава покрай множество водопади на територията на резерват Сосковчето, а след това превежда туристите през 3 панорамни площадки. Много удобно за посетителите е, че във всеки момент може да се върнат обратно, без да е необходимо да изминават целия маршрут. Тя се вие по река Герзовска, като обхожда над 50 водопада, 5 от които са по-внушителни: Каскадите, Орфей, Сърцето, Казаните и Ропката.

Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Смолян

По дължина на екопътеката са изградени множество мостчета, отвеждащи ту от едната, ту от другата страна на реката, където са изградени парапети, пейки и беседки за отдих.

Ако стигнете до горната част на екопътеката, която е по-слабо посещавана, може да имате шанса да видите диви кози между наблюдателните площадки. Координати на началната (и крайна) точка: 41°34’50.2″N 24°39’33.2″E.

10. Екопътека „Бялата река“ 

Екопътека „Бяла река“ е на територията на Национален парк Централен Балкан. Нейното начало е северозападно от град Калофер. Стига се по черен планински път, който започва на 200 метра от Калоферския мъжки манастир. Пътеката пресича разпенените води на Бяла река, като ви превежда по осем дървени моста и разкрива прелестите и очарованието на балканската природа.

Вижте още: Докосване до Джендема: по екопътека „Бяла река” с доц. Сандю Бешев

Маршрутът на пътеката следва ждрелото на реката, а по неговото протежение са поставени информационни табели с любопитни факти за флората и фауната на парка. Екопътека е с дължина 1.83 км, надморската височина варира от 570 до 630 м. Нейното обхождане ще ви отнеме около час или повече, ако се захласнете по гледките и спирате да им се наслаждавате, за което и сте отишли!

Вижте още:

10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само
10 от най-красивите езера в България
10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция