Ако някога си се разхождал по тревист склон, в ранно лято, когато слънцето още не е напекло прекалено силно, може би си забелязал как въздухът ухае особено. Там, между полските треви и ниските храсти, се крият стотици билки – някои познати от бабините рецепти, други – все още чакащи да бъдат преоткрити. България е благословена земя – тук природата щедро е оставила лековити растения, и то толкова близо до нас, че често ги подминаваме, без да осъзнаем колко ценни са.
Щастливци сме, че живеем сред такова богатство. И всичко, което трябва да направим, е да го опознаем – да знаем кога се появяват тези билки, къде можем да ги намерим и как да ги събираме с уважение към земята, за да ги има и занапред.
От планините до поляните, край пътеки и в дворове – билките са навсякъде около нас. И точно тези природни съкровища ни дават възможност да подсилим имунитета си по един нежен, естествен и вкусен начин.
Ако трябва да го кажем простичко – имунитетът е като добър приятел. Когато се грижиш за него, той също се грижи за теб. И точно както приятелите ни помагат по различен начин – така и билките носят различни ползи.
Понякога тялото ни напомня за себе си не с грохот, а с шепот: една лека умора, честичко подсмърчане, усещане, че „нещо не е наред“… Това е начинът да каже: „Хей, защитата ми пада!“ Имунната система – онази невидима армия, която ни пази всеки ден – също има нужда от грижа и подкрепа. А къде по-добре да я намерим, ако не в билките?
Добрата новина? Имунната система е като мускул – може да се тренира, поддържа и с малко внимание става все по-силна. Какво ще помогне за това? Балансираното хранене, движението на чист въздух, достатъчният сън и… билките. Да, онези скромни зелени магьосници, които растат по родните ни поляни, ливади и планински склонове, също могат да допринесат за стабилен имунен щит.
В тази статия, която създаваме със съдействието на Биопрограма – експертите в билковото здраве, ще ти разкажем кои билки, растящи по нашите земи, имат имуностимулиращ ефект, кога и как да ги използваш и как да се грижиш за тях, така както те се грижат за нас.
Нека те запознаем с някои от най-добрите местни съюзници на силната имунна система:
1. Шипка (Rosa canina)
С красиви цветове и опърничав характер, шипката обитава хълмове и поляни, расте и край пътища из цялата страна. Тя е шампион по съдържание на витамин C, но също така съдържа витамини A, E и антиоксиданти. Подсилва съпротивителните сили, действа тонизиращо, укрепва сърдечно-съдовата система и има противовъзпалителни свойства.
Полезните ѝ плодове са готови за събиране през есента, когато са напълно узрели. Не чакай да паднат температурите, защото замръзналите шипки губят 50% от съдържащия се в тях витамин С. Берат се без плодните дръжки. Изсушават се цели и се съхраняват на тъмно и проветриво място.
Може да си приготвиш чай от 2 с.л. счукани шипки, които се варят 10 мин. в 500 мл вода, а след това се запарват още 15 минути. Сладкото от шипки е много вкусно и полезно.
Важно: Прекомерната употреба може да доведе до стомашни проблеми.
2. Ехинацея (Echinacea purpurea)
Ако не знаеш как изглежда Ехинацеята, може да я сбъркаш с красиво цвете. Да, красива е. Тя рядко е диворастяща, но се култивира в градини. Съдържащите се в нея полезни вещества стимулират производството на бели кръвни телца, ускоряват възстановяването при инфекции.
Използват се най-вече корените, но също и листата, и цветовете. Бере се в края на лятото или началото на есента. Може да се суши или използва прясна в тинктури. За приготвянето на чай се използва 1 ч.л. изсушени листа (или корен) на 250 мл вряща вода, запарва се за 10-15 мин.
Важно: Не е подходяща за хора с алергия към растения от семейството на Asteraceae. Не се препоръчва за бременни и кърмещи жени, както и за деца под 4 години.
3. Риган (Origanum vulgare)
Да си набереш риган, няма да е трудно, ако обичаш разходките и трекинга. Риганът расте на сухи и слънчеви места, ливади, хълмове и планински склонове. Той има антисептично, противовъзпалително и имуностимулиращо действие, подпомага дихателната система и потиска развитието на патогенни микроорганизми.
Бере се по време на цъфтеж, от юни до август. Използват се ароматните цъфтящи връхчета и листа, които се сушат на сянка. Богат е на етерични масла, които подпомагат дихателните пътища.
Риганът е незаменима подправка в кулинарията. Характерен за средиземноморската кухня, той е особено подходящ за зеленчукови ястия, пици, морски дарове и риба, месни и бобени гозби. Тъй като запазва вкуса си добре по време на готвене, риганът е много подходящ за влагане в сосове.
За приготвянето на чай се използва 1 ч.л. сух риган и се запарва в 250 мл вряла вода, за 10 минути. Пие се 2-3 пъти дневно, може да се прилага и за гаргара при възпалено гърло.
Важно: Да не се използва от лица с алергии към цялото семейство Устноцветни (босилек, мента, градински чай и лавандула). Да се приема внимателно от бременни, кърмачки и лица под 18 г. Предозирането може да е причина за стомашни и храносмилателни проблеми.
4. Бял равнец (Achillea millefolium)
Тази скромна билка с бели цветове расте почти навсякъде – от ниви до планински поляни. Подпомага кръвообращението, има антиоксидантни свойства и имуностимулиращ, и антивирусен ефект. Действа успокояващо при стрес, който както знаем е основен саботьор на имунитета.
Белият равнец се бере по време на цъфтеж – юни до септември. Използват се цветните върхове – вземи си нещо, с което да ги режеш и внимавай да не изтръгваш растението с корена. Суши се на сянка, на проветриво място.
Чаят от бял равнец се прави като запарка от 1 ч.л. сухи цветове и 200 мл вряла вода, за 10 минути. Пие се 2 пъти дневно. В комбинация с липа и мента е идеален чай за сън и възстановяване. Може да си вземеш и вана с равнец – особено подходяща при настинки и нервно напрежение.
Важно: Не бива да се приема от бременни жени и кърмачки. С внимание трябва да се прилага от хора с чернодробни заболявания, епилепсия, мозъчни увреждания и от деца под 12 години.
5. Липа (Tilia spp.)
Липовият цвят насища късната пролет с омайния си аромат, той е една от най-успокояващите билки, с меко, но стабилно действие. Подпомага имунната система чрез потогонно действие – изкарва токсините и охлажда тялото при треска. Подобрява съня и намалява напрежението.
Липовите дървета растат в паркове, гори и около малки населени места. Цветовете се берат в началото на лятото, когато са напълно разцъфнали, но преди да започнат да капят. Сушат се на тънък пласт, на сянка и проветриво. Чай се приготвя от 1 с.л. липов цвят в 250 мл вряла вода, запарка 10 минути. В комбинация с мед носи меко, ароматно облекчение при кашлица и гърлобол.
Важно: Да не се приема от хора с алергия към липа. Внимателно да подхождат към приема на липов чай лица със сърдечни и бъбречни проблеми.
6. Жълт кантарион (Hypericum perforatum)
Известен като „билката на щастието“, жълтият кантарион е също така верен съюзник на имунитета. Расте по сухи склонове, поляни и край гори. Цъфти в края на юни – около Еньовден. Събират се цветните върхове (внимателно, без да се вади растението от корен) и се сушат на сянка. Масленият извлек (жълт кантарион, накиснат в зехтин) също е ценен.
Жълтият кантарион има благотворно действие към много органи и системи, помага със своето антисептично действие, подкрепя нервната система (което косвено повлиява имунитета), действа противовъзпалително и балансира хормоналната система, която е в пряка връзка с имунната ни устойчивост. Приготвя се на чай като 1 ч.л. суха билка се запарва 10 мин. с 250 мл вряла вода. Масло от жълт кантарион се прилага външно при възпаления и рани.
Важно: Не се препоръчва за прием от бременни и кърмещи жени. Чаят от кантарион може да намали действието на контрацептивни препарати. Внимателно трябва да се приема от хора със склонност към тромбози.
7. Черен бъз (Sambucus nigra)
Черният бъз е дървовиден вид, с черни плодове. Наричан е още свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ от тях навремето хората са правели свирки. Среща се почти навсякъде у нас, расте на влажни и сенчести места, край реки и огради.
Освен че има красиви и уханни цветове, той е един от най-силните природни имуностимулатори. Активните му съставки, като витамин А и C, микроелементите желязо, фосфор и мед, флавоноиди и етерични масла, подсилват имунната защита при вирусни инфекции, особено при грип.
Използваните части са цветове и плодове, като се берат съответно в края на пролетта и през лятото. И едните и другите могат да се използват в пресен или сушен вид. Плодовете на бъза се използват като естествени овкусители на конфитюри, мармалади и желета, но никога не се ядат сурови. Сокът от черен бъз се използва за приготвянето на сироп, вино и безалкохолни питиета. От свежия цвят пък се приготвя невероятно ароматен сироп.
Сушеният цвят е чудесен за приготвяне на чай – 1 с.л. от цветовете са залива с 250 мл вряла вода, прави се запарка за 10 минути. 2 с.л. сушени плодове за запарват с 400 мг гореща вода за 15 минути, приема се три пъти дневно след прецеждане.
Важно: Консумацията на продукти от плодовете от черен бъз не се препоръчва при деца и бременни.
Природната медицина е съхранявала здравето на нашите предци и продължава да ни помага до днес. А точно днес имаме всички основания да продължим да го правим!
Материалът е създаден с подкрепата на Биопрограма. В онлайн магазина им всяка една билка може да бъде закупена самостоятелно или като част от готов билков продукт.
