Двадесет години. Толкова време „Дни на предизвикателствата“ вдъхновяват хора от всички възрасти да търсят приключения, да преодоляват граници и да откриват нови хоризонти. Най-големият фестивал у нас, посветен на екстремните спортове, приключенския туризъм и живота на открито ежегодно се превръща в своеобразен празник за всички, които обичат природата и свободата. Започнал като скромна среща между приятели – планинари, алпинисти и пътешественици – форумът днес е утвърдено събитие, което събира под един покрив световни и български имена от сцената на приключенията и опазването на околната среда.
По повод юбилейното 20-о издание разговаряме с човека, без когото този фестивал едва ли би съществувал – неговия създател и двигател през годините Любомир Попйорданов. Той ни разказва как една идея се превръща в традиция, която продължава да обединява общност от хиляди хора, търсещи смисъл, вдъхновение и хармония с природата.
Кога и как се роди идеята за Дни на предизвикателствата или както ги наричаме – Дните?
Л.П.: Идеята за Дните я роди самият живот. А който казва живот, казва и смърт. През 2004 г. загина харизматичният Патрик Беро, истински пионер в съвременния алпинизъм, катерене, в концепцията за вертикална хореография, планински гид. Имаше нещо от случката с Людмата през 1988 г. На един нищо и никакъв гребен, след изкачване на поредния 67-и или 68-и четирихиляден връх от всичко 81 в Алпите, една дъска се чупи… Краят на една легенда, човек, с когото имах мимолетното щастие да се заговоря в ENSA – световния университет за гидове в Шамони. Исках да го помена някак си.
През 2006 г. пък се навършваха 100 г. от рождението на Роже Фризон-Рош – автор на „Водач на свръзка“ и „Голямата цепнатина“, първите романи за планинско водене, с когото се бях запознал пак в Шамони, през 1990 г. Направихме честване на Фризон Рош с филм и фотоизложба, дойде дъщеря му – честването у нас беше по-силно, отколкото в Шамони! Одисея-ин, като агенция, беше във вихъра си, безспорен лидер на пазара, но лидер с ангажимент към бъдещето. Бяхме взели на буксир с БААТ професията на планинския водач. Позволявахме си да финансираме дейности и ПР в името на България, вярвахме си, че всичко е възможно. И ни се получаваше. Така се родиха и Дни на предизвикателствата…
Но Какво Е Животът без Предизвикателства?
Имало ли е години, в които Дните не са се провеждали?
Л.П.: Ковид-19 пренареди за кратко нашите планове през 2020 и 2021 г., и един декември пропуснахме, но затова пък през 2023 г. имахме февруарско и декемврийско издание, а през 2017 г. имахме и извънредно издание – Френско планинарско кино с филмите на Жил Шапаз.
Промени ли се нещо в концепцията през годините?
Често мигрираме от една зала в друга, в търсене на най-добрата локация, на локация с възможности за изложение, или най-добра кинотехника, като много пъти сами осигурявахме тази техника – било то в Дом на киното, в УАСГ, във Френския институт или в Кино Люмиер. Дните са социално събитие, което цели да възстанови тъканта на тази разнолика общност, обладана от мечти за далечни хоризонти, за невъзможни постижения в най-високите планини и по най-трудните биг уол проблеми, в най-дълбоките пещери, реки и океани, въздушни течения, парапланер и уинсюит премеждия, ултрамаратони – всичко, за което може да се сетите.
Нищо не се промени, всяко наше събитие е момент, в който колективно регенерираме нашата памет на вид, господстващ в планетата, момент на взаимно надъхване, в който утоляваме една истинска жажда за автентичност, за преодоляване, за страх и победа…
От позицията на опита, как ти изглежда сега първото издание? Кой е най-силният ти спомен от него?
Беше пълна импровизация, но като такава, всички ни последваха, радваха се да споделят заедно пространството във Френския институт, който винаги е бил до нас! Имаше филм за Беро, мисля че имаше кадри с панти в България, експедицията в Талай Сагар Индиийски Хималаи, която се позабрави, но беше един голям успех.
Разкажи ни за големите имена, качвали се на сцената на Дните?
Те са десетки. Сред българите бих откроил Боян Петров, с който останахме в пряк контакт до деня на неговото отпътуване за Шиша Пангма, и който именно на нашата сцена намираше съучастници, любов и приемът, който заслужаваше. И още Теодор Кисимов, Иво Нинов, Веселин Овчаров, Дончо Папазов, Виктор Варошкин, екипите, работили в Колкина дупка, Вячеслав Стоянов и Яна Меламед, Момчил Панайотов, Васил Тодев и надеждите на българското катерене Петър Иванов, Алекс Тоткова. Тук се раздават годишните награди на БФКА.
А сред чуждестранните гости кои белязаха сцената на Дните?
Няколко имена: германската легенда Курт Алберт, човечен, достъпен, етичен, голям. Спомням си кристалния френд, който големия алпинист Петър Малов направи специално за него.
На пиедестала за мен са още Антоан Льо Менестрел – създателя на феномена танц-катерене и цяла поредица от спектакли по фасадите на Европа, включително два в България – на фасадата на днешната сграда на Квадрат 500 и през 2023 г. катерачния спектакъл по фасадите на Площад Славейков, омагьосал хиляди софиянци.
С удоволствие си спомняме всички за гостуването на феноменалната белгийска свръзка Нико Фаврес и Шон Вилануева, които огласят своите биг уол дни с музика, на сцената ни бяха… фантастични. Спомняме си естествено за американската фри райд легенда Глен Плейк и за британската биг уол машина Лео Хоулдинг. И тук идваме до имената на Томас Хубер, филмографията на Жил Шапаз и на Гийом Бруст и нетипичният американец Конрад Анкер, който се разплака и ни разплака колективно със своята история за загубен приятел и големи, големи мечти и постижения, вписали го в историята на съвременното биг уол катерене. За гостуването на Томас и Конрад благодаря на Иво Нинов. Няма да забравя и Еврар Венденбаум и Антоян Жирар.
Кои премиери би отбелязал като открояващи се?
MERU, CHRONOCEPTION, THE MOUNTAINEER, THE ALPINIST, WILDLIFE, DODO DELIGHT, THE RIVER RUNNER, Дните на френско планинарско кино през 2017-а, SUR LE FIL DES 4000, ON A MARCHE SOUS TERRE, KEEP IT BURNING, ASGARD PROJECT, THE LAST GREAT CLIMB, SHELTER, WILDLIFE, FACING K2, PATHAN PROJECT, VALLEY UPRISING, SOLVING FOR Z, LA LISTE – EVERYTING OR NOTHING, ESCALADE LIBEREE, ALL I CAN, CHASING FOR YETI, LOST IN KARAKORUM, ЗИМА, НОЩНА СМЯНА. Да спрем до тук?
Дните често имат съпътстващи събития. Кои от тях ти се иска да ни припомниш?
Форум ПЛАНИНИ, който беше едно от най-силните събития с фокус озаптяване на инвеститорския интерес към Пирин, с участието на френския посланик Ксавие Лапейр дьо Кабан, който остава в българската история с метафората за „гнилите ябълки“ и Алекс Дунчев, Съни и куп министри…
Имали ли сте инфарктни ситуации в организацията по независещи от вас причини?
Не сме имали истински кризисен момент, защото винаги сме си плащали. Но продължаваме, защото успяхме, без висока политическа подкрепа, да постигнем независимост. За разлика от други събития и фестивали с безплатен вход, ние си дадохме сметка още към 2010-а, че играта трябва да се играе честно, без приятелството на съмнителни бизнеси. Нашият основен партньор и днес е публиката.
Разкажи ни за каузите на Дните.
Планините и природата. Много от нашите гости са лица на запомнящи се каузи – Васил Тодев – с колелото по Желязната завеса и „Байкария“, Боян Петров – Съни, който освен алпинист, беше и изследовател, и страстен защитник на българската природа, лице на кампаниите за спасяване на Кресненското дефиле, и опазване на Национален парк Пирин, биоразнообразието, природата на Дунав и Черно море, Дунав Ултра с Борис Бегъмов, българското Черноморие, старите гори с Асоциация на парковете, българското орнитологично богатство с БДЗП, Лавинистика и цялостно усилията на БАССЕС да внесат познание за лавините, сред всички практикуващи – всичко това продължава да е тъкан от тъканта на Дните. За последно като продукция ще спомена „ПоЧисти планините“ и емблематичния филм „Wildlife“ за Дъг Томпкинс…
Има ли нещо, на което те научиха тези 19 издания на Дните? Или нещо, което си взел за себе си като знание, ценност?
Живеем в наситено с дезинформация време, в което най-ценното е да се устои на изкушенията и да се остане на пътя на истината. Всеки зрител и гостуващ атлет или кинематографист ни е важен, със своята истина за живота, за своите вдъхновения, за начина, по който преодолява един океан, една стена или смъртта на приятел… За мен лично Дните са тежко лично изпитание, но и връх в края на годината, който изкачвам с месеци, а накрая в свръзката се включват водещия, техническия екип, и… зрителите. Благодаря на всички Вас, че ми позволявате да се разпореждам с времето Ви на силно мотивирани, свободни, успешни и красиви хора!
