Планините около София са истинско богатство – близки, достъпни и различни по дух. Те дават шанс само за час да замениш шума на града с тишината на гората и да откриеш места за разходка, спорт и вдъхновение сред природата. Без да напускаш столицата, можеш да смениш шума на булевардите с песента на птиците и да откриеш десетки места за разходка, спорт и презареждане. Тази поредица е покана да опознаем близките планини до столицата и тяхната уникална природа, когато тя е буквално на прага ни.
На около 35 км северно от Софийската котловина се простира Софийска планина, която е с ширина 10 – 12 км. Тя е част от Западна Стара планина и заедно с Мургашкия дял огражда Софийската котловина от север и североизток. Билото ѝ е плоско и заравнено, разположено на 900 – 1000 м н.в., над което стърчат отделни върхове. Релефът е предимно ниско- и среднопланински, със заоблени ридове, смесени широколистни гори и открити пасища по билата. Най-високият връх e Готен, 1294.3 м н.в.
Софийска планина е едно от онези места, които остават изненадващо „зад кадър“, въпреки че са буквално на една ръка разстояние от столицата. Тя принадлежи към Западна Стара планина, но за софиянци е като собствено „задно дворче“. От панорамни пътеки и вековни манастири до маратонски трасета и интересни колоездачни отсечки, планината съчетава спокойствие и автентичност, които много по-популярните туристически дестинации често губят.
В този материал ще спрем вниманието си на възможности за туризъм в Софийска планина:
Пешеходен туризъм
До Кътинските пирамиди
Този природен феномен се намира край село Кътина, над Нови Искър. Пирамидите са разположени на две места в землището на село Кътина, на 650 м н.в. Леснодостъпни, те са на 1 км североизточно от центъра на с. Кътина. Обявени са за природна забележителност през 1962 г. Веднъж стигнали Кътина, ще ги откриете лесно по поставените табели.
До Локорските водопади и Скалните гъби
Това е екопътека, която е на едва 17 км от центъра на София. Може да стигнете с автомобил до началото на пешеходната зона в края на с. Локорско или с градски транспорт до центъра на селото (автобусни линии 20, 24 и 28). Локорските водопади са общо седем на брой. Почти всички, с изключение на един, са изкуствено направени прагове по Локорска река. Изграждани са от редени камъни, което е свързано по всяка вероятност с изграждането на водохващания по реката. Локорската екопътека може да се измине за около 30 минути в посока.
Красивото скално образувание Скалните гъби се намира на хълм в близост до пътя, обхождащ Локорските водопади.
Вижте още: Идея за активен уикенд: Локорските водопади и Скалните гъби
От село Кътина до Кремиковци
Този маршрут свързва повечето населени места в подножието на Стара планина северно от София – Кътина, Нови Искър, Подгумер, Войнеговци, Локорско и Кремиковци. Пътят е почти изцяло равен и лесен, подходящ както за пешеходци, така и за колоездачи. През цялото време се върви по черни пътища и асфалт, а единственото „изискване“ е издръжливост – разстоянието е около 21 км. Маршрутът обаче може да бъде започнат и завършен във всяко от селата, защото всички имат редовен достъп с градски транспорт от София.
Маркировката е червена – добра в селата и по-оскъдна извън тях. Най-лесно е да се ползва GPS трак, особено в участъка между Локорско и Кремиковци, където пътищата се разклоняват често.
По маршрута почти във всяко населено място има чешма или магазин, без чешма е само Кремиковци, а в Локорско тя понякога не работи. Преходът е предимно открит, така че ходенето по него е по-подходящо за прохладните сезони есен и пролет. Чистото ходене е около 5 часа, с почивки се изминава за около 5:30–6 часа. Красивите панорами са основно към София и Витоша.
Разстоянията на отделните отсечки са както следва: от село Кътина до град Нови Искър – 4 км; Нови Искър – Подгумер: 6 км; Подгумер – Войнеговци: 2,25 км; Войнеговци – Локорско: 2,5 км; Локорско – Кремиковци: 5,5 км.
Планинско бягане
Софийска планина, със своите полегати склонове, е много подходяща за планинско бягане. Нейното южно изложение я прави особено притегателна през студените месеци, когато температурите там са доста по-благосклонни, а снегът е значително по-малко от този на Витоша или напълно се е стопил в ранна пролет. Подходящи трасета има около всяко от селата, а през февруари над Локорско се провежда трейл състезанието Malak Sechko Run с два маршрута, които може да разгледате на картата по-долу и тук.
Организаторите от 5kmrun.bg провеждат две състезания на склоновете на Софийска планина. Може да се запишете за участие или да ползвате трасетата за тренировки. Първото трасе е над Кремиковци и предлага обиколка от 5 км. Всичко за него може да научите тук. Атрактивно е и трасето над село Кътина. То е с приблизителна обиколка също от 5 км и може да я проучите на този адрес.
Колоездене
Ако сте ентусиаст в колоезденето, спокойно може да се възползвате от споменатите вече идеи за пешеходен туризъм и бягане, но за истинските ценители ще споделим част от маршрутите, подбрани на страниците на МТБ-справочника.
Бухово – р. Елешница – вр. Готен
Това е удължен вариант на маршрутите през вр. Готен, но преди върха има спускане по „моторджийска“ пътека към водослива на р. Правешка и р. Челаница (двете образуват р. Елешница). След това по черен път се стига обратно до седловината при вр. Мома и оттам посоката е връх Готен. Маршрутът е с дължина: 23.2 км, изкачване: 1000 м – средна трудност, предимно черни пътища. Описание на маршрута ще намерите тук.
Урановият рудник над Сеславци
В справочника има 5 маршрута с това име и сега ви представяме последния от тях, който е с по-голяма техническа трудност и ще се хареса само на хора, които са свикнали да карат по трудни терени ,не се плашат от улеи, коловози, нестабилни камъни и шума. Маршрутът тръгва от Сеславци, стига до вр. Баланов дел и оттам се спуска по стръмни и трудни моторджийски пътеки обратно. Дълъг е 12.0 км при изкачване: 490 м. Всичко за него ще научите тук.
Локорско – в.з. Манчов валог
Този маршрут пък е много подходящ за начинаещи колоездачи. Той се простира между Локорско и съседното с. Войнеговци. Правим уточнението обаче, че по пътеката, чиято оригинална линия е съвсем лесна, са изградени и множество малки скокове с дупка – като алтернативни линии. Затова, ако не умеете да скачате, избягвайте всякакви ръбове, прагове и бабуни! Пътеката е с дължина: 7.8 км и изкачване: 200 м, в голямата си част по черни пътища. Цялото ѝ описание вижте тук.
Софийска планина (Кремиковци – Войнеговци)
Това е един от многобройните варианти за каране в Софийска планина. Той по сравнително лек терен – основно черни пътища, и то редовно използвани. На отделни места има по-стръмни участъци (както нагоре, така и надолу), но като цяло повечето хора биха се справили с терена. Дълъг е 27.1 км с изкачване: 800 м. Техническо и физическо натоварвана: средно. Изминава се за 3-5 часа. Описанието му може да видите тук.
Културен и поклоннически туризъм
На територията на Софийска планина има закътани множество манастири, част от които ще ви споделим в следващите редове:
Манастир „Св. Георги Победоносец“ (Кремиковци)
Манастирът е разположен на 4 км северно от кв. Кремиковци в София, в местността „Градището“. Предполага се, че е построен при управлението на цар Иван Александър. Бива разрушен през 1382 по време на османското нашествие. През 1493 година е възобновен от софийския първенец войводата Радивой, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира.
Балшенски манастир „Св. Теодор Стратилат“
Балшенският манастир е разположен върху открита височина в южните склонове на Софийска планина. Намира се на 1,5 км североизточно от село Балша и на около 10 км северозападно от Нови Искър. Достига се по нов асфалтиран път, отклоняващ се от този, който свързва селата Доброславци и Балша. Разположен е в красива местност с панорамна гледка към Софийското поле. Може да го достигнете с около 30 минути ходене от село Балша.
Първоначално манастирът се възражда през 70-те години на XX век, когато монахини възстановяват манастирската църква и заживяват там. След смъртта на последната от тях обителта бързо запада. След 198 г. манастирът постепенно се възражда за нов живот, с общите усилия на дарители, строители и ентусиасти. През 2003 г. църквата и новопостроената към нея жилищна сграда са осветени от патриарх Максим Български. Манастирът чества своите храмови празници 8 юни и на 8 февруари.
Курилски манастир „Свети Иван Рилски“
Курилският манастир е действащ, мъжки православен манастир. Той е един от най-старите в района на София. Разположен е в Софийското поле, в квартал „Курило“ на столичния район Нови Искър, намира се в двора на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“.
Манастирът е основан през IX век, разрушен е през първите години на османската власт. Бива възстановен в края на XVI век, а част от стенописите са дело на Пимен Зографски. В началото на XX век е девически манастир, обитаван от 45 монахини, развиващи печатарска дейност за християнска литература. През последните години са обновени манастирският комплекс и иконостасът на манастирския храм.
Софийска планина е достъпна и изпълнена с история, природа и маршрути за всеки тип приключенец. Близостта ѝ до големия град я нарежда сред най-привлекателните туристически дестинации.
