Някъде дълбоко в медните гънки на Сиера Мадре, в Мексико, където пътеките се вият като стари спомени, една жена тръгва пеша. 14 часа по каменни пътеки и урви, под слънце и в здрач. Не към болница или на пазар. А към стартовата линия на ултрамаратон.
Тя се казва Канделария Ривас. Живее в село, за което дори картите се колебаят – Чореачи, сгушено в каньона Синфороса. Принадлежи към народа рарамури – бегачите, родени да тичат. Канделария е на 30 години, няма треньор, няма GPS часовник, нито пък спонсори. Не облича и спортен екип – бяга с традиционни дрехи и със сандали huaraches.
Истинската „ultra“ преди старта
Когато Канделария достига старта в Гуачочи, вече е изминала едно малко приключение. За да стигне до него, тя върви пеша 14 часа по планински пътеки.
В 5:00 сутринта на 9 юли застава на стартовата линия и след 7 часа и 34 минути пресича финала първа при жените в дистанцията от 63 километра на Ultramaratón de los Cañones 2025 / „Ултрамаратона в Каньоните 2025“.
„Тази победа е за моето семейство“, споделя тя развълнувано — с прашни стъпала и усмивка, която казва всичко.
Победа с душа
В дебюта си като състезателка, без никаква специализирана подготовка, освен тази, която дава суровият живот в планината, и вдъхновена от примера на други бегачи от нейната общност, Канделария решава за първи път да се включи в надпреварата, решена да „даде всичко от себе си“ по трасето. Тя надбягва опитни съпернички и доказва, че духът на народа рарамури остава символ на издръжливост и сила.
Втора се класира Сабина Мартинес Леон от Рехогочи, Гуачочи, с време 8:15 ч., а трета — Майра Гонсалес Баутиста от Чогита, Гуачочи, с 8:29 ч.
Подвигът на Канделария ѝ носи награда от 7000 песос и единодушно признание от публиката. Но отвъд подиума и паричната премия, тя печели възхищението на всички, които стават свидетели на нейната отдаденост и решителност.
Нейната премия се равнява на около 385 долара. За нас може да звучи като сума за нов чифт маратонки. Но за семействата, които обитават суровите, но красиви планини на Мексико, това е сериозен месечен доход. Понякога и повече.
Традиция, устойчивост и гордост за рарамури
Ултрамаратонът в Каньоните отпразнува своето 28-мо издание като част от Международния фестивал за приключенски туризъм (FITA) Чиуауа 2025, организиран от Държавната агенция по туризъм. Събитието събира бегачи от различни части на Сиера Тараумара, които се състезават в дистанции от 63 и 100 километра сред едни от най-внушителните пейзажи на северно Мексико — каньонът Синфороса.
Преди старта, както всяка година, се провежда традиционното благославяне на състезанието по ритуал на рарамури — духовен момент, който напомня за свещения характер на бягането при коренните общности.
В мъжката категория на 63 километра побеждава Иларио Фриас от Юрике, който финишира за 6:04 часа — само минута преди Мариано Бехарано от Гуачочи.
От дълбините на Сиера Мадре се роди шампионка
Канделария Ривас успява да завладее сърцата на всички. Нейната история за устрем и воля се превръща в най-вълнуващата от тази година и напомня, че за да стигнеш далеч, понякога са нужни само вяра, сила… и несломимото желание да продължиш напред.
Не просто победа – празник на духа
За народите рарамури бягането не е спорт. То е свещен акт, благодарност към земята, начин да останеш свързан с предците. Преди старта всички участници се събират за традиционна благословия – не просто обичай, а жив ритуал, който поставя бегача не срещу другите, а до тях.
Това не е надбягване, а пътуване. Не е цел, а начин да си част от нещо по-голямо. И точно в това е тайната сила на Канделария – тя не побеждава конкурентки, а бяга с духа на планината.
Вижте още: Боливийски жени изкачиха Аконкагуа с традиционните си поли
Невидимите шампиони
Докато съвременният спорт гони спонсори, рекорди и лайкове, тук, в каньона, една жена показва, че шампионите невинаги говорят английски, невинаги носят въглехидратни гелове в колана си. Понякога просто „навъртат“ 14 часа до старта – със сандали и с мечта, която не се измерва с крачки, а със смисъл.
В свят, в който всичко трябва да е „бързо“, „високо“ и „спонсорирано“, историята на Канделария е като глътка вода от планински извор — чиста, скромна, истинска.
Хора като нея ни показват, че да си шампион не значи да си пръв – а да си верен на пътя, дори когато той е дълъг, прашен и самотен.
Вижте във видеото финала на Канделария – в своя дебют тя дори спира пред лентата за победителя:
