Предизвикателството “Връх Ботев”: Маршрутите, инцидентите и безопасността по пътя

През х. Рай на връх Ботев, но умната!

 
5

Сподели

0Shares
0 0

Бил съм на много върхове и планини в България и  смело мога да твърдя, че няма по подходящо място от вр. Ботев, откъдето можете да се насладите на прекрасни гледки в четирите посоки на света. Точно от връхната точка на старопланинския първенец, който се намира почти в географския център на България, пред погледа ви няма никаква пречка надлъж и шир! 

На изток погледа ви преминава през вр. Триглав, продължава през  Пеещите скали, Мазалат и Исполин. За миг, просто без да искате, погледа ви спира на Шипка и Бузлуджа, където се очертават двата паметника. После потъва в безкрая, където в далечината билото на Балкана се снишава, за да се разпъне в ширина.

На запад може да се проследи цялото било на Балкана, където доминират острите зъбери на Кръстците, Костенурката и Купена, както и мощните снаги на върховете Амбарица и Вежен.

Обърнете ли се на юг, в подножието ви е страховития Южен Джендем, ненадминатата Розова долина, спокойните заоблени и обрасли с вековни гори средногорски  върхове. Въпреки и не съвсем ниски и те не могат да спрат погледа ви, който ще опре до Родопа, Пирин и Рила. Някои оптимисти ще ви кажат, че  там, в далечината е и най-митичната планина Олимп. Аз лично трудно бих се съгласил с тях, но не бих им възразил. 

ВИЖТЕ: Магията на Стара планина: Райското пръскало

Обърнете се на север. Е, кой бе могъл да спре погледа ви към Северния Джендем, който оспорва забулените си тайни със съперника си от юг?  Северните предпланини на Балкана постепено се снишават, за да разкрият прелестите на Лудогорието. Чувал съм някои да твърдят, че в подходящо време /най-вече след дъжд/ дори са забелязвали сребристата ивица на Дунава. На тях няма да опонирам, защото теоретически това е напълно възможно. Опитайте! Но не случайно ви напомних още в заглавието, че монетата има две страни. До тук гледахме само хубавата.

Пристигаме  на хижа Рай. Не знам кой и кога е нарекал така това място, но то наистина е Райско. Пътеката до е дълга и трудна, но с малка доза опасности. Въпреки всичко, ако опитът ви в планината е малък ,не тръгвайте сами.

А нагоре? Ами нагоре нещата се усложняват. Пътеката, която ще ви отведе до върха е добре оформена, дори вкопана в склона. Маркирана е добре, но пак трябва да се внимава. В началото тя се вие по склона, пресича стръмни улеи и ронливи сипеи. Катери се по малки и по-големи скали, провира се под надвесени скални блокове и колкото се изкачва нагоре става все по-трудна и опасна. Много отдавна е маркирана от Благо – преди много години метеоролог на върха, поради което и днес носи неговото име – „Благова пътека”. Когато пътеката навлезе  в скалите става дори опасна, въпреки, че е обезопасена с телено въже. 

В топлите и спокойни летни дни ще бъде пресилено да се каже, че опасността ви дебне отвсякъде. Но, когато природата се развихри, което там в планината това става много бързо и ненадейно опасността е много, много голяма.  Казвал съм и много пъти съм писал, че от всички български върхове нещастните случаи – фатални и не дотам крайни, тук са най-много. Няма да ви връщам години назад, за да се ровя в паметта на тези, които точно на този връх са отишли в отвъдното. 

Моля ви!  Всички вас, които в трудна и несигурна обстановка решите да тръгнете нагоре. Няма да ви връщам години назад. Върнете се само няколко дни назад. Спомнете се за 42-годишният баща и 17-годишният му син от Стара Загора. Не съм съдия и няма да ги съдя. Не съм бил там и нямам право да коментирам случая. Дочувам само, че са били с неподходяща екипировка, планинарският им опит не е бил на висотата на върха, към който са тръгнали и то в едно свирепо време (телевизионните камери ни го показваха много пъти).

ВИЖТЕ: Връх Ботев – старопланинският първенец

Познавам много старозагорски туристи и алпинисти и разговарях с тях. Нито един не ги познава. Те дори не са членове на, иначе много доброто в организационно и техническо отношение дружество „Сърнена гора”. 

И накрая, след като съм представил плюсовете на това да погледнете България  от 2376-те метра на Старопланинския първенец искам отново и отново да ви припомня малките, но много важни правила когато тръгнете в планината и то най-вече през зимата, която все още не си е отишла: 

  •  Започвам с това, че зимна пътека от хижа „Рай” за вр. Ботев няма. Тя е само и единствено през Параджика и е много дълга, защото ще се тръгне от местността Паниците. Дори и при бърз ход е не по-малко от 10-12 часа, а в конкретния случай бащата и синът са направили цели 20 часа, пристигайки на върха в 04 часа на другия ден!!!. В този случай трите удивителни са наложителни.
  •  Не тръгвайте ако дори  и леко не се чуствате в добро здравословно състояние. Не разчитайте, че пътьом ще се оправите. 
  •  Задължително си направете планинска застраховка. Сумите, за застраховка са минимални, но ако се наложи това ще покрие високата цена на спасителната акция. Тук отново ще се върна на последния случай – 5 дни и десетки хора рискуващи живота си, за да помогнат на бедстващите. Не ги откриха, но дадоха всичко от себе си. Не е излишно да съобщя и това, че тези хора не са на щат. Те напускат пряката си работа. И те имат семейства, които в тези дни мислят за тях. 
  •  Днес няма човек без мобилни телефони. Заредете батериите. Вземете дори и резервни, защото в студените дни в планината, бързо падат.
  •  Спомнете си народната поговорка: „Зиме със торбичка, лете със абичка”. Екипирайте се много добре. Няма да се спирам подробно, но обувките са от изключително значение, защото ако краката ви са студени никога няма да затоплите тялото си. 
  • Ръкавиците са от особено значение  носете дори и резервни, все пак сте тръгнали в планината и то при зимни условия.
  •  Вслушвайте се в съветите на хижарите. Те са всекидневнно там и най-добре знаят капризите на времето и района. Уведомете ги за къде тръгвате и кога възнамерявате да се върнете. 
  •  Специално за връх Ботев. Ах, този вятър? Той е ужасен. Познавам добре този връх и все пак нямам идея къде мога да ви препоръчам да застанете на безветрено място.
  • Алпинистите имат едно правило – когато се катериш нагоре мисли за връщането обратно. Та тук, на вр. Ботев връщането е много, много трудно и най-вече опасно. 
  • Ако опитът ви не е много на висота, посъветвайте се с познати. Във всеки град по-голям или по-малък има такива, които са били по тези места за където тръгвате. 
  • Непремено се съобразете с метеорологическата обстановка. Всекидневно по няколко пъти красиви метеороложки се появяват на синия екран. 
  •  През зимата екипировката ви трябва да бъде зимна. Днес пазарът предлага отлична такава. 
  • Носете си щеки. От личен опит горещо ви ги препоръчам. Нося ги от 1967 г. и ви уверявам, че много помагат както при изкачване, така и при слизане. За маршрути в Централна Стара планина – от Троянския проход до Шипка – ледокопа и котките зимно време са задължителни.
  • Преди тръгване прегледайте и попълнете, ако е необходимо, и личната си мини аптечка. 
  •  Мога още много да ви говоря за това какво трябва, но мисля, че най-важното остава във вас. Народът е казал: “Три пъти мисли, веднъж режи! ”          

Сподели

0Shares
0 0

5 КОМЕНТАРИ

  1. Пътеката от х. Рай до Райските скали се нарича Тарзановата пътека и така е означена в повечето карти и туристическa литература. Под такова име я знаят и всички планинари.

  2. Мисля си че и през тарзановата става ако си го правил поне два пъти

  3. Благовата пътека минава през самите Райски скали по тревни площадки, като има и стоманено въже на места, но не се поддържа и е опасна за хора без алпийски опит ( пък и за хора с опит). Тарзановата е ясна. Тя тръгва по склона след Райско пръскало.

  4. Иван, мисля, че без котки, пикел и умение за работа с тях ще е безотговорно начинание да качвате Ботев през Рай зимата. Обръщам ви внимание, понеже има вероятност неопитен човек да ви чете коментара и да му давате лоши идеи.

    Удачните зимни подходи за неалпинисти към Ботев са от Васил Левски и хижа Плевен. През Параджика може да се слезе спокойно при добро време, но както правилно е отбелязал доц. Бешев, качването е много тежко. Ако няма пъртина, е почти сигурен провал и физически опасно.

  5. За лятно време с деца и без опит от хижа Рай проблем ли е изкачването

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.