„Дяволската пътека“: Една от най-атрактивните и динамични екопътеки у нас

По Хайдушки дол, през Дяволския мост, до Ягодинската пещера

 
0

Сподели

Shares

 

70 метра естакади, 250 метра платформи, 20 конзолни подпори, 25 % от маршрута движение по дървени подпори над пропасти, 25 почти отвесни стълби в изкачване и слизане и адреналинът е 100-процентово осигурен, но обезопасен. Технически проект на сдружение Био- Б- Еко с ръководител инж. Билгин Асанов в изпълнение на БАСЕТ на доц. Петър Петров и алпинисти от В.Търново и Враца с възложител – община Борино. Време за преминаване – два, два и половина часа.

Когато в началото на 90-те години тръгнах по Хайдушкия дол, който тогава така наричахме, с мъка си пробивах път по стръмните и скалисти склонове на р. Чатак дере. Намерението ми бе да търся Дяволския /Хайдушкия/ мост, който условно си бях нарекъл № 2. Определих го като № 2, защото много по-рано бях посетил другия Дяволски мост край гр. Ардино, сътворен не от природата, а е дело на човешкия гений. Открих и този, сътворен изцяло от природата- без никаква човешка намеса /ако изключим легендата/. Тогава се затрудних доста, когато се  предвижвах до самия мост, въпреки добрата си алпийска подготовка. Усилията обаче си струваха, защото природата наистина бе изваяла едно чудо, което трябва да се види. Представете си самото съчетание Хайдушки дол и Дяволски мост и това неминуемо ще събуди любопитството ви на туристи, алпинисти, пътешественици, спелеолози, археолози и дори историци. 

След като в продължение на повече от 3 километра двата бряга на Хайдушки дол бяха разделени на достатъчно разстояние внезапно се събират. Вкопчват се един в друг така както двамата съперници от „канадската борба“ вплитат дланите си в захват така и двата ската се вкопчват един в друг. Събрали се в пръстите на дланите надолу те леко се отделят, но не на повече от 3-4 метра, за да сътворят тъй наречения Дяволски /Хайдушки мост/. Преминаването по този наистина „Дяволски“ мост е трудно и опасно дори и за алпинисти, но то е и напълно ненужно, защото там път няма наникъде.

Ако се проследи захвата на китките надолу към лактите се получава конфигурацията на това чудо на природата. На височина този процеп е 18 – 20 м, а ширината между двата странични склона се движи между 4 – 6 м, като в най-ниската си част – там, където обикновено кротко си течат водите на малката река Чатак дере, е не повече от метър. Дължината на образувалия се тунел пък е не повече от 40-50  метра. Така го заварих тогава. Бях доволен и щастлив. Не исках нищо повече…Да се премине под този мост тогава беше абсолютно невъзможно. 

Отдавна бях забравил това чудно красиво и диво място в сърцето на Западните Родопи. Върнах се отново, защото неотдавна на описаното по-горе място общината в с. Борино откри най-новата и модерна екопътека „Среднопланинска атрактивна Дяволска пътека“. Със спечеления европейски проект от 312 000 лева инициаторите и изпълнителите на проекта направиха това диво и труднодостъпно кътче на Родопите достъпно за всеки любител на планината. Сега отново преминах по тези места, но вече много, много по-спокойно.

Ето как и защо. Впрочем да тръгнем заедно. 

Първоначално посещаваме ИНФО ЦЕНТЪРА  на Сдружение БИО-Б- ЕКО, в  центъра на селото, представлявано от инж. Билгин Асанов  / тел: 0889/ 811-848/, където получаваме необходимата информация, указания и( закупуване на туристически карти, материали и сувенири за Дяволския мост).  После с автомобил, бус или рейс, преминаваме 5 –те километра от селото до сградата на бившия Механичен завод в местността „Чатак“. Тук оставяме превозното си средство на обширен, охраняем, но безплатен паркинг. Сега, или след като се върнем, няма да устоим на вкусните кебапчета и кюфтета, придружени с чаша или бутилка бира.

Мелек учтиво ще ни отведе до картата, за да ни въведе в това, което ни предстои. Възможностите ни са две. Поемаме пеша по лек и много приятен  коларски път. След 35-40 минути спираме пред „Дървото на късмета”, а след още двадесетина минути тясна наклонена, но добре обезопасена пътечка ни отвежда до самия мост.  Стръмна дървена стълба ни спуска ниско долу към сребристата ивица на Дяволската река. После по 30-40 метров въздушен дървен мост повишаваме адриналина. Следва стръмна възходяща стълба, която отново ще ни изведе на повърхността, но вече от другата страна на Дяволския /Хайдушкия / мост.  

Мисля, че точно тук е мястото и за съпътстващата, както и на много други места легенда:

 И това красиво планинско село Борино си имало богат и властен жител с двама сина. Внезапна смърт оставила наследниците му без завещание. Скарали се двамата братя и нищо не било в състояние да ги помири – дори и майка им. Страдала клетата вдовица  дъги години. Накрая отишла при врачка. „ След няколко дни – й казала врачката – ще ти се яви сън, който ще те спаси.“

Така и станало. В съня й се явила възрастна жена, която я посъветвала да отведе двамата си сина по течението на реката. Тръгнали двамата напред, а майката след тях. Какво са си казали двамата братя, никой не узнал. Но чудото станало.  Двамата братя вкопчили дланите си както за „Канадската бора”, за която споменах в началото. Господ не пропуснал голямото и много важно  събитие и в миг вкаменил силно стиснатите братски ръце. Конфликът приключил, а за поколенията останал „Дяволският мост”, по който ние с вас току-що преминахме.  

Снимка: Вася Атанасова/ Wikipedia

Продължаваме надолу по течението на река „Чатак дере”, ляв приток на река Буйновска, която надолу преминава през Буйновското ждрело и се слива с Триградската река.  Продължаваме слизането. Изненадите следват непрекъснато,  защото преминаваме през причудливи скални съчетания, водопади, водни каскади, ерозирали котли, скални венци – въобще неща, които никъде другаде няма да видите. Тръгнете и ще се убедите в това. Аз го направих няколко пъти и ще го направя още толкова, колкото съдбата ме отведе там.

А сега нещо, което пропуснах в началото. При самото тръгване договорете се с Мелек  тел: 0889 768 830 – нали я запомнихте още в началото. Тя, а не само тя, ще ви организират лека кола или бусче в зависимост от броя на приятелите, с които сте дошли. Срещу 10-15 лева, в зависимост от броя ви тя ще осъществи връщането при колата ви. Впрочем до тук преминахме по първия вариант. Нали помните, че те бяха два. Вторият вариант е още от паркинга с превоз,за който стана реч по-горе ще слезнете до края на Дяволската пътека, за да я осъщестгвите в обратна посока. 

Снимка: tripsjournal.com

Най-високата точка на пътеката е 1356 м – началото, а най-ниската – 915 м – краят. Ако изберете втория вариант тръгвате от 915 м и се изкачвате до 1356 м. Аз лично не ви препоръчвам втория вариант, не толкова поради изкачването, а най-вече поради възможността много по-рационално да разгледате природните дадености, които съчетани с човешките хрумвания са направили тази пътека толкова атрактивна.   

А, щях да пропусна. Нали още в началото споменах за „Дървото на късмета” Ами и то си има своята история, която не е легенда, а самата истина. Разказа ми я инж. Билгин Асанов.

Преди години пра пра дядото на една негова много близка точно на това място намерил торба с 50 истински турски жълтици. Каква е тяхната съдба той не ми довери, но и до днес наследниците на неговата голяма фамилия  все още се съмняват кой точно е станал  техен притежател. Част от това ще прочетете и на самото дърво, което е част от „Среднопланинската атрактивна Дяволска пътека”.     

Значителна част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360: 

„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“

                                                      

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.