В памет на Аврам Аврамов: Една година без великия алпинист

Какво още искаше да каже той, преди да се пресели в отвъдното?

 
0

Сподели

0Shares
0 0

 

В края на миналата година, след продължително боледуване на 87-годишна възраст, ни напусна дългогодишният директор на ЦПШ „Мальовица”, авторът на множество значими алпийски постижения: Първо българско изкачване на вр. Пти Дрю в Алпите, битката за  Безенгийската стена в Кавказ /1961 г. и 1964 г./, първи български седемхилядник пик  Ленин /7134 м –  днес вр. Авицена/, първо българско изкачване на вр. Комунизъм /7495 м – днес Исмаил Самани/, и като за финал – ръководител на националната ни експедиция „Еверест-84”.

Да си спомним не само за алпиниста, но и за Човека Аврам Аврамов.

Безспорно най-голямото постижение на българския алпинизъм във вече 90-годишната му история е успешно проведената ни национална експедиция „Еверест-84”. Експедиция, в която 5-ма българи стъпиха на най-високия връх на планетата Еверест /8848.86 м/. Както е известно, ръководител на тази експедиция бе Аврам Аврамов. Големият успех на експедицията ни получи широко одобрение от целия български народ и не случайно в допитването на БНТ за най-успешното спортно събитие на страната ни за отминалия ХХ-ти век, експедицията ни категорично бе класирана на първо място, изпреварвайки националния ни отбор по футбол, класиран на IV-то място на световното първенство в САЩ през 1994 г., както и световния рекорд на Стефка Константинова от 209 см в Рим през 1987 г.

ВИЖТЕ: Маршрутите към Еверест

За проведената експедиция като ръководител Аврам написа обширна книга, която според мнозина би могла напълно да отговори на изискванията за един докторат. По онова време много неща от „кухнята” на експедицията не биха могли да се кажат. Това впоследствие даде повод и основание на някои от членовете заслужено или не да отправят редица обвинения, както към ръководителя Аврам Аврамов, така и към някои от участниците.

На някои от обвиненията, Аврам прояви тактическа зрялост, по-точно устойчивост, и не отговори на отправените му нападки. На отправените му няколкократни въпроси от моя страна, защо мълчи той спокойно отговаряше: ”Ще му дойде времето”. И то дойде.

Преди да си отиде от този свят, главно по настояване на негови приятели и то не от алпинистите, а от състезателите по ориентиране. Те подготвиха и издадоха неговия дневник, писан на коляно или в палатката на базовия лагер. В него Аврам даде и онези отговори, за които дълго време мълчеше.

Пишейки тези редове си спомням, какво бяха написали преди време приятелите на проф. Кръстю Тулешков, ръководителят на първото българско изкачване на първия връх на планината Олимп – вр. Митикас /2917 м/:

Той прави впечатление, че не гледа, но всъщност вижда всичко. Той е човек, който говори рядко, но когато заговори казва всичко, каквото не е казал, когато е мълчал.”

В известна степен нещо подобно бих казал и за дневника на Аврам.

Аврам си отиде малко след като дневникът му бе отпечатан, поради което той не стигна до тези, които би трябвало да го прочетат. По-голяма част от този дневник все още пълнят шкафовите на издателя му Никола Беделев, легенда в българското ориентиране.

Дневникът заслужава да бъде прочетен дори и да са изминали 36 години от тази най-бележита дата от историята на българския алпинизъм.

Ако и вие сте един от тези, които биха желали да разберат какво все пак още каза Аврам за експедиция „Еверест-84” обадете се на: 0888/888-591- Никола Беделев /София/ или на 0898/343-775- Сандю Бешев /Пловдив/.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.