Българите, изкачили върхове над 8000 метра

Хроникьорът на българския алпинизъм - Сандю Бешев, за нашенците проправили пътя към "Хималайската корона"

 
2

Сподели

Shares

Сандю Бешев е легендарният хроникьор на българския алпинизъм. Уважаваме го безкрайно, не само защото е най-възрастният ни автор (на цели 85 години), а заради многобройните му постижения. Той наскоро се завърна от 51-вото си изкачване на Олимп – “върхът на боговете”, неколкократно е катерил в Татрите, Алпите, Кавказ, Памир. Има изкачвания на върховете на Андите и в Монголия. Освен това, доцентът е бил 7 пъти на Монблан – 4810 м., 7 пъти на Елбрус – 5642 м. Подал е първите стъпки в алпинизма на хора като Христо Проданов, Боян Петров и още десетки алпинисти със сериозни постижения. Работил е като кореспондент за БНТ, БНР,  за федерацията по катерене и алпинизъм БФКА и е автор на множество книги, като лично е проследил голяма част от случилото се в тази сфера за последните 70 години. И това е само малка част от приноса му за българския алпинизъм и историята му. Трудно може да срещнете по-голям авторитет в дадена област от Сандю Бешев, който ни радва и с голямата си усмивка и несломим дух. С удоволствие ви предлагаме един урок по хималайска история, предаден от този забележителен човек, историк и учител.

Урок по хималайска история на БългарияБългарските алпинисти попаднаха в Хималаите много по-късно от другите страни, наречени от специалистите „развити алпийски страни”, не по своя вина. Когато, през 50-те и 60-те години на миналия век най-добрите алпинисти смениха Алпите с Хималаите и Каракорум, където са 14-те най-високи върхове на планетата, за страните от социалистическия лагер „желязната завеса” бе непреодолима пречка.

Това обаче не се отнасяше за полските алпинисти, които много по-рано откриха големите върхове, поради което днес са водеща сила в световния алпинизъм и твърдо държат първото място при изкачванията на осемхилядниците при зимни условия.

За организиране на хималайска експедиция в редиците на българските алпинисти се заговори едва през 1977 г., когато те вече имаха значителни успехи, както в Алпите и Кавказ, така и по седемхилядните върхове на Памир и Хиндукуш. На редица свои заседания бюрото на Българската федерация по алпинизъм обсъжда „Хималайския въпрос” и едва в края на годината взема единодушно решение за организиране на хималайска експедиция.

Запитването, което бе направено от българска страна пред Министерство на туризма в Непал, обаче измени решението ни, тъй като за пролетта на 1981 г. вр. Анапурна бе вече зает (по това време правилото за една единствена експедиция строго се спазваше). За исканото от нас време свободни се оказаха само три върха – Кангчендзьонга – 8586 м., спътникът му Ялунг Канг – 8433 м. и Лхотце – 8516 м.. Тъй като експедицията бе посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава, тя трябваше да се проведе точно през 1981 г. Така изборът падна на вр. Лхотце и за него със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП, от 25 юли 1977 г., на ЦС на БТС се разрешава да започне подготовката на българска експедиция до вр. Лхотце като част от честването на 13-вековния юбилей на българската държава.

Христо Проданов

Първата българска национална хималайска експедиция „Лхотце-81” започна на 25 февруари 1981 г. и в нея взеха участие 21 алпинисти, в това число двама оператори, лекар и ръководител. Експедицията завърши успешно, като до върха достигна само ръководителят ѝ Христо Проданов, без да използва кислороден апарат. На 30 април 1981 г., в 13.55 часа, на връх над 8000 метра, за първи път се развява българският трикольор и от 8516 м прозвучава българска реч

„Аз съм на върха, на върха съм!” – Христо.

Три години по-късно – на 20 април 1984 г., отново чрез Христо Проданов,  българският алпинизъм завоюва най-големия успех в своята 80-годишна история. На най-високия връх на планетата – Еверест – на 8848 метра, стъпи български крак. И на рекордната за планетата ни височина също се развя българският флаг. От този си подвиг Христо не се завърна, но седмица по-късно още четирима българи затвърдиха успеха на експедицията. На 8 май – Иван Вълчев и Методи Савов, и на 9 май – Николай Петков и Кирил Досков. И може би тук е мястото да споменем Людмил Янков, който не стъпи на Покрива на света, но се изкачи много по-високо от Еверест в нощта на 20 април 1984 г., в опит да помогне на Христо Проданов. Самият той загина на 17 април 1988 г. на вр. Камилата в Рила по време на тренировъчен лагер за експедиция до вр. Анапурна.

Пътят и на България към „Хималайската корона” бе открит. Бавно, но сигурно се заредиха следващите ни хималайски и каракорумски успехи: Анапурна – 1989 г., Чо Ойю – 1991 г.,  Гашербрум II – 1992 г., Нанга Парбат – 1993 г., Макалу – 1998 г., Броуд пик през 2001 г., Хидън пик (Гашербрум I) – 2009 г., Кангчендзьонга – 2014 г., К2 -2014 г.  Манаслу – 2015 г. и 2019 г. Дхаулагири – 2019 г. Остана ни само Шиша Пангма…

Така, започвайки с Христо Проданов с Лхотце и Еверест, България се изправи пред завоюването на голямото отличие. Финалът на това отличие трябваше да сложи Боян Петров. За съжаление, експедицията имаше неочакван и тъжен обрат. Шиша Пангма се разгневи и остави по склоновете си топ алпиниста ни, който с 10-те си осемхилядника бе направил най-много от всички българи в Хималаите. И така се отложи моментът, когато знамето ни ще се развее и на най-ниския от 14-те надоблачни гиганта.

Междувременно на посочените върхове българските алпинисти осъществиха още по няколко изкачвания. Tака 30 наши алпинисти записаха 67 пъти имената си на върхове над 8 хиляди метра и затова днес ги наричаме „Българските осемхилядници”.

Йорданка Димитрова
Йорданка Димитрова

В числото на 30-тe ни алпинисти с гордост можем да споменем и трите българки, погледнали света от върховете на космическите гиганти. На 1 октомври 1991 г. Йорданка Димитрова записа първия български женски успех на осемхилядник – на вр. Чо Ойю. После, на 1 май 1999 г. на вр. Шиша Пангма, само че на Централния връх – 8008 м, а не на Главния връх – 8027 м, стъпва д-р Карина Сълова. Съгласно изискванията на Международния съюз на алпийските асоциации /УIАА/ обаче, изкачването на д-р Сълова не се призна за посочения връх, а само за неговия „спътник”. Петя Колчева пък записа името си на два осемхилядника – първо на Чо Ойю на 4 май 2007 г. и на Еверест на 22 май 2009 г., като с това официално стана първата българка, стъпила на покрива на света.

Сега, когато на България ѝ остана само един връх – Шиша Пангма, можем и трябва да направим равносметка на приноса на алпинистите ни, допринесли най-вече с това, че са участници в първите български изкачвания на най-високите върхове на планетата – осемхилядниците.

Преди това считам, че е необходимо да изясним едно от най-важните условия, които е записал в правилника Международният съюз на алпийските асоциации /УИАА/. Това е, че изкачването на даден връх се зачита тогава, когато е осъществено само на Главните им върхове или казано по-точно, на най-високите им точки. Или до там, от където всяка следваща крачка е само надолу. Не се признават за успешни изкачванията на никакви върхове спътници, каквито имат повечето от 14-те върха.

Боян Петров

С най-голям принос за първо българско изкачване на хималайските гиганти е Боян Петров, осъществил това на 4 върха, като на Хидън пик през 2009 г. беше един от  четиримата участници, а на Кангчендзьонга – 2014 г., К2 – 2014 г. и Манаслу – 2015 г.  това е направил сам. На второ място е Христо Проданов, осъществил първо българско изкачване на два върха – Лхотце през 1981 г. и Еверест през 1984 г. Първо българско изкачване на два върха имат  Радко Рачев от Айтос – на Гашербрум II – 1992 г., заедно с Господин Динев, и на Дхаулагири – 1995 г. с Тончо Тончев. Преди това Тончо направи соло изкачване и на вр. Нанга Парбат през 1993 г.

По едно изкачване имат Петър Панайотов, Людмил Янакиев и Огнян Стойков – на Анапурна през 1989 г., Йорданка Димитрова и Борислав Димитров на Чо Ойю през 1991 г., Господин Динев на Гашербрум II през 1992 г.,  Иван Вълчев, Дойчин Василев, Запрян Хорозов и Здравко Петков на Макалу през 1998 г., Петко Тотев и Станимир Желязков на Броуд пик през 2001 г., Николай Петков, Дойчин Боянов и Николай Вълков на Хидън пик през 2009 г.                              

Българските алпинисти, осъществили изкачвания на 13-те осемхилядника, подредени по реда на първото им изкачване:

1. ЛХОТЦЕ – 8516 м

1. Христо Проданов – 30.04. 1981 г. Сам, Без кислород

2. Атанас Скатов – 17.05. 2017 г. С шерп и кислород

3. Иван Томов – 16.05. 2019 г Сам, Без кислород

2. ЕВЕРЕСТ – 8848 м

1. Христо Проданов – 20.04.1984 г. Сам, Зап.гребен, Без кислород

2. Иван Вълчев – 08.05. 1984 г. С партньор, Зап. гребен, С кислород

3. Методи Савов – 08.05. 1984 г. С партньор, Зап. гребен, С кислород

4. Николай Петков – 09.05. 1984 г., 20.05. 2004 г.

5. Кирил Досков – 09.05. 1984 г. С партньор, Зап. гребен, С кислород

6. Дойчин Василев – 20.05.1997 г. Без партньор, От север, С кислород

7. Петко Тотев – 18.05. 2004 г. С партньор, От север, С кислород

8. Дойчин Боянов – 20.05. 2004 г. Сам, От север, Без кислород

9. Христо Христов – 20.05. 2004 г. Сам, От север, Без кислород

10. Петя Колчева – 22.05. 2009 г. С шерп, От юг, С кислород .

11. Камен Колчев – 22.05. 2009 г. С шерп, От юг, С кислород

12. Атанас Скатов – 24.05. 2014 г., 22.05.2017 г.

13. Слави Несторов – 19.05. 2018 г. С шерп, От юг, С кислород

14. Стефан Стефанов – 20.05.2018 г. С шерп, От север, С кислород

  • Мариана Проданова – 24.05.2004 г. /недоказано/ Сама, От Север, С кислород

3. АНАПУРНА – 8091 м

1. Петър Панайотов – 28.10. 1989 г. С партньори, Без кислород

2. Огнян Стойков – 28.10. 1989 г. С партньори, Без кислород

3. Людмил Янакиев – 28. 10. 1989 г. С партньори, Без кислород

4. Боян Петров – 30. 04. 2015 г. Сам, Без кислород

5. Атанас Скатов – 01.05. 2015 г. С шерп, С кислород .

4. ЧО ОЙЮ – 8201 м

  1. Йорданка Димитрова – 01. 10. 1991 г. С партньор, Без кислород

  2. Борислав Димитров – 01. 10. 1991 г. С партньор, Без кислород

  3. Петко Тотев – 04. 05. 2007 г. С партньори, Без кислород

  4. Жеко Вътев – 04. 05. 2007 г. С партньори, С кислород

  5. Петя Колчева – 04. 05. 2007 г. С партньори, С кислород

  6. Камен Колчев – 04. 05. 2007 г. С партньори, С кислород

  7. Богдан Велев – 20. 09. 2014 г. С шерп, С кислород

  8. Атанас Скатов – 13. 05. 2018 г. С шерп, Без кислород

  • Дойчин Василев – 17.05. 1999 г. /недоказано/

5. ГАШЕРБРУМ ІІ – 8035 м

1. Радко Рачев – 23.07.1992 г. С партньор, Без кислород

2. Господин Динев – 23.07. 1992 г. С партньор, Без кислород

3. Боян Петров – 22.07. 2017 г. Сам, Без кислород

4. Атанас Скатов – 18.07. 2019 г. Сам, Без кислород .

6. НАНГА ПАРБАТ – 8125 м

  1. Тончо Тончев – 18.08. 1993 г. Сам, Без кислород

2. Дойчин Боянов – 08.07. 2006 г. С партньор, Без кислород

3. Николай Петков – 08.07.2006 г. С партньор, Без кислород

4. Боян Петров – 25.07.2016 г. Сам, Без кислород

7. ДХАУЛАГИРИ – 8167 м

  1. Радко Рачев – 08. 10. 1995 г. Сам, Без кислород

  2. Тончо Тончев – 09. 10. 1995 г. 24. 09. 1997 г. Сам, Без кислород

  3. Борислав Димитров – 12. 10. 1995 г. Сам, Без кислород

  4. Николай Петков – 25.09.1997 г. Сам, Без кислород

  5. Боян Петров – 30. 09. 2017 г. Сам, Без кислород

  6. Атанас Скатов – 03. 09. 2019 г С шерп, Без кислопрод

  • Дойчин Василев – 14. 10. 1995 г. /недоказано/
  • Запрян Хорозов – 14. 10. 1995 г. /недоказано/

8. БРОУД ПИК – 8047 м

  1. Петко Тотев – 23. 07. 2001 г. С партньор, Без кислород

  2. Станимир Желязков – 23. 07. 2001 г. С партньор, Без кислород

  3. Боян Петров – 23. 07. 2014 г. С партньор, Без кислород

  4. Иван Томов – 23. 07. 2014 г. С партньор, Без кислород

8.1 Роки Съмит /8035 м/

  1. Минко Занковски – 01.07. 1990 г. С партньори, Без кислород

  2. Емануил Деянов – 01. 07. 1990 г. С партньори, Без кислород

  3. Тодор Минков – 01. 07. 1990 г. С партньори, Без кислород

  4. Господин Динев – 22. 07. 2001 г. Сам, Без кислород

9. МАКАЛУ – 8463 м

  1. Иван Вълчев – 19.05. 1998 г. С партньори, Без кислород

2. Дойчин Василев – 19. 05. 1998 г. С партньори, Без кислород

3. Запрян Хорозов – 19. 05. 1998 г. С партньори, Без кислород

4. Здравко Петров – 19. 05. 1998 г. С партньори, Без кислород

5. Боян Петров – 23. 05. 2015 г. Сам, Без кислород

6. Атанас Скатов – 23. 05. 2015 г. Сам, Без кислород

10. ХИДЪН ПИК – 8068 м

1. Николай Петков – 26. 07. 2009 г. С партньори, Без кислород

2. Дойчин Боянов – 26. 07. 2009 г. С партньори, Без кислород

3. Боян Петров – 26. 07. 2009 г. С партньори, Без кислород

4. Николай Вълков – 26. 07. 2009 г. С партньори, Без кислород

5. Атанас Скатов – 12. 07. 2019 г. С партньори, Без кислород

11. КАНГЧЕНДЗЬОНГА – 8586 м

1. Боян Петров – 22. 05. 2014 г. Сам, Без кислород

2. Стефан Стефанов – 15. 05. 2019 г. С шерп, с кислород

3. Атанас Скатов – 15.05. 2019 г. С шерп, С кислород

12. К2 – 8611 м

1. Боян Петров – 31. 07. 2014 г. Сам, Без кислород

2. Стефан Стефанов – 25. 07. 2019 г. С шерп, С кислород

13. МАНАСЛУ – 8163 м.

1. Боян Петров – 30. 09. 2015 г. Сам, Без кислород

2. Атанас Скатов – 01.10. 2015 г. С шерп, С кислород

3. Иван Томов – 26. 09.2017 г. Сам, Без кислород

4. Богдан Велев – 27. 09.2017 г. С шерп, С кислород

5. Владимир Павлов – 26.09.2019 г. Сам, С кислород, Сноуборд

6. Момчил Бошняков – 28.09.2019 г. С шерп, С кислород

14. ШИША ПАНГМА* – 8027 м

*Главният връх /8027 м/ все още не е изкачен от български алпинисти

До Централния връх /8008 м/, а не на Главния връх стигат:

1. Дойчин Василев – 01. 05. 1999 г. до 8008 м. С партньор, С кислород

2. Карина Сълова – 01. 05. 1999 г.до 8008 м С партньор, С кислород

3. Боян Петров – 03. 05. 2018 г. Сам, Без кислород. Предполагаемо изкачване. Рано сутринта той тръгва към върха и тъй като не се завръща остава съмнение до къде е стигнал. Дали нещастието става преди, или след изкачването на върха?

Необходими пояснения:

  1. За Еверест – Първото изкачване на Николай Петков е с партньор, Зап. Гребен и с кислород, а второто е от север, с кислород. Както той така и Дойчин Боянов и Христо Христов до последния лагер са в партньорство, но нагоре се движат и тримата поотделно. Относно двете изкачвания на Атанас Скатов – първото е от север, а второто от юг и то е без шерп.

  1. Що се отнася до пояснението САМ тук нещата са по-специални. Според моето мнение самотни изкачвания имат Райнхолд Меснер и японецът Язуо Като, които си се движат от базовите лагери сами. За тези, които аз съм отбелязал нещата стоят по-иначе. Те всичките до последните лагери са се движили в компанията на някои алпинисти, а сами са тръгвали от щурмовия лагер нагоре.

Както се вижда от горния списък, на върхове над 8-те хиляди метра са се изкачили 30 български алпинисти. Тъй като някои от тях са осъществили по повече от един връх, то изкачванията ни са общо 67.

Атанас Скатов
Атанас Скатов

С най-много изкачени върхове е Боян Петров – 10. През 2019 г. рекордът му е изравнен от Атанас Скатов, който има едно повторение на Еверест, а в рамките на годината успя да достигне Кангчендзьонга, Гашербрум I, Гашербрум II и Дхаулагири. Четири върха и едно повторение на Еверест има Николай Петков. С по три изкачени върха са Петко Тотев, Дойчин Боянов и Иван Томов. Три изкачвания има и Тончо Тончев, но на Дхаулагири той повтаря изкачването си. Девет алпинисти са с по два върха, а 14 с по един. Като скоба трябва да отбележим и постижението на екстремния сноубордист Владимир Павлов, който също през настоящата 2019 г. достигна до най-високата точка на Манаслу. За да осъществи първото българско спускане със сноуборд от 8-хилядник.

Според нас, с тези си постижения България се нарежда в „златната среда” сред всички страни с алпинисти, стъпили на осемхиляден връх.

По градове списъкът би изглеждал така:

От София – 18 души (в това число Владимир Павлов), от Сливен – 2,  от Пловдив 2 и по един алпинист имат – Варна, Русе, Стара Загора, Смолян, Велико Търново и Айтос, Лом и един живущ във Франция.

Тъй като никой нито потвърди, нито отрече възможността Мариана Масларова  да е изкачила Еверест през 2004 г., приемаме да я споменем, защото считаме, че по-честно би било да сгрешим в това, отколкото да ѝ отнемем правото, ако тя наистина е била на 8848 метра. Приемаме го като възможно, но не потвърдено (доказано). Лично аз я познавах много добре и знам, че щом е видяна в границите на около 8700 м., тя не би пропуснала своя шанс. Та тя беше пълно копие на своя чичо Христо Проданов. За нейното евентуално изкачване на вр. Еверест нямаме доказателства, но на 22 май 2004 г. е видяна в границите на 8760 м. После пада мъгла, а тя не се завръща. Остава вечна пленница в снежно-ледените обятия на Еверест.

Въпреки горното изложение, Петя Колева официално може да се приеме като първата българка, стъпила на световния първенец Еверест, тъй като нейното изкачване не подлежи на съмнение. То е заснето и за него е издаден официален документ – сертификат от Министерството на туризма в Непал.                                              

Алпинистите, изкачили предвършие на даден осемхилядник:

 

Дойчин Василев
Дойчин Василев
  1. Минко Занковски – Броуд пик / Роки Съмит – 8035 м. – 1. 07.1990 г.
  2. Емануил Деянов – Броуд пик / Роки Съмит – 8035 м. – 1. 07.1990 г.
  3. Тодор Минков – Броуд пик / Роки Съмит  – 8035 м. – 1. 07.1990 г.
  4. Господин Динев – Броуд пик / Роки Съмит – 8035 м/ -22.07.2001 г.
  5. Дойчин Василев – Шиша Пангма / Центр. връх – 8008 м. – 1. 05.1999 г.
  6. Карина Сълова – Шиша Пангма / Центр. връх – 8008 м. – 1.05. 1999 г.

И тук е добре да споменем Д-р Стайко Кулаксъзов, който е изкачил само два седемхилядника – вр. Авицена и вр. Корженевска, но е обезпечил медицински 23 високопланински български експедиции – 7 в Хималаите, 6 в Памир, 5 в Кавказ, 3 в Алпите и 2 в Каракорум. Загина нелепо в пътно-транспортен инцидент, в района на гр. Севлиево на 24 декември 2002 г.              

Алпинистите с недоказани /оспорвани/ изкачвания:

  1. Дойчин Василев         Дхаулагири (до 7995 м.)  14. 10. 1995 г.
  2. Запрян Хорозов          Дхаулагири (до 7995 м.) 14. 10. 1995 г.
  3. Дойчин Василев         Чо Ойю (до 8000 м.) 17. 05.1999 г.
  4. Мариана Проданова-Масларова  – Еверест /до около 8700 м/ 22.05.2004 г.

N.B. Предоставената информация е от автентичните документи, от архива на мис Елизабет Хоули, съхранявани от доцент Бешев, доказващи достоверността на горните два списъка.

 

Сподели

Shares

2 КОМЕНТАРИ

  1. Атанас Скатов не е алпинист. Не може да се сравнява с другите.

  2. Голям “хейт” имате обаче към Скатов….вероятно вие сте алпинист и сте изкачва ли повече 8000 метрови върхове от него :D

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.