Настоящият месец юли и следващият го август са двата месеца, които са най-богати на алпийски прояви, а това означава, че много от тях просто няма да могат да попаднат в нашия избор. Това обаче не означава, че отпадналите са пренебрегнати. В качеството си на човек, който желае да върне назад лентата и да припомни най-впечатляващите изяви на нашите алпинисти, искам да уверя читателите, че се отнасям с еднакво положително отношение към всички изяви на алпинистите ни. И като се отнасям с благодарност към колегите от списание „360″, които приеха да припомняме историческите факти и документи, искам да уверя читателите, че и занапред ще се връщаме към някои важни дати от нашата история. И така, нека да започнем.
На 3 юли 1998 г., след трудна подготовка и обработка на избрания маршрут на Транго Тауър, Николай Петков, София Фотева и Милен Милчев започват финалната атака. Ден по-късно по същия маршрут тръгват и останалите ни трима алпинисти Сотир Стойчев, Михаил Михайлов и Димитър Колешев.
На 5 юли първата свръзка завършва успешно трудното изкачване и след като е прекарала две нощи на висящи над пропастта биваци, стъпва на 6257-метгровия връх. По аналогичен начин на 6 юли с тъй желания успех се поздравява и втората ни свъзка. /Подробности за върха и самото изкачване очаквайте в следващите дни/.
На 6 юли 1967 г. 9 участници в пловдивската експедиция „Демавенд-67” изкачват първенеца на Иран – вр. Демавенд /5672 м/. Разделени на две групи, тръгващи едната от север, а другата от юг.
На 12 юли 1926 г. Михаил Кръшняк, Ненчо Ненчев и Любен Телчаров предприемат първото билно преминаване на най-източните върхове на Мальовишкия дял, наричани тогава Рупите, а днес познати като Купените.
На 13 юли 1945 г. в Пловдив завършва обединителният конгрес на БТС, ЮТС, БСС и БАК – изграден е Народният туристически съюз /Н Т С/.
На 13 юли 1951 г. по решение на бюрото на РСА се изгражда инструкторски колегиеум с председател Андрей Тодоров. Това е една много важна стъпка на младия български алпинизъм, защото в следващите години именно под ръководството на този колегиум се осъществяват редица важни мероприятия, довели до масовизирането на алпинизма и повишаване на спортното майсторство на нашите алпинисти.
На 15 и 16 юли 1969 г. Христо Проданов и Благой Дживджанов се изкачват на вр. Монблан от юг, по най-трудния му маршрут – ръбът „Френе”
От 21 до 25 юли 1963 г. Георги Атанасов и Аврам Аврамов изкачват вр. Пти Дрю по 1100-метровата Западна стена, с което известяват на Западна Европа, че и на изток от „Желязната завеса” има качествен алпинизъм.
От 24 до 28 юли 1970 г. Христо Проданов и Атанас Кованджиев осъществяват едно от най-трудните изкачваия в Кавказ – „Кръста на Ушба”.
От 24 до 31 юли 1973 г. Христо Проданов, Трифон Джамбазов, Димитър Бърдарев и Кирил Стоилов правят траверс на поредицата върхове, познати под името „Шхелда”.
На 26 юли 1969 г. на красавицата на Кавказ – Ушба, се изкачва първата българка –Стоянка Занкова /Цу/.
На 27 юли 1958 г., след дългогодишни усилия за Кавказ заминава първата група от 10 души български алпинисти, които освен обучение в елементите по ледена техника, правят и първото българско организирано и масово изкачване на вр. Елбрус /5642 м/.
На същата дата – 27 юли, но през 1969 г. Златка Христова от Ямбол прави първото българско женско изкачване на първенеца на Източен Кавказ – вр. Казбек /5047 м/.
На 28 юли 1967 г. на вр. Ушба се изкачват първите български алпинисти. Под ръководството на Георги Щерев, на върха стъпват и Кънчо Долапчиев, Благой Дживджанов, Иван Василев и Кирил Димчев.
На 30 юли 1972 г. Аврам Аврамов, Енчо Петков, Кънчо Долапчиев и Огнян Балджиев правят първото българско изкачване на вр. Комунизъм /днес Исмаил Самани/ 7495 м, което е нов височинен български рекорд.
От 25 до 31 юли 1970 г., под ръководството на Сандю Бешев и Георги Щерев, две групи от по 5 души, съответно от Пловдив и ВИФ „Г.Димитров”, изкачват няколко върха над 5000 м в Памиро Алай, които назовават с български имена – вр. „Георги Димитров”, „Пловдив”, „София” и „Исфара”
На 31 юли 1976 г., под ръководството на Георги Щерев, 13 български алпинисти изкачват вр. Ношак /7492 м/ в Хиндукуш, с което възвръщат престижа на българския алпинизъм след нещастието на сливенската експедиция от 1972 г., когато там загиват 5 наши алпинисти.
