Една година без професор Георги Атанасов – Джиджи

Доц. Сандю Бешев разказва за легендата в алпинизма

 
0

Сподели

0Shares
0 0

В над 100-годишната история на българския алпинизъм са преминали много алпинисти. Малцина обаче са онези, които са оставили трайни следи в развитието му. Иван Шехтов, Михаил Кръшняк, Васил Ненков и Любен Телчаров бяха онези, които още през 20-те и 30-те години на миналия век станаха първопроходници. Тези, които първи от всички планинари изоставиха отъпканите туристически пътеки и тръгнаха по трудните скални маршрути на Рила и Пирин. Стефан Попов бе идеологът и организаторът на българския алпинизъм. Именно той бе онази движеща сила, която подготви и на 19 ноември 1929 г. учреди първия алпийски клуб в България. Константин Саваджиев (Бай Коце) бе онзи, който не се уплаши от отвесните стени на лакатнишките и рилските отвеси и там прокара първите истински алпийски маршрути, венец на които бе първото изкачване на „Черния триъгълник” на Мальовица.

Джиджи на тортата
Джиджи с тортата

Александър Белковски (Белкаката) бе този, който постави българския алпинизъм на масова основа. Организира първите курсове за подготовка на млади алпинисти и създаде своя школа. Именно той създаде онези алпинисти, за които ще стане реч в следващите редове. Цанко Бангиев впоследствие осъществи множество премиерни скални маршрути. Той постави началото на алпийската книжнина, оставяйки на поколенията забележителната си книга „Алпийските стени в България”. Една книга, за която категорично мога да твърдя, че е преминала през ръцете на всеки, който е считал себе си за алпинист.

Енчо Петков постави на преден план високото спортно майсторство. Прокара много трудни маршрути – както в летни, така и в зимни условия. Точно той бе онзи, който бе най-последователният алпинист, станал причина за налагането на скалното катерене и алпийското ски рали в България.

Професор Георги Атанасов (Джиджи) обедини в едно всичко, което носеха в себе си тези, които току-що споменахме. Още когато бе невръстно 5-годишно дете, той постави голямото начало на алпийската си дейност като се изкачи на българския и балкански първенец Мусала. В спортната си кариера премина много успешно през леката атлетика (републикански шампион в спринтови дисциплини), многократен победител в редица студентски и републикански ски първенства. Най-много остана и даде обаче на развитието на българския алпинизъм – цели 90 години.

Трима големи алпинисти - Дойчин,Джиджи и Боян
Трима големи алпинисти – Дойчин, Джиджи и Боян

Почти веднага след завършването на първия курс за начинаещи алпинисти той постъпи на работа в новооткритото Висше спортно училище ВИФ „Г.Димитров”. Там той създаде катедра „Туризъм-Алпинизъм”, която ръководи в продължение на повече от 40 години – чак до пенсионирането си. Там реално си даде сметка, че от него се изисква твърде много – най-много от всички, които се занимават с алпинизъм. Написа много учебници и учебни помагала. Подготви стотици спортно-технически кадри, които после отидоха на работа в системата на Българския туристически съюз (БТС) и те, от своя страна, подготвиха голям брой арлпинисти. Това обаче, което той ни остави най-вече, като че ли бе неговата безгранична любов към планината и алпинизма. Трудни и многобройни са премиерните му изкачвания по върховете в Рила, Пирин и Стара планина. Той стана и един от тези, които прокараха редица премиерни зимни траверси най-вече по ръбовете на двете ярко очертаващи се алпийски планини – Рила и Пирин.

Давайки си сметка, че бъдещето на българския алпинизъм ще се развива не само по нашите географски ширини, той стана и един от най-ревностните последователи на зимните премиерни изкачвания по нашите планини – първи зимни премиери на Северната стена на вр. Мальовица, на „Славянския тур” на Злия зъб. После съвсем логично дойдоха успехите по снежно-ледените върхове на Кавказ – Безенгийската стена, в Алпите – Западната стена на Пти Дрю, първият български седемхилядник в Памир – пик Ленин (днес Авицена).

Джджи бе този, който пръв постави българския алпинизъм на научни основи. Основни негови изследвания станаха техниката и тактиката на алпинизма, страхът в алпинизма, както и психологическата мотивация. Като венец на неговите научни търсения той защити кандидатска и докторска степен – кандидат на науките и доктор на науките. Като преподавател във висше учебно заведетие той се хабилитира като доцент и професор.

Джиджи не остана встрани и от обществената работа в областта на туризма и алпинизма. Почти през целия си трудов период той е бил на ръководни обществени длъжности – член на бюрото на ЦС на БТС, председател на БАК, както и почти неизменен член на бюрата на РСА, РКА, отдел „Алпинизъм”, БФА и всякакви форми на организазционно съществуване на българския алпинизъм.

Джиджи-Аврам Пти Дрю
Джиджи-Аврам Пти Дрю

През миналата, 2020-та, година алпийската общественост се готвеше по най-достоен начин да отбележи неговия 95-годишен юбилей. Той трябваше да стане на две места, така както бе отбелязан и 90-годишният му юбилей – първо на морето, където в последните години той прекарваше време във вилата си на „Арапя”, а след това – и в по-празнична обстановка в НСА – Националната спортна академия, в София.

Уви, съдбата бе решила друго. Отне ни го само петнадесетина дни преди да навърши кръглите 95 достолепни години. Съдбата ни го отне телом, но не и духом, защото направеното от него в областта на алпинизма ще остане, докато съществува и алпинизмът, на който той пренадлежеше изцяло.

Почивай в мир, ПРОФЕСОРЕ!

Поменът за годишнината му ще се състои в събота (3 юли 2021 г.) в църквата на град Царево, от 11 часа, и в София – на 4 юли (неделя), от 11 часа, в „Младост-3” храм „Рождество Христово”, ул. „Филип Аврамов”.                                 

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.