Излизането от зоната на комфорт има много измерения. Понякога го дефинираме с това, че трябва да работим повече, за да успеем. Но не винаги. Понякога то се изразява в това да рискуваме, но и най- вече да повярваме, че можем много повече. И да го направим, но не заради това как ни приемат другите, а защото го дължим на себе си.
Заедно с 360 Mag решихме да ви запознаем с един човек, който безрезервно следва сърцето си, правейки това, което му носи истинско удовлетворение. Без той или някой друг да поставя граници. За мен, както и за нашия главен герой в тази история, няма ограничения за душата, която вечно търси истински моменти, които да запечата във времето.
И понеже го прави със сърцето и душата си, явно му се получава. Ние се убедихме в това, а въздействието на творбите му бива безспорно забелязано. Аз съм Аделина и в този фоторазказ ще ви разкажа за Иван Димитров, човекът, който ме научи да обичам, истински.
Ехото на душата – симфония на върховете
В танца между светлината и сенките, където шепотът на листата е в унисон с нежното шумолене на вятъра, Иван Димитров за сетен път прекрачва невидимата граница между градския хаос и царството на хармонията.
Дълго време се чудих как е възможно до такава степен да оставиш рутината и да се отдадеш на несигурното, дивото, това, което най-много те пречупва. От връх Мальовица, през Тевно езеро, та чак до Синаница, всяка една пътека ме е карала да се страхувам. А в очите на Иван винаги е горял един смел пламък за преоткриване на себе си чрез планината.
Мълчаливите гиганти
В пъстрия гоблен на природата, където планините се издигат като древни стражи, а горите плетат истории за забравени царства, Иван е художникът, който запечатва величието, чрез фотоапарата и го вкарва във вечността. В тази история, той е главният герой. Иван, който улавя моменти и ги запечатва завинаги, така че всеки от нас да се върне обратно към себе си.
Обагрено в червено
Докато слънцето се спускаше под планинския хоризонт, сякаш ние сме част от един пъзел, една криволичеща пътека, където навигацията е вътрешният стремеж за преоткриване. Всяка снимка е строфа в голямата симфония на природата. А обективът на Иван гравира любовни писма към необузданата пустош, където планините се превръщат в стихове, а горите танцуват в красноречива проза.
На фокус
Всеки кадър е част от една дълга история и заедно те разказват за неговата връзка с това, което всички виждаме, но понякога нямаме време да усетим. Всичко започва преди години, когато едно момче търси смисленото, искреното и това, което зарежда човека. Да намериш себе си, изисква сила, но най- вече смелост, а окото на Иван улавя не само визуалното, но и неизразимия дух на пейзажите. Фотографиите му са покана да влезеш в свещената прегръдка на природата и да чуеш шепота на гората, като ехо от собствената си душа. Неговата работа е доказателството, че в съзерцанието на чудесата на природата намираме не само спокойствие, но и огледало, отразяващо дълбините на собственото ни аз, с всичките ѝ неравности.
Душата на планината
Понякога е трудно. Да започнеш, да продължиш, но ето, че на върха осъзнаваме, че чрез подкрепата, спокойствието и търпението можем да постигнем всяка цел. Защото всичко е въпрос на Heartbeat, а на някои от нас сърцата горят за повече искрени моменти на себеоткриване.
Вижте още снимки от Иван Димитров в галерията:
