Построяването на карловската хижа „Юмрукъ чалъ” през 1926 г. улеснява много туристите, които предприемат изкачване на най-високия и популярен връх на Стара планина. Това обаче не внася желаната сигурност на тези, които са дръзнали да примерят сили с върха не само през топлите летни дни, но и през по-ранните пролетни, или през по-късните есенни дни. А както се оказва, появяват се и смелчаци, които дръзват да тръгнат със ски към върха и през зимата.
Честото и бързо влошаване на времето в района на върха обаче остава все така голям проблем. Поради това, една съвместна среща между ръководствата на пловдивските и карловски туристи довежда и до смело и навременно решение. На 2210 м н. в., на малка полянка, в самото западно подножие на върха, да се построи заслон. Това, според инициаторите, ще даде възможност на туристите и любителите на природата да посещават по-често най-непрестъпния, но най-красив старопланински връх.
Решението е бързо, но не така стои въпросът със самото построяване. Както многократно сме споменавали, така и сега повтаряме, че, въпреки малкото средства, нищо не може да спре големия тогавашен ентусиазъм на младите туристи /ЮТС/ и възрастните туристи /БТС/.
С помощта на животни или на гръб, необходимият материал е събран. Впрочем, най-важният в този случая – камъкът, тук дори е в изобилие. И отново започват доброволни трудови дни.
Въодушевен от този общ успех на пловдивските и карловски туристи, председателят на карловския клон на юношите /ЮТС/ – възторженият планинар Иван Захариев, при освещаването на заслона през есента на 1936 год., заявява следното:
Най-важното предназначение на заслона е да улесни изкачването на върха, този старопланински исполин, който вечно е намръщен и обвит в мъгли и отдавна е спечелил име на един от най-негостоприемните върхове. Рядко туристът, наканил се на поклонение от далечните български покрайнини, ще запази скъп спомен в сърцето си за него. Или ще загуби търпение да чака вдигането на мъглите, или ще се върне, или пък тъкмо изкачил се с мъка, изведнъж ще връхлети буря или мъгла, след което следват опасни лутания по еднообразните чалове и бездънния джендем. Направата на този заслон вече ще направи изкачването на върха сигурно и той ще престане да се подиграва със своите посетители.
Заслонът е изграден като едноетажна каменна постройка с две помещения, в които при нужда могат да намерят подслон 25-30 души. Той няма постоянен пазач, осветление и други удобства, с каквито разполагат хижите. На десетина метра от него обаче има изворче. От заслона до върха се отива за по-малко от час, което дава възможност на туристите, при лошо време да изкарат нощта в него и при добро време да осъществят изкачването, или пък, ако на върха ги завари лошо време, бързо да намерят спасение /по това време на върха няма никаква постройка/.
Вижте още: Историята на хижа „Плевен“
Най-близки изходни пунктове до заслона са хижата на калоферските туристи „Рай”, която отстои на 2.30 ч. и тази на юношите туристи от Карлово „Юмрукъ чалъ”, отстояща на 3.30 ч. А години по-късно / 1971 г./, когато от север отваря врати и хижа „Плевен”, до него се достига за 2.30 ч.
Години наред заслонът се поддържа в добро състояние, но по време на войната, а и след това, той е изоставен и постепенно започва да се руши. За щастие тази безстопанственост не продължава дълго, защото от 2006 г. вече под името заслон „Ботев” той е един от най-добре стопанисваните високопланински заслони не само в Стара планина, но и в страната. Заслонът се стопанисва от Сдружение БТС, а за постоянния му стопанин Вальо се носят почти легенди за традиционното му посрещане на всяка група или отделен планинар.
доц. Сандю Бешев
