Когато Александър Коцев, от София, е на 21 години, за първи път вижда снимката на вр. Елбрус, който по това време е най-висок връх само на Кавказ. Още тогава двуглавият красавец силно завладява младежките му мечти да се изкачи на този връх.
По тези времена обаче изкачването на такива върхове съвсем не е лека работа. Необходими са редица процедурни разрешителни. Пътуването за СССР с такава цел е невъзможно. Трудно е да се получи и „приглашение” от приятел, жител на Съветския съюз, и това приглашение задължително трябва да бъзе от близък на върха район. Александър не членува в алпийски клуб и, което е най-важно, той няма необходимата подготовка. Неща, които у нас и най-вече в СССР бяха абсолютно необходими. Това налага на 30-годишна възраст Сашо да завърши курс за значката „Алпинист – НРБ” и да покрие най-малко III-и разряд, за да придобие право на алпийски изкачвания.
Вижте: Загадката на първото изкачване на връх Ленин
След това в ход са многобройните му участия в продължителни ски маратони и редица дълги планински преходи. Всичко това не му дава възможност да попадне в някоя организирана група на даден клуб по алпинизъм. За известно време Александър работи и в обширната съветска страна, но и тогава е много далеч от върха, който не му дава спокойствие.
Когато след години индивидуалните пътувания с цел алпинизъм стават възможни, причината пък се казва безпаричие. Едва когато нашият герой се пенсионира и започва допълнителна работа, успява с пенсия и заплата да събере необходимите средства. Включва се в легитимна туристическа група, която има за цел изкачването на мечтания връх.
Вижте: Четири български истории за връх Арарат
Лошата му екипировка, недостатъчната физическа и техническа подготовка и силите му достигат само до около 5300 метра, премката между двата върха – Западния /5642 м/ и Източния /5621 м/. Годината е 2008-а и той желае да ознаменува 60-годишния си юбилей. Неуспехът не го отчайва и 6 години по-късно на 15 август 2014 г. най-после мечтата става реалност. Гледката, която се открива от, вече най-високия връх на Европа, го запленява и още от върха, той решава, че на 70-тия си рожден ден отново ще бъде на върха. Заканата е изпълнена и на 18 и 21 август 2018 г. той на два пъти стъпва на купола на Европа и вече като най-възрастен българин. И трите си изкачвания Сашо осъществява съвсем сам, като носи само една палатка и най-необходимата екипировка, която впрочем е твърде бедна.
Към настоящия момент, когато календарът вече му е отброил 75 години, Александър Коцев отново тръгва по познатия му вече път. На 1 август с руска виза, за 300 лв. и самолетен билет Белград – Сочи, Сашо е на руска земя. От Сочи през Пятигорск, Налчик и Тераскол той сменя няколко автобуса и срещу 2000 рубли /200 лв./ на 2150 м н.в. разпъва за 10 дни малката си палатка на обширния къмпинг. Нагоре пътят му е познат и отново съвсем сам поема към върха.
Вижте: 7 август 1974: най-голямата трагедия в световния женски алпинизъм
Въпреки, че и 3-те си предишни изкачвания е осъществил само на Западния връх, Сашо отново тръгва към по високия – Западния връх. Без никакви проблеми на 6 август, когато е на 74 години и 364 дни той осъществява четвъртото си изкачване с нов български рекорд на този връх.
На 7 август си прави скромен празник за юбилейния 75-ти рожден ден. На 8 ми август – рождения ден на алпинизма, отново е на покрива на Европа. Подобрил е собствения си рекорд с още 2 дни – 75 години и един ден. Времето продължава да го радва и той не напуска Приелбрусието. Прави обиколка на района и на 15 август осъществява шестото си изкачване на върха, за да повдигне рекорда си с още 7 дни – 75 години и 8 дни.
По наши сведения, които считаме, с малки изключения, за достоверни към настоящия момент, на Елбрус са се изкачили малко повече от 800 българи. И тъй като десетина от тях имат по цяла дузина изкачвания, то съвсем скоро, когато изписваме имената на българските изкачвания на този толкова именит връх, ще трябва да използваме четирицифрени числа.
И накрая нека припомним, че преди десетина години специалистите – географи, топографи и геодезисти изместиха границата между Европа и Азия малко по на изток, с което Елбрус попадна в границите на Европа, с което отне от Монблан /4807 м/ короната на „Европейски първенец”.
