Да са ви изпращали някога в Джендема (Ада)? Мен не са, но аз сам пожелах да отида и го направих преди много години, когато смятах, че всичко е възможно. Уверявам ви – там наистина е АД. Зарекох се никога повече да не правя подобен експеримент и устоях на решението си 50-ина години. Причината, която отново ме накара да се върна там, бе информацията, появила се в медийното пространство, че по течението на Бяла река е открита екопътека. Отидох и останах възхитен. Това, което видях, ме изненада и то много приятно. Е, сега не стигнах до истинския Джендем, но навлязох доста навътре, за да кажа, че отново съм бил там, но този път само в „Преддверието на Ада”. Ако искате и вие да направите това, отделете си един-два дни и ми се доверете.
Тръгваме към гр. Калофер, достигането до който не представлява никакъв проблем, защото се намира в почти географския център на България. Свързан е както с автомобилен, така и с ЖП транспорт. Най-удобно обаче е пътуването да стане с личен автомобил. Идващите откъм Карлово трябва да свият вляво, малко след паметника на Калифер войвода, по посока на местността Паниците. Караме бавно, не само защото пътят е разбит, а и защото може да пропуснем отклонението за мъжкия манастир (женският е в самия град).
Седемте километра до манастира ни предлагат по малко от всичко – асфалт, черен път и много дупки. Впрочем пътят е проходим и с личен автомобил, но трябва да се кара бавно и внимателно. Като вариант може да оставите превозното си средство на поляната, преди пътят да започне да се спуска надолу към реката. В района на манастира, или на още 300-400 метра по-нагоре, обаче е устроен специален паркинг за тези, които са предпочели автомобила (джипа). С автомобил пътят е до тук! Именно оттук започва и въпросната екопътека.
Още в началото ѝ нейните проектанти са се погрижили да ни запознаят с това, което ни предстои да видим. А то съвсем не е малко. Дължината на пътеката е 1830 метра, или 1724 крачки. Потегляме от 540 м н. в. и стигаме до 630 метра при денивелация от 60 метра. Разглеждаме 8-те образователни табели – за флората, фауната, земноводните, билките, птиците, притоците, които се вливат в Бяла река и за най-опасните зверове. По няколко дървени стъпала и стълби неколкократно се изкачваме и слизаме по труднопроходими терени – скали или стръмни склонове на Бяла река, Манастирска или Акдере (както и да я наречете, няма да сгрешите, защото така с трите й имена си я знаят калоферци, откакто се помнят).
Реката води началото си от южните склонове на връх Дюз чал, минава под Голям Купен, където се слива с Малка и Голяма Бъзовица, приема водите на Райското и Карловското пръскала и навлязла в истинския Джендем, става буйна и пенлива. Накрая се влива в река Стряма, като ляв приток на Стара река.
Двата километра на екопътеката са напълно достатъчни, за да почувствате величието на Балкана, Джендема и реката, пробила си път през множество скални прагове и невероятни каскади, препуска с пенливите си води по дъното на Ада. На места водите ѝ скачат от камък на камък, а на други образуват многобройни вирове – Синият, Черният, Стипцата. Въпреки стръмните склонове и почти отвесните скалички, пътеката е абсолютно сигурна и безопасна.
По нея авторите ѝ са поставили осем екообразователни табла. На всяко от тях може да проверите познанията си за растителните видове, билките, земноводните и влечугите, птиците, дребните и едрите бозайници, в това число и хищниците. С някои от тях може и да не се срещнете лично, но с най-големия хищник на нашата планета ще се сблъскате, и то очи в очи. Няма да ви го издам, за да поддържам любопитството ви, защото дори и само заради него си заслужава да отидете. А, за да бъде изненадата ви пълна, вземете със себе си тъщата или свекървата…
Пътеката е направена така, че да послужи като нагледен урок не само за ученици, но и за онези, които малко са позабравили ботаниката и зоологията. На височина 630 метра пътеката свършва. Малка площадка над пенливите води на Бяла река ни дава възможност да отправим поглед нагоре към първенеца на Стара планина – връх Ботев (2376 м). Стоманено въже прегражда пътя по-нататък, където е истинският – Джендем (Ада). Препоръчвам ви нагоре да не продължите. Връщаме се обратно по нов път на десния бряг на реката. И когато отново се върнем към изходната точка, ще установим, че това ни е отнело само около 2 часа, а удоволствието и адреналинът са пълни.
Ако сте тук в топъл слънчев ден, не бързайте да се връщате. Поседнете на полянките край успокоилите се вече води на Бяла река. Не подминавайте и манастира „Св. Рождество Богородично” – свидетел на славната ни история. Прекарал дълги години в забвение, той отново е реставриран и обновен през 1981-1984 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава. Тук може да пренощувате на много прилична цена, дори и в двойна стая. Ако пък сте забравили да сложите в раниците нещо за ядене, не се притеснявайте, защото и за това някои са се погрижили. Впрочем приятният мирис на скарата няма да ви допусне да подминете открито скоро заведение на входа на Екопътеката.
Ако сте дошли отдалеч и не сте посетили Калофер, отбийте се и там. Градът на Христо Ботев е готов да посрещне всеки турист. А и може да си сложите печат за посещение на един от 100-те национални туристически обекта.
Информация за екопътека „Бяла река“: дължина в метри – 1830, начало 540 м н.в., край 630 м н.в., денивелация – 60 м, мостове – 8, образователни табели – 8, време за преминаване – 2 часа.
Голяма част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
