През 1934 г. неколцина младежи от Хисаря, които учат в Карлово, участват в няколко туристически излети на карловските туристи. Те дори вземат участие и в строителството на карловската хижа „В. Левски”. Това им харесва и решават да основат и свое дружество под името „Богдан”, на името на най-високия връх на Средна гора /1604 м/. Още следващата 1935 г. дружеството е утвърдено, като за председател е избран свещеник Никола, а за секретар Желязко Колев. Само за една година членовете на дружеството от 20 учредители, стават 50. Това ги ентусиазира и, повлияни от карловските си приятели, решават да си построят и те своя хижа в местността „Коритата”.
За тази патриотична идея хисарските туристи организират редица мероприятия за събиране на средства – вечеринки, певчески групи, томболи, коледуване и лазаруване. Така до 1941 г. туристите събират 300 000 лева. Председател на дружеството по това време е Ефтим Сотиров, а секретар Борис Бормалийски. Тъй като, според тогавашните закони, големи суми не могат да се държат в частни лица, те ги внасят в банката. След 1945 г. цялата сума, обаче е приватизирана. После уж предадена на Професионалните съюзи, а след това парите изчезват някъде по веригата. Това отчайва хисарските туристи – пропаднали са години на упорит труд и дейността им бавно замира. С това завършва първият етап на организирания туризъм в с. Хисаря. Замира големият ентусиазъм.
Вижте още: 27 август: Празник на туризма
С възстановяването на БТС през 1957 г. обаче се създават по-оптимистични възможности и хисарските туристи не я пропускат. Още на 21 декември 1957 г. 30-ина туристи създават ново дружество, под името „Орел”, вече на името на едноименния връх, който е на територията на хисарска община, а не както преди върхът „Богдан”, който е на софийска територия. За кратко време броят на членовете нараства на 100 души, а на отчетно-изборното събрание през 1958 г. за председател е избран младият и многообещаващ учител по география Енчо Енчев. /Енчо Енчев оправдава надеждите, като остава на тази изборна длъжност цели 40 години/. Дружеството става редовен член на БТС със свое знаме и печат.
Една от първите задачи на новото дружество е да построи туристически заслон „Сакар”, който е почти на половина път от с. Хисаря, до плануваната тяхна хижа. Успешното му и бързо завършване ги насърчава и още следващата 1959 г. се взема решение за построяване и на хижа под името „Фенера”, която да бъде под едноименния връх. За целта дружеството възлага на арх. Духнев от София да изготви проект по тяхно задание.
Първо строителството започва на южния склон на вр. Фенера. Тъй като това е вододайна зона за селата Старосел и Мътеница, жителите на тези села организират протест, което налага да се измести строежът на източния склон, където в момента е сега хижата. Поради трудния район, строителството върви бавно и трудно, и продължава от края на 1960 до края на 1964 г. В строителството голяма помощ оказва Министерство на отбраната, което предоставя два хеликоптера, с които се изнася цялото вътрешно оборудване – легла, шкафове, столове, маси и редица други по-едри предмети, за което решаваща роля изиграва тогавашният министър Добри Джуров.
Първата копка на бъдещата хижа прави бригадата на Иван Върбов, /баща на известната ни естрадна певица Мими Иванова/, с бригадата си от квартал Момина баня, а самото строителство се извършва от бригадата на Тодор Нейчев, от с. Мътеница. Много активно помощ в работата по строителството оказват двамата кметове на Хисаря, първо Деньо Йовчев, а след това и новоизбраният Стефан Петков, председателите на ТКЗС, Наркооп Хисаря и редица още обществени организации.
Неоценима е и помощта на Райко Дамянов, зам.-председател на МС и обществен председател на БТС, както и секретарят на БТС Георги Божков, осигурили финансовите средства от БТС. Неотлъчно на строежа е инж. Рангел Витев, който е пряк негов ръководител. В работата на обекта ценна и безплатна помощ оказват много туристи не само от Хисаря, но и от околните селища – Старосел, Мътеница, Паничери и Момина баня.
Вижте: Начало на алпийската книжнина: годишник на Българския планински клуб
Тържественото откриване на хижата става на 6 септември 1964 г., а година по-късно започва и строителството на пътя от Хисаря, който вече е станал град, до – х. „Фенера”. Този път се поддържа в добро състояние чак до 1990 г., като е достъпен за всички превозни средства – от „Трабант”, до „Волга”, както и за камиони, но към настоящия момент по него могат да преминават само автомобили с висока степен на проходимост.
Към откритата вече хижа проявяват интерес много ръководни лица, като Станко Тодоров, който през 1967 г., като минисър-председател, посещава хижата с голяма част от министрите си. Пет-шест пъти, с целия Генерален щаб, на хижата празнува рождения си ден и ген. Добри Джуров. Чест гост тук е и патриарх Кирил, който има отношение не само към туризма, но дори и към алпинизма, който за известно време е бил и член на БАК.
Всичко това привлича много туристи, защото природата тук е прекрасна. Неслучайно върхът, който се намира само на 15 минути от хижата, носи името „Фенера”. Легенда разказва, че още от древни времена на най-високата точка на върха /1481 м./, при сигнал за опасност от нападение, е пален специален фенер, който е препредавал светлините през вр. Богдан до връх Ботев и т.н. И действително от върха съвсем ясно се виждат и двата върха, та чак до най-високите била на Рила, Пирин и Осогово.
Вижте още: Павел Делирадев: Възродителят на българския туризъм
Хижата се намира на 1450 м н.в. на източния склон на едноименния връх. Може да побере до 70 души в стаи по 2, 3 и повече туристи, като леглата са метални с пружини, а отоплението е централно. Хижата разполага с кухня за 50 души. Има вътрешно водоснабдяване, като тоалетните и баните са етажни. Електрифицирана е от собствен агрегат. По времето на социализма, освен за туристи, хижата бе включена и в графика на екскурзионното летуване на ЦС на БПС /професионалните съюзи/.
Изходните пунктове са от Хисаря – 22 км по камионен път /сега много разрушен/, а по пешеходните пътеки до 5 часа. Малко по-къс е пътят с превозно средство от с. Старосел – 17 км, а пеша за 4 часа.
Само на 15 минути от хижата се намира крепостта Кози грамади, която някои наричат българското „Мачу Пикчу”, а на около 30 минути е Тракийската владетелска резиденция.
Вижте още: Хижа „Фенера“
Хижата работи целогодишно с постоянен управител, който отдавна е забравил собственото си име, като се е нарекъл „Гарвана” /тел. за връзка – 0888/640-813 и 0893/838-644/. Винаги усмихнат и готов да помогне „Гарвана” е и отличен познавач на обектите, за които току-що споменах. А за боба, който там яде всеки турист, няма да говоря, защото той трябва да се опита на място.
