През зимния сезон продължителното излагане на неблагоприятни условия, като ниски температури, вятър, валежи, може да има неприятни последствия за човешкия организъм. Пръстите на ръцете/краката, носът и ушите са най-застрашени от измръзване, тъй като са най-отдалечени от сърдечния кръвоток.
Кожата трябва да се охлади до минус 4 градуса, за да се получи измръзване.
Какво представлява измръзването?
Измръзването е термична травма, предизвикана от излагане на тялото на ниски температури. Вследствие на това водата в тъканите замръзва и причинява клетъчна и тъканна смърт. Фактори, които предразполагат към измръзване, са продължителният престой на открито в студено време или в студена вода. Най-често засегнатите части на тялото са ръцете и ходилата, следвани от ушите, бузите и носа.
При измръзване, промените в тъканите са в три посоки – извън- и вътреклетъчно образуване на кристали, клетъчна дехидратация и недостатъчност на артериалното кръвоснабдяване. Ниските температури са причина за свиване на кръвоносните съдове с нарушаване на кръвния поток и развитие на хипоксия и ацидоза, а впоследствие и тъканна некроза. Характерно е, че водата от вътрешността на клетката преминава в междуклетъчното пространство. Така в клетката се създават условия за кристализиране на течното съдържимо, което е причина за механичното ѝ увреждане.
За измръзване се приема излагането на ниска температура на ограничена площ от тялото. При измръзването се наблюдават 4 степени, както и при изгарянето.
Вижте още: Хипотермия: процеси в тялото, стадии и оказване на първа помощ
Степени на измръзване
При първа степен е засегнат само повърхностният слой на кожата, епидермисът. Травмираната област е зачервена и оточна, с избледняване в центъра. След като се затопли, се усеща боцкане и парене, което отминава след 5-10 минути и кожата възстановява нормалния си цвят. Обикновено тъканите се възстановяват след няколко дни.
Втора степен: кожата е засегната в по-дълбока степен – засегната е повърхностната част на дермата (втората зона, намираща се под епидермиса). Участъкът е зачервен, оточен и покрит с мехури, съдържащи бистра течност. Възстановителният период е по-дълъг – от 2 до 3 седмици. Често последици от измръзването са парестезии (мравучкане), повишено потене и появяваща се от време на време чувствителност към студа.
Вижте още: След инцидент Денис Урубко прекрати опита за соло изкачване на Гашербрум I
Трета степен: дермата е ангажирана в цялата ѝ дълбочина. Клиничната картина е като при втора степен, но мехурите са с кървенисто съдържимо. Десет дни след измръзването се формира т.нар. демаркационна линия между здравата и увредената тъкан. Измръзналите тъкани некротизират, започват да отпадат и образуват ранева повърхност, която лесно може да се инфектира.
Четвърта степен: в този случай, освен кожата, състояща се от епидермис и дерма, са засегнати и подлежащи структури – мускули, кости и стави. Увредите са необратими. Демаркационна линия се появява месец след травмата. Поразените тъканите са бледи, без кръвоснабдяване, на места черни, сухи и мумифицирани. Отпадането им е забавено. Понякога настъпва спонтанна ампутация. В случай, че са ангажирани сухожилия и мускули, това е невъзможно, и се прибягва до хирургична намеса за отстраняване на некротичните тъкани. Най-често са засегнати крайници – фалагни на пръсти, ушни миди, носове.
Вижте още: Указания за планинска безопасност от ПСС
Първа помощ при измръзване
Какво да правим при измръзване
- Най-важно е първо пострадалият да се изолира от средата с ниска температура. При полеви условия – когато това се случва в планината или на друго открито място, замръзналите пръсти най-често се поставят под мишниците, за да са в условия на телесна температура.
- Ако има къде, пострадалият се въвежда в заслон или друга постройка.
- Отстраняват се ръкавиците и мокрите дрехи. Обличат се сухи, удобни дрехи.
- Затоплянето може да бъде с вода, но трябва да се прави постепенно. Прилага се бавно затопляне чрез поливане на крайниците със студена вода, чиято температура постепенно се повишавана, но не повече от 37°C за около 20-30 минути. Специалистите съветват тя да не бъде по-топла, защото в противен случай усещането ще бъде силно болезнено и ще доведе до термично изгаряне на засегнатите части. Засегнатите крайници може да са потопени в съд, като температурата на затоплящата вода се поддържа в споменатите граници, чрез внимателно доливане на топла вода.
- Ако човекът е в съзнание, е добре да му се дават затоплени и подсладени течности, за да се повиши кръвната захар и организмът да възвърне част от силите си.
- Задължително при измръзване или хипотермия трябва да се търси медицинска помощ.
Какво да НЕ правим
- Груба грешка е разтриването със сняг. То не трябва да се прилага, тъй като паради абразивното действие на снега, може да се свали и кожата на засегнатото място.
- Крайниците в никакъв случай не се затоплят с гореща вода или грейки, както и не се загряват пред камини, огън и други източници на топлина, тъй като това ще увреди тъканите.
- Човекът не бива да движи крайниците си, защото по този начин се стимулира кръвотокът – така студената кръв навлиза към сърцето и мозъка и може да причини шок. Освен това може да се увредят засегнатите тъкани.
Вижте още: Съвети за поведение в планината
Обикновено няма изолирано измръзване без да е налице и общо преохлаждане на тялото. Измръзванията на части от тялото е свързано с хипотермията (телесната температура пада под 35 градуса, а понякога достига 30). Приоритет трябва да бъде хипотермията, защото при нея може да се стигне до шок и смърт, а при локалното измръзване може да се загуби част от тялото, но не и да се стигне до летален изход.
Вижте още: Треперите от студ? Обвинявайте хипоталамуса си.
Важно е при излагане на студ, хората да са облечени с няколко слоя дрехи от подходящи материи, които да могат да задържат топлия въздух и да служат като въздушна възглавница.
Източници: www.puls.bg, статии на д-р Гаров, дерматолог и д-р Петко Стефановски, медик в Спешно отделение, Плевен.
