Христо Проданов и Костадин Калчев – топлодарителите, които преди 60 години спасиха 14 деца в планината

Да дадеш от своята топлина, за да спасиш 18 бедстващи планинари...

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Историята, която ще ви разкажа е отдавнашна, но тя е повече от актуална и в днешни дни, особено като имаме предвид какви драми се развиха в първите дни на 2021 година, в районите на два от най-личните ни върхове – Мусала и най-вече Ботев.

Тази случка трябва да се припомня, защото оказва се, че човешката памет е къса. За тази случка трябва да се пише отвреме навреме. За да ни напомня, че планината, която толкова много обичаме ни дарява с много емоции, радости и наслада, когато стъпили на някой връх се наслаждаваме на прекрасните панорами, които се откриват пред погледите ни. Но планината е безмилостна, когато сме забравили или подценили опасностите, които тя крие особено в зимните дни. А и не само тогава.

Ето я и случката, каквато я помня от 60 години…

Двамата героите  вече не са между нас. Костадин Калчев  /22 г./, който по това време е служител в системата на БТС, вече покойник и Христо Проданов, който все още е 18-годишен ученик, останал завинаги по склоновете на своята голяма мечта Еверест. /б.а.- Навярно тази случка е послужила като добър атестат за Калчев, защото от 1964 до 1973 г. той оглавява пловдивската Планинска спасителна служба/.

На снимката Христо Проданов

Годината е 1961-ва, а денят 5 ноември. Време почти на границата между края на есента и началото на зимата. Двамата алпинисти не един път са били по тези места и сега отново вървят към своята цел. Те имат да довършат започнатия от тях премиерен маршрут. Знаят капризите на Балкана и най-вече в района на връх Ботев. Виждайки, че върхът бързо се забулва в черни облаци, те бързат да изпреварат очакваната буря. Пред хижа „Рай” настигат група от 14 пионери с 4-ма учители-ръководители от Пазарджик, които се суетят от неочакваната реакция на хижаря.

-„Хижата е в ремонт и не приема гости– е категоричен хижарят Александър Лефтеров. Навън времето бързо се влошава, а и денят преваля. От студа, дъждът преминава в ледени снежинки, които се набиват в детските лица. Калчев и Проданов настойчиво молят хижаря да пусне децата, за които все ще се намери място, та дори и на столове  да прекарат нощта. Хижарят посочва пътеката за хижа „В.Левски”, отстояща на не по-малко от 4 часа и демонстративно се прибира на топло. Децата и учителите им, без да знаят пътя, поемат в указаната им посока. А когато настъпващата тъмнина скрива детската колона в гърдите на двамата алпинисти се надига тревога. Поглеждат се взаимно и без да си кажат нито дума затичват след прокудените дечица.

„Ами ако загубят пътя и бурята ги настигне на открито”?

След час двамата настигат групата точно на най-ветровитото място. Мокри и изморени едва се движат. Предложението на алпинистите да се спре в близкия краварник и там да се прекара нощта, а в утрешния ден времето ще покаже накъде – към хижа „В.Левски” или обратния път. Ръководителите категорично отказват и продължават напред. Не успели да ги убедят Калчев и Проданов продължат с тях, уверени в това, че пионерчетата ще имат нужда от тяхната помощ.

В тъмнината бурята бушува, пада и мъгла. Силният вятър поваля по-малките дечица. Калчев отново настоява да се остане в близките кашари. И този път следва категоричният отказ на ръководителите. Децата не се виждат едно с друго. Плачат и едва се движат. Учителите се объркват и изпадат в паника. Децата припадат едно след друго. Спасителите им притичват ту към едно,ту към друго. Разтриват ги, притискат ги към телата си, за да им дадат от своята топлина. Цели 9 часа Калчев и Проданов се борят за живота на крехките детски същества. Въпреки всички усилия едно от децата не издържа. Загубва съзнание и припада. Калчев поема на ръце детето и бърза към хижата. След час разбира, че спасението на детето не е в хижата, а в близката мандра. В  нея той остава с Николайчо /така се казва детето/, а Христо поел отговорността върху плещите си продължава с тези, които все още могат да се движат. Достига хижата и там уведомява дежурните планински спасители  /мобилни телефони тогава все още нямаме/ за това, че Калчев се бори за живота на едно от децата в близката мандра.

На снимката Костадин Калчев

Останал сам с бедстващото дете Калчев съблича якето си, загръща вкоченясалото телце. Разтрива ръцете, краката, гърдите,  прави му изкуствено дишане, но детето не идва в съзнание. Така в непосилната битка за спасяване на един детски живот го заварват спасителите. С носената от тях носилка и със запазени сили спасителите бързо достигат хижата, където по щастлива случайност има и лекари. Въпреки тяхната професионална намеса живота на детето e все още в опасност. Налага се бързото слизане до болницата в Левскиград  /б.а.- така тогава се казваше гр. Карлово/. В болнична обстановка детето е спасено.

Изминали са вече 60 години от кошмарните 5 и 6 ноември 1961 г., но 14-те ученици и техните 4-ма учители никога няма да забравят големия урок, който двамата алпинисти им изнасят не в класната стая, а в суровите условия на планината. За съжаление това, за което ви разказах в различни ситуации продължава по нашите планини и в днешни дни. И ако се върнах цели 60 години назад във времето, то е единствено за това подобно отношение на хижар, допускане на толкова много грешки от ръководители на подобни мероприятия да не се повтарят никога.    

Вижте: Предизвикателството “Връх Ботев”: Маршрутите, инцидентите и безопасността по пътя

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.