Изоставените хижи на България

4
 

Сподели

Shares

Макар много хижи из българските планини, особено онези от тях, които се намират в близост до известни върхове и природни забележителности, да се радват на голям интерес от страна на туристите и да са относително добре поддържани, има и немалко такива, които не споделят тази съдба.

Навярно на много от вас се е случвало да са на дълъг планински преход или просто на разходка в гората и изведнъж да се натъкнат на развалини на някогашна хижа. Хижа, която може би само допреди 20-30 години е подслонявала туристи или ученици, тръгнали на екскурзионно летуване. Можело е да се стоплят край огъня в камината, да хапнат вкусен боб и да пийнат топъл чай с коняк. Имало е и кой да ги упъти за посоката, да им даде съвет за времето или просто да ги попита откъде са тръгнали и накъде отиват. С една дума – живот. За съжаление, тези места с течение на времето стават все по-малко. Ремонти се правят все по-рядко и само за неотложното. Постепенно хижите биват отваряни само през определени периоди на годината, а по-късно и само в определени дни, докато накрая трайно не затворят врати. После знаем какво следва – всичко затъва в разруха, става обект на набези на крадци и т.н. Накрая сградата, която някога е подслонявала десетки хора и е била огласяна от планинарски песни, най-сетне се предава под натиска на времето и потъва в забрава. Не можем да не се замислим – дали на едно място няма туристи, защото липсва хижа, в която те да се подслонят и нагостят, или дадена хижа е изоставена, защото край нея не минават туристи…

Хижа Родни балкани
Хижа Родни балкани

Не по време на поход в планината, а съвсем случайно в интернет преди време открих, че в много голяма близост до моето родно село Брезе, Свогенско, само допреди 20-25 години е имало действаща хижа на име „Родни балкани“. Тя е разполагала с 21 места и е била единствената действаща хижа в цяла Понор планина. Е, днес вече няма нито една. Хижата е разположена във Войнишката махала на село Манастирище – район, посещаван понастоящем предимно от ловци, оставящи следи от своята дейност навсякъде, където могат. Туристи почти няма.

Хижата, или по-точно останките от нея, се намира на място с изключителна панорамна гледка. Централното ѝ разположение се обяснява с факта, че първоначално сградата е била използвана като училище. Все пак, би трябвало достъпът за учениците от околността да е лесен, дори и при сравнително по-сурови атмосферни условия. Вълците в района са били и причина понякога децата да остават да пренощуват в училището през студените зими. Кога училището е престанало да се помещава в сградата и тя се е превърнала в хижа, не е ясно. Вероятно с естествената миграция на хората от селото към града, някъде в средата на миналия век сградата е била напусната от последния ученик и последния учител, а управлението ѝ е поето от Българския туристически съюз, който я превръща в хижа. Електрифицирана и даже с телефон.

Състоянието на хижата в момента буди най-малкото съжаление. Мястото предоставя чудна панорамна гледка и представлява удобен изходен пункт за не една и две привлекателни дестинации за туриста. Вместо със следи от туристически обувки, земята по тези места е осеяна с празни гилзи от патрони и бразди от камиони, превозващи дънерите на отсечените дървета.

Хижа Планински извори
Хижа Планински извори

Много по-сериозно е положението на друга хижа по маршрута Ком-Емине. „Планински извори“ е построена едва преди около 20-30 години, а вече е рушаща се и разграбена постройка. Хижата е строена именно заради маршрута Ком-Емине. На голямо разстояние няма друга хижа, в която може да се пренощува по пътеката, без да се губи излишно време и денивелация. Особено популярна сред планинарите е чешмата с петте чучура, която се намира само на 5 минути от хижата. Местните жители на село Антон с умиление си спомнят как през 1979 г. са влизали в старата сграда на хижата по пантофи и винаги са ги посрещали с топла супа и гореща вода за чай на печката. Тамошният учител по музика и изобразително изкуство Петър Петров-Даскала неведнъж е бил водач на походи до хижа „Планински извори“. Участвал е с лични средства и винаги, когато е имало нужда, е организирал групи от ученици, които се включват с труд в доброволческите инициативи.

* * *

Забележка: При създаването на материала, като изоставена фигурираше и хижа „Пробойница“. Тя вече е възстановена и повече за нея може да прочетете на следния линк: Хижа „Пробойница“.

* * *

За радост и днес се намират доброволци, които да се борят за възстановяването на хижата, като се предприели редица стъпки в тази посока. Регистрирано е сдружение с нестопанска цел “Възстановяване и ремонт на хижа “Планински извори”, което набира средства за строително-монтажни работи, води кампания във facebook, организирало е извършването на геодезическо заснемане и др. Разчита се и на повече съдействие в лицето на новата администрация на община Антон. Вече са направени контакти с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с Министерството на околната среда и водите, откъдето е декларирана подкрепа.

Макар и редки, добри примери не липсват. Хижари, верни на професията, на идеята и най-вече на онова, което най-точно може да се нарече „начин на живот”, правят всеки ден малки, но важни стъпки, за да поддържат едно местенце в планината, в което умореният турист да познае приятното чувство на почивката и да се нахрани. А опитвали ли сте да си намерите хижа, в която да посрещнете Нова година? Не е лесна работа, особено ако не направите резервация още лятото. Защо да е така само по празници? Определено трябват още хижи в планината, така че нека ги пазим и поддържаме, а изоставените да възстановим, доколкото е по силите ни.

ВИЖ ОЩЕ: Няколко добри примера
НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ЗАСЛОНИ: „Голям Кадемлия“
НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ЗАСЛОНИ: „Руен“
НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ЗАСЛОНИ: “Караиваново хорище”
СТАРИТЕ И НОВИТЕ ХИЖИ: хижа „Яворов“
СТАРИТЕ И НОВИТЕ ХИЖИ: хижа “Амбарица”

Статията „Изоставените хижи на България“ е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако искате да си набавите стари броеве, които сте пропуснали – свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. А за в бъдеще – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.

Пролет 2016

Сподели

Shares

4 КОМЕНТАРИ

  1. Жалка е гледката с изоставените хижи, както и тези които са в окаяно състояние заради немърливи хижари! Знам, че пари за хижите няма, знам, че чая някога беше без пари, а хижи имаше! Сега чая е по лев …!

  2. На хижа Родни Балкани съм бил 2 пъти по 10 дни(пролетна ваканция) от уч. Иван Рилски. Ток никога не е имало, а за вода ходехме на 6-7стотин метра. имаше телефон с батерия и зумер. Беше много весело и по цял ден играехме! Около 1978-80 год.

  3. А колко изоставени хижи има и на Витоша, някои имат много внушителни сгради, харесват ми! Понякога си мисля, че трябва да стана хижар! :)

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.