Да избягаш 44 маратона в 44 държави за 44 дни

Дали е осъществимо - научете от разказа на Питър Томпсън

 
0

44 маратона в 44 европейски държави, в рамките на 44 последователни дни…Звучи като трудно, дори почти невъзможно начинание. Не и за Питър Томпсън. През 2017 той постига точно това, а през 2018 ще бъде един от гостите на третото издание на единствения семинар за активен начин на живот – „Физкултура“. Малко преди началото на форума ние помолихме Питър да ни разкаже за маратоните, които за неотлъчна част от неговия живот, а отговорите му можете да видите в следващите редове.

Питър, ти избяга 44 маратона в 44 европейски страни през 2017, но кога всъщност бягането стана част от живота ти? Как се запали?

Винаги съм играл футбол и всъщност мразех бягането, но това се промени преди около 10 години, когато избягах първия си полумаратон. Оттогава бягането стана наистина важна част от живота ми и ми позволи да видя много различни точки по света и да постигна най-добър личен резултат в маратон – 2:25. Чувствам се късметлия заради това, че открих бягането.

Peter Thompson
Снимка: facebook.com/pg/marathonsforthemind

Спомняш ли си първия маратон, който избяга?

Първият беше лондонският маратон през 2009. Завърших ходейки през последната миля и казвайки си, че никога повече няма да повторя подобно нещо. Бягането обаче си намира начин да те “придърпа” обратно. Хареса ми изживяването, хората, които те подкрепят и атмосферата.

Как стигна до идеята за 44 маратона?

Изгубих представата защо съм започнал да бягам изобщо, бях се фокусирал само върху времената и тренировките. Това се отрази върху други аспекти от живота ми и просто стана прекалено много. Предизвикателството беше начин да преоткрия първопричината да заобичам бягането на първо място и след това – да се опитам да събера средства за кауза, която означава много за мен.

Peter Thompson
Снимка: facebook.com/pg/marathonsforthemind

Целта ти беше да набереш средства, фокусирайки се върху душевното здраве. Какви кампании подкрепяш и защо избра за цел повишаването на осведомеността относно психичните заболявания?

Психичното здраве е изключително важна тема за обществото, а каузата, която исках да подкрепя е “Маратони за ума”. Познавам много хора, които имат сериозни проблеми. Някои от тях се опитаха отнемат собствените си животи, а други се борят с проблемите с решителност и кураж, за които аз изключително им се възхищавам. Виждал съм хора, попаднали на своето дъно, виждал съм стигмата, с която се сблъскват и липсата на каквато и да е подкрепа точно когато се нуждаят от нея най-много.

Голяма част от причинитите, заради които се фокусирах върху менталното здраве, са именно тези хора. Освен това обаче, по този начин успях да разбера и се осмелих да говоря по-открито за моето собствено душевно състояние – нещо, което смятам е важно за всички нас да се опитаме да направим. Аз съм човек, който се чувства на върха на света един ден и иска да се скрие на следващия. Никога не бях говорил за това или за нещата, които се случват по време на тези периоди на себеизолация. Начинът, по който се отчуждавах, накара хората, които бяха най-близо до мен да се отдръпнат.

Виждайки хора с много по-сериозни проблеми, винаги съм смятал, че ще бъде неуважително да говоря за моите собствени. Сега обаче осъзнавам, че място за сравнение при тези проблеми няма и тази логика не струва. Всички ние имаме психика, както имаме и физика, с многобройни нива и различия в самата нея.

Говорейки по-открито за психологичните проблеми, ние изграждаме разбиране помежду си и още по-важно – образоваме се като общество. Разбираме как можем да подобрим нашето психично здраве като индивиди, без да губим от поглед тежестта, сериозността и осакатяването, които хората с психични заболявания могат да изпитат ежедневно.

Искрено вярвам, че говорейки, ние си помагаме, помагаме на другите и помагаме на другите да помогнат на нас.

Peter Thompson
Снимка: facebook.com/pg/marathonsforthemind

Беше ли трудно да планираш подобно маратонско пътуване?

Планирането беше почти толкова трудно, колкото и самото бягане. Идеята ми беше да избягам по маратон във всяка държава в Европа и когато се получи списъкът с 44-те държави (колкото са признатите от ООН), нямах представа откъде да започна. Цялото пътуване включваше 22 влака, 12 самолета, 5 автобуса, 4 коли и един ферибот и беше направено почти изцяло използвайки публичния транспорт.

Как се подготви физически за предизвикателството?

Бягах около 90 мили всяка седмица с двойни дълги пробези от по 20 мили през уикендите. Трябваше да наместя тренировките около ежедневната ми работа и планирането на предизвикателството, така че времето, в което излизах да бягам, беше преди или след работа, или винаги, когато успеех да намеря време.

Присъедини ли се към някое организирано събитие и как избираше къде ще бягаш?

Бягах в два официални маратона – в Лондон и Италия. Освен това се свързах с няколко местни клубове за бягане и туристически компании, които ми помогнаха да изготвим маршрутите и бягаха с мен. Тази помощ беше огромна, не само заради дистанциите, но и заради преживяването да се срещна с толкова много страхотни хора. Когато бях сам, обикновено бягах около паркове и по протеженията на реки.

Peter Thompson
Photo: bournemouthac.co.uk

България е една от страните, през които премина маратонското ти приключение. Какво се случи тук?

Имам много радостни спомени от България, тъй като беше нещо като повратна точка за мен. Пристигнах след изключително тежък период заради пътуването ми от Молдова до Румъния и до България. През последните 35 часа преди пристигането ми в България бях пътувал 19 часа, бях избягал 2 маратона и бях спал по-малко от 2 часа. Начинът, по който ме посрещнаха, беше невероятен. Това беше и първият път, в който бягах с група от хора. Преди това основно бях бягал самостоятелно, а да мога да разчитам на такава подкрепяща и приятелски настроена група от местен бегачески клуб, оказа невероятна разлика, за която те едва ли ще разберат. Имам толкова много, за което да съм им благодарен.

Дните, в които беше напълно сам ли бяха най-предизвикателни за теб?

Определено. Бях сам по време на около половината от пътешествието и тези дни бяха много по-трудни. Трудно е да се осъзнае каква разлика оказва подкрепата на другите хора и определено те са причината да успея да финиширам в Дъблин.

Peter Thomson

Мислил ли си да се откажеш?

Разбира се. Не мисля, че който и да е, който подлага тялото и ума си на нещо подобно, не е минавал през подобни настроения в някакъв момент. Важното е как се справяш с подобни мисли – да си припомниш защо си излязъл навън и си започнал изобщо.

Има ли следващо предизвикателство, за което се подготвяш?

Да, то започва на 19-и май. Ще се опитам да избягам обиколката на Тур дьо Франс за 70 дни. Ще започна 7 седмици преди колоездачите и смятам да ги водя до финалната линия. Планът е да бягам по 30 мили на ден, за да покрия общата дистанция от 2069 мили. Предизвикателството е еквивалентно на това да избягаш до Еверест 3 пъти, събирайки изкачванията. Повече за проекта хората могат да научат от сайта ми, където също набираме и дарения.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.