Мистериозното състезание Barkley Marathons е смятано от мнозина за най-трудното състезание в категорията трейл (бягане и преходи по планински пътеки и пресечени местности). Участниците в него са ограничени до едва 40 състезатели, написали есе на тема „Защо трябва да бъда допуснат за участие в Баркли?“ После те се събират в малко градче в Тенеси… и мъките им започват.
Eксцентрични правила
Освен, че е обгърнато в мистика и почти нищо за него не е известно, състезанието изобилства от интересни и провокативни хрумвания.
- Ако бъдете приети в надпреварата, получавате съболезнователно писмо от организатора Гари Кантрел.
- При кандидатстването се заплаща невъзвръщаема такса от $ 1,60.
- След това от състезателите се очаква да заплатят друга „такса“, която често е под формата на дреха, като бяла риза с копчета или чорапи. Кантрел избира предмета, който да се донесе на състезанието всяка година.
- Тези, които участват за първи път, наричани „Баркли девици“, трябва да занесат регистрационна табела от техния щат или страна.
- Датата на събитието не се оповестява публично.
- Стартът може да бъде по всяко време от полунощ до обяд в деня на състезанието.
- Когато остава един час до старта на състезанието, се сигнализира с духане на раковина.
- Стартира се официално, когато директорът на състезанието запали цигара.
Изтощителна надпревара
Barkley Marathons е ултрамаратонско състезание, което се провежда всяка година в щатския парк Frozen Head в окръг Морган, Тенеси. Курсът на състезанието, който е различен всяка година, се състои от пет обиколки по 20 мили (32 км) или общо 161 км и сумарна положителна денивелация от 15 000 м – макар някои състезатели да твърдят, че е по-дълъг.
Ако бегачите завършат три обиколки (60 мили или 97 км), това се нарича fun-run или „забавно бягане“. Обикновено две от първите четири обиколки се правят по посока на часовниковата стрелка, а другите два – обратно. Ултрамаратонът има 60-часов лимит. Провежда се през март или началото на април всяка година.
Вижте: Защо халюцинираме по време на ултрамаратон?
Историята на Barkley Marathons
„Баркли“ е отроче на Гари „Lazarus Lake“ Кантрел и Карл Хен (Raw Dog). Идеята за състезанието е вдъхновена от бягството през 1977 г. на Джеймс Ърл Рей, убиецът на Мартин Лутър Кинг-младши, от близкия затвор в Бръши Маунтин. Рей изминава само около 19 км, след като тича 54,5 часа в гората, криейки се от въздушни търсения през деня. Това се сторило доста жалко в очите на Кантрел: „Мога да измина поне 100 мили“, казал си той. Очевидно скоро е разбрал грешката си и така се ражда ултрамаратонът. Смята се, че Кантрел е кръстил състезанието на своя дългогодишен съсед и спътник в бягането, Бари Баркли.
За пръв път „Баркли“ се провежда през 1986 г. и в първите години е бил 80-85 км с около 8000 м изкачване. През 1988 г. „Frozen“ Ed Furtaw от Северна Каролина е първият, който успява да завърши оригиналната кратка версия на трасето с 32:14 ч.
През 1989 г. курсът е удължен. През 1995 г. Марк Уилямс от Обединеното кралство става първият, който завършва пълната версия от 100 мили на Barkley Marathons с време 59:28:48 ч.
Вижте: Саваш Чобан пробяга 86 ултрамаратона в Перу за 86 дни
Досега нито една жена не е финиширала дългото трасе, но през 2022 г. Жасмин Парис завършва 3 обиколки или „Fun Run“, като става втората жена, с такова постижение, след като Бевърли Андерсън-Абс го прави два пъти (2012, 2013 г.).
Няма да сгрешим, ако кажем, че повечето от заставащите на старта състезатели само участват, защото обикновено само един или двама успяват да изминат цялата дистанция в рамките на контролното време от 60 часа. А има и години, в които това не се удава на никой от стартиралите. Преди края на изданието от 2023 г. рекапитулацията показва, че петте обиколки на трасето са завършени 18 пъти от 15 състезатели.
Кошмарното трасе не е маркирано по никакъв начин, освен с 9 до 14 книги, които бегачите трябва да открият с помощта на карта и компас и да откъснат страниците, отговарящи на стартовия им номер. По целия маршрут има само две места, където изнемощелите състезатели могат да се подкрепят с вода.
„Ако ще се изправяте срещу истинско предизвикателство, то трябва да е… истинско предизвикателство“, казва авторът на идеята за състезанието Гари Кантрел – „Не можете да постигнете нищо, без да приемете възможността за провал… А някои от провалите тук са зрелищни, наистина смешни.“
Все в същия дух на приповдигнатост Кантрел често е чуван да казва, че някои състезатели нямат работа да бъдат там, макар самият той да ги допуска. Особено забавно е когато някой получи стартов номер 1. Това е известно във фолклора на състезанието като „човешка жертва“ – a.k.a. човекът, който има най-малък шанс да завърши.
В продължение на много години официалният списък на участниците в маратоните на Баркли се пазеше в тайна до началото на състезанието, но с нарастващия интерес към събитието за издръжливост и развитието на социалните медии, много бегачи обявяват, ако бъдат избрани.
Вижте: Пирин Галов за свободата, ултрамаратоните и смирението
След 2017 г. никой не бе успявал да финишира състезанието, докато през 2023 г. в контролното време завършиха трима:
Орелиен Санчес 58:23:12
Джон Кели 58:42:23 (финиширал и през 2017 г.)
Карел Сабе 59:53:33
За Джон Кели това е шесто участие.
Проследяване
Ъпдейти и забавни коментари: https://twitter.com/keithdunn
Актуална информация https://run247.com/running-news/trail/barkley-marathons-2023-live-tracking-latest-results
