Пирин Галов за свободата, ултрамаратоните и смирението

Закърмен от малък с любовта към спорта, днес Пирин Галов печели едни от най-тежките международни ултрамаратони

0
 

Сподели

Shares
Пирин Галов
Пирин Галов пресича финалната линия на ултрамаратона Ultra Trail Tarragona в Испания / снимка: личен архив

Успехът не идва при тези, които следват утъпкания път. И по-често тези, които постигат успеха, не се замислят, че правят точно това. Защото те просто следват пътя, по който ги води сърцето.

Пирин Галов е ултрамаратонец. Роден на 1 февруари 1974 година в София. Родителите му са били национални състезатели по ориентиране. От малък започва да се занимава първо с ориентиране, а след това и със спортно катерене. Бягането става част от живота му през 2011 година, като постепенно увеличава разстоянията, които пробягва, за да достигне до участия в ултрамаратони с внушителни дистанции, надминаващи 300 километра. Развива собствен бизнес. Женен е и има две дъщери.

Сред най-значимите му постижения в света на ултрамаратоните са:

2015 – 4 място, Персенк Ултра, 130 км
2015 – 3 място, Paranesti, 160 км
2018 – 6 място, Тransgrancanaria, 267 км
2018 – 3 място, Corfu Mountain Trail Ultra, 103 км
2019 – 1 място, Frozen Peaks, 250 км
2022 – 1 място, Ultra Trail Tarragona, 328 км
2023 – 1 място, Terra de Gigantes, 303 км

Няколко дни след като завърши като победител португалския ултрамаратон Terra de Gigantes, Пирин прие да разговаря с нас и да ни разкрие как тренира и как възстановява, какви нагласи го водят към върха и победата, какво го вдига, когато е на дъното, какво го вдъхновява в ултрамаратоните и хората, участващи в тях.

Здравей, Пирин! Да започнем от това – откога спортуваш?

Ами, още от дребосък. Качил съм се на ски на 3-4 годинки, покрай баща ми. Това ми е много ярък спомен, защото той водеше курсове на студенти. Той беше преподавател в Спортната академия (Национална спортна академия), катедра Теория на спорта: Основи на спортната тренировка, но той е завършил в катедра Туризъм, алпинизъм и ориентиране. Бил е ориентировач, национален състезател, треньор на Националния отбор по ориентиране.

Детска снимка на Пирин Галов
Любима снимка на Пирин Галов: с баба и дядо / снимка: личен архив

Имам много ярък спомен. Бях на 3-4 годинки някъде и спечелих състезание, в кавички, със студентите на баща ми, които бяха на Велинград. Аз победих всички студенти и ми подариха една огромна туба с мед във формата на мече.

След това дълги години бях състезател по ориентиране до 17-18 годишна възраст.
Кога съм започнал не мога да кажа, защото е станало естествено. Всъщност съм започнал още в корема на майка ми, защото, когато тя е била бременна с мен, е била на световно първенство. Тя също е била ориентировачка и също е била в националния отбор. Така че съм бил на световно по ориентиране. (смее се)

Пирин Галов
Пирин Галов признава, че от малък е закърмен с любовта към спорта и свободата / снимка: личен архив

Нямам спомен кога съм започнал, аз съм бил все с тях, детските ми спомени са по състезания. Те са били по-скоро треньори и съдии. Татко беше главен съдия на първото зимно световно първенство по ски ориентиране в България, мисля че 1986 година. В продължение на 4 години, докато се подготвяше първенството, аз изкарвах по 4 месеца на Широка поляна. В гората, оставят те, те си вършат работата, ти си като Петкан Дивака. Лапетата ловяхме риба, тичахме по горите. Закърмен съм от малък с любов към спорта.

Детска снимка на Пирин Галов
Любимо състояние на Пирин Галов – свободен и щастлив като Петкан Дивака / снимка: личен архив

Какво си спомняш от тренировките тогава?

Първата ми треньорка по ориентиране е една много голяма българска треньорка, която е дала много на този вид активности – на туризма, на алпинизма, на ориентирането – Благовеста Аврамова. Тренирах ориентиране с Леля Блага, както си я наричахме ние, а пък нейният мъж е Аврам Аврамов – ръководителят на първата наша експедиция до Еверест, един от най-добрите ни алпинисти от първото поколение. Така че се насочих естествено към алпинизма. Стана, без да усетя, в един момент ориентирането вече не ми беше интересно.

Колко време се занимава с катерене?

На 17-18 години започнах да се занимавам със спортно катерене и алпинизъм и катеренето ми беше голяма любов в продължение на 7-8 години.

Цялото студентство (завършил съм Политически науки в Софийски университет) съм се занимавал с него, ставал съм седми, осми на републиканското, имаше много здрави момчета, беше високо ниво.

Аз влязох изведнъж, с висок старт. Отдаваше ми се. Започнах да катеря с 6-а, 7-а категория като новобранец. Много интересно беше, защото имаше и хубава компания. Събраха се може би 20-30 човека в клуб Академик, които бяха много нахъсани, един на друг си помагахме. Тогава нямаше възможност като сега да се купува екипировка. Събирахме парички общо да купим въже… А сега гардеробът ми е пълен с екипировка. Аз не катеря, но дъщерите ми катерят, малката беше запалени преди, но голямата всяка седмица е на стената, което ме радва. Виждаш как прехвърляш своите знания и умения. Хубаво е, случва се без да ги карам насила.

Пирин Галов
Пирин Галов на Гран Парадизо / снимка: личен архив

Изкачвал ли си върхове?

Занимавах се по-скоро със спортно катерене. Аз катерех много трудни маршрути, по тогавашните разбирания, в зала и на скала. Но класическият алпинизъм не ме грабна. Аз искам нещо красиво, бързо, трудно. Минавам го свободно, не знам как се използва самохват. По-интересни върхове изкачих едва като бегач – Монблан, Гран Парадизо, Айгер – почти до върха стигнах. Гледам да комбинирам всяко състезание да направя екскурзия със семейството или с приятели.

Пирин Галов
Пирин Галов пред Матерхорн / снимка: личен архив

Какво се случи после?

Катеренето продължи още 2 години след студентството и след това вече животът ме завъртя изведнъж много бурно. След като завърших Политология, имах голяма мечта да бъда разузнавач и след две години мъки и чакане да се добера до тези служби, влязох да работя в контраразузнаването. Самата обстановка, напрежението, сблъсъкът – излизаш от младежкия свят на розови мечти и мислиш, че всичко върви по рицарски правила и когато животът ти удари шамарите, може би това ме отдръпна от спорта.

След това напуснах службите и започнах частен бизнес. Там пък – много напрежение, защото знаеш, че всичко зависи от теб. Заложих апартамент, взех заеми от приятели, майка ми, баща ми, роднини. Знаеш, когато тези хора са ти се доверили и ти висят едни задължения. Трудно е, но това беше моят шанс да задвижа някакъв бизнес, да направя нещо. Тези години бяха трудни, докато успея да изчистя всичко, да знам, че съм чист пред себе си и няма как да злепоставя някого.

Пирин Галов
Пирин Галов на Salomon Vitosha Trail / снимка: Salomon Vitosha Trail

Кога отново се завърна към спорта?

Знаеш ли как всъщност стана? Никога не ме е боляла глава, винаги съм имал самочувствие на много здрав мъж, на мъж със самочувствие и в един момент взе да ме боли главата. Отивам на преглед и лекарката ме преглежда и ме пита меря ли си кръвното. А бях някъде около 35-годишен. И казвам – не, не го меря, за какво да го меря. И тя ми казва: А трябва да почнеш. И ми написа една дълга рецепта с 4-5 неща. Излизам пред болницата в Младост и гледам аптеката, гледам Витоша… И си казвам: няма да стане! Аз през живота си съм пил аспирин и витамин С.

Хвърлих рецептата в коша и отидох да тичам. Тъкмо си бях купил къща в Кладница и реших да тичам до язовира по трасето на Витоша 100, това са 3 километра. А съм бил ориентировач – тогава не сме тичали повече от 20-30 км на тренировки, но никога не съм имал проблем. И си казвам – сега започвам да тичам, ще започна и диета, защото бях качил килограми. Обаче слязох надолу по надолнището до язовира и не можах да се върна с тичане.

Разбрах, че в съзнанието си аз се мисля за много здрав и много силен, обаче явно при мъжете в тези години, 35-40, ти навлизаш със самочувствие, но изпуснеш ли момента, някак започва физически тялото да се предава.

И започнах тогава. Аз никога не съм обичал тренировките – такива, строгите тренировки. Леля Блага ни караше да водим едни спортни дневници – никога не съм го правил, все ми се караха. Аз много обичам свободата, за мен най-голямата ценност е свободата. И в момента съм така – нямам никакъв тренировъчен план.

Пирин Галов на Trail Series 2016
Пирин Галов на Trail Series, 2016 / снимка: KrisoK Photography

Кога започна да участваш в състезания по бягане?

Взех лека-полека да потичвам. 1-2 години ходих с децата на ориентиране. С един приятел отидохме на може би първото издание на Salomon Vitosha Trail и много ми хареса тичането. Беше хубав майски ден, имаше малко сняг, горе се събрахме на Алеко. Другото, което много ми хареса и ме амбицира, беше като попаднах на Trail series. И три сезона… Аз съм човек, който – правя го за удоволствие, но обичами да си поставям някакви цели и да се съревновавам с други хора. Като отидох на Сериите, много ми хареса обстановката, много нови приятелства направих.

На трейл сериите си намерих такива дразнителчета – единият беше Сашо Димов, другият – Моника Филипова. Първата година и двамата ме бумкаха като маче у дирек. А дъщерите ми обичат да се бъзикат с баща си и аз се връщам вкъщи, а те: „Тате, с колко те би Моника?“. И така, втората година влязох в тройката, и третата – също.

Пирин Галов и приятели
Пирин Галов на тренировка с приятели, Моника Филипова отляво, Александър Димов отдясно / снимка: личен архив

Кога започна да участваш в ултрамаратони (състезание над 42 км)?

Успявах да правя бягания между 15-20 километра и как отидох на ултра, ще те излъжа. На третата година реших, че не ми стигат тези 15-20 километра и тогава направиха първото издание на Tryavna Ultra (2015 г.), направих 66 км – страшно ми хареса! Беше страшна жега, ужас, а аз не държа на жега, беше ми много трудно. Шести или седми завърших. Веднага след него се записах на Persenk Ultra на 130 км. Там пък, без да очаквам, станах първи при ветераните и бях четвърти в общото класиране. Вече наистина ме хвана треската.

Пирин Галов и Боян Петров
Пирин Галов и Боян Петров преди старта на Persenk Ultra / снимка: личен архив

Оттам месец-два по-късно отидох в Гърция на Paranesti, там е 160 км – станах трети. Вече еуфорията беше страшна. След това в Cappadocia, в Турция. Но тогава имаше бума на първата по-голяма вълна ултрамаратонци и почти на всички състезания отивахме 15-20 човека групички, беше много весело, много хубаво преживяване.

Кога премина границата от 200 километра?

В периода 2015 г.-2016 г. – тогава всички говореха за UTMB, кандидатствах за лотарията и те взеха, че ме изтеглиха. И така през 2016 година направих Lavaredo, UTMB и един куп други състезания от този ранг. Но първото ми 260 км е на Канарските острови – Transgrancanaria – много тежко състезание, защото е много техничен терен и е много горещо. Тази година го правих за четвърти път и щях да умра. Беше много тежко, просто стиснах зъби, за да го завърша.

Вижте: “Boleron travel stories”: Бегачески туризъм

Усетих, че моята сила е там – на най-дългите състезания. Станах четвърти тогава. Бяхме двама българи – аз и Андрей Гридин – той стана втори. Гридин ми каза: „Ти направи много добро бягане“. И оттам вече ми дойде апетитът за тези бягания. Сега, летвата, която аз съм си поставил, са тези състезания, като последното в Португалия, тип Endurance: нямат маркировка, имат много малка база, изискват много голяма самодостатъчност. Представи си 300 км с два пункта, на които можеш да имаш човек и да си вземеш багаж. Иначе няма пунктове, няма храна, няма вода – ако има чешмичка – добре, ако искаш, може да си купиш нещо от някъде.

Сега на това състезание (Terra de Gigantes) бяха 6 пункта. Това, на което съм след месец и половина е с два пункта за 330 км. Трябва да си много самодостатъчен – храна, вода, дъжд, кал – трябва да можеш всичко това да го преодолееш.

Пирин Галов
Пирин Галов проверява трофея си / снимка: личен архив

Вече колко ултри над 200 км си пробягал?

Вече сигурно са над 10. А над 300 са ми 6: 4 пъти съм завършвал Swiss Peaks, след това Tarragona Ultra, Terra De Gigantes. Минах 270 км на Tor des Géants. Там, както и на Swiss Peaks е много техничен терен, висока надморска височина, духат ветрове и урагани, но пък е много красиво, на мен ми действа супер зареждащо. По ми е лесно да тичам там, отколкото да тичам някъде в равното.

В този ред на мисли – Витоша 100 кога?

Веднъж съм го правил с колело. Чудил съм се, даже миналата година се бях записал, платих си стартовата такса, даже мислех да се пусна, защото, докато тренирахме с Павката за Ком-Емине, си говорихме и казвам – добре де, само 7-8 човека могат да слязат под 10 часа. Аз мисля, че мога да го бягам около 9:30 ч., без да си давам зор. Тази година няма да участвам, защото съм на Lavaredo.

Пирин Галов
Пирин Галов / снимка: личен архив

Най-красивото ти състезание?

Tor des Géants. Там, Swiss Peak и 360 км на Transgrancanaria – аз си предпочитам техничния, трудния терен, нямам страх от камънак, от животни. Денонощно мога да бъда с едно и също темпо, имам ли добро осветление, добре ли се чувствам физически, нямам проблеми. Това са моите силни страни. Освен това за мен лошото време е по-добро, аз имам проблем с жегата.

Опасни моменти имал ли си?

Най-вече на тренировки имам няколко. Като катерач имам едно свободно падане от 20 метра и само си натъртих дупето, а като бегач – няколко пъти съм бил на ръба на това да не съм пред тебе. Единия път тичах по Ком-Емине над Вършец и се спусках по пътека, бяха опънали бодлива тел, на която ми се закачи маратонката. Не успях да реагирам изобщо и като талпа в един камък – всички зъби отгоре са ми изкуствени в момента, пукната челюст имах. Майчето, беше малка, тя е влюбена в мене, погледна ме и се скри зад майка си – изплаши се от баща си.

Веднъж пък в Гърция си тичам по един ръб като Кончето, глупости някакви си снимам, и не виждам пред мен една кръгла туфа трева, и стъпвам – то се оказва, че е дупка с висока трева. Бам главата в камъните, и това е документирано. Телефонът пада и снима как аз съм в безсъзнание. Имах сериозна рана над веждата и имаше много кръв, с бъфчето стегнах хубаво, спрях кръвотечението. После, като ме видяха Радина и малката се прекръстиха.

На Панчарево съм се пребивал – тичам сутринта на July morning, пуснал съм си музика, обърнах пръсти на единия крак, кракът ми поддаде и забих муцуната. Смешното е, че отивам в аптеката, да взема нещо да се замия, да не отивам да плаша вкъщи, и в една денонощна аптека една жена така ме поглежда и казва: „Бива ли, момче, от толкова рано да почвате да пиете?!“ (смее се)

Изглежда безобиден спорт бягането, но колкото повече навлизаш в него и почваш да надскачаш границите, рисковете са повече.

Кое ти е най-трудно на дългите бягания?

Първоначално се появяваше психически проблем. Например първото ми дълго 360 км го бягах 120 часа, което са си 5 дни. В един момент мозъкът ми направо заби, защото ти, докато тичаш, си мислиш за нещо. Аз се изчерпах! Започнах да си повтарям едни и същи неща и това почна да ме дразни. Беше страшна борба, чудех се какво да направя, за да мога да продължа да тичам. Не можех да измисля нещо ново.

Пирин Галов
Пирин Галов на Istria 2017 / снимка: личен архив

А сега някак си съм изчистил главата си и като тръгна да тичам, ми е едно леко и мога да мисля за каквото ми е кеф или мога да не мисля за нищо. Просто тичам и се наслаждавам на, дали ще бъде мъгла, дали ще е тъмно, дали ще има звезди, дали ще е някаква страхотна гледка.

Може би това е опитът, рутината, която идва. Мога да бъда вдигнат в най-тежкия момент от някакви супер елементарни неща. На едно от състезанията в Гърция, на което станах първи (Frozen Peaks 260 км), последните може би 15-20 км, втора нощ е минала, сутринта си много изморен. Вървя и мислех, че съм се загубил. Нещо рухнах психически. Аха да се откажа, а съм първи и съм почти на финала.

В един момент, това е сутринта, аз чувам как пеят някакви птички, виждам на едно клонче една капчица, такава, вода се стича… И не можеш да си представиш как някак си възкръснах, просто избухнах!

След това до финала бягах 10 км с пейс 4:30 мин/км. Сега вече нямам никакъв проблем с главата. За мене, на това ниво, което съм стигнал, това, за което мисля и знам, че може да ме сломи, са мислите как да ям и какво да ям, какво да пия и да ходя до тоалетна. Ето тези три неща, ако са ми ок, аз мисля, че мога да го правя това нещо със седмици – да тичам, без да спирам.

Първите 50-100 км, каквото има да ме заболи, ме заболява, минава ми и оттам насетне изпадам в някакво такова състояние, дето си перкаш и…

Значи, бягайте 100+ км?

Абсолютно, на мен първите 40-50 до 100 км са ми най-трудни, докато се вработя. От там нататък се отпушвам, давам с едно темпо и няма проблеми.

Вижте: Пирин Галов с безапелационна победа на Terra De Gigantes

Какво ядеш на ултри?

Аз съм всеяден и мисля, че това ми е голям плюс. Храната е еднаква за всички и аз съм виждал момчета, които знам, че са много добри като бегачи и отива на пункта, и се чуди какво да хапне. А без ядене не става – колкото и да си добър, колкото и да си трениран, няма как да се случи.

В Португалия бях приятно изненадан – на 6-те пункта имаше супа, 1-2 вида супа и аз пък си бях взел пица. В dropbag-овете си бях взел по 3 парчета пица и бягам 60-70 км, взема си нови 3 парчета пица. Хапвам ги със супичка.

Гелове взимам от няколко години, започнах да употребявам и тях, защото иначе много ми се надува коремът от количеството. Много добре ми действат млечно-киселите напитки. Нося си, за всеки участък си носех по едно.

Колко течности носиш по време на състезание?

Винаги нося по две бутилки по 600ml. Аз съм от хората, които не пият много. Последните две години минах само на изотонични напитки. Преди това пиех само вода, но започнах да повръщам.

Кое е водещо за теб в едно състезание?

За мен 90% от емоциите и от приятните спомени са от общуването с хората по пунктовете, по трасето, с другите състезатели, отколкото самото състезание. Това да съм първи – супер! Кефи ме, че съм станал първи, но ако бях станал втори, трети или просто бях завършил, тези другите спомени пак щяха да са си с мен и щях да съм много доволен.

Пирин Галов и Калоян Пейчев-Кофе
Пирин Галов и Калоян Пейчев-Кофе на Черни връх / снимка: личен архив

Каква е комуникацията ти с другите състезатели?

Аз съм добронамерен, тръгвам с отворено сърце и ми е приятно, обичам да общувам, обичам да помогна – не ми пречи да спра и да окажа помощ. Същевременно съм и голям темерут – някой, ако ме настъпи по-остро, съм много избухлив. Искам да дам моята доброта и да бъда добър с хората, но някой, ако ми влезе по-остро, скачам на бой даже, аз съм такъв, холеричен тип съм.

На състезания имало ли е провокации?

Има някакви такива смешни моменти. Един скандинавец, младо момче, огромен, като викинг. Риж с голяма брада. Нещо ми беше станало, в Алпите сме, на тясна пътека. Той ме настига и вика: „Айде, бе, старче, какво се моташ?!“ Нещо „old man“ ми казва. И аз мръднах така. И това е в началото на 50-60 км. И след 200 километра го виждам, ама той е „умрял“, повръща, аз си припкам с усмивка. Казвам му: „Ало, младежо, какво стана, нещо спука гума?!“ Гадно беше, но не съм от хората, дето като им ударят шамар, подлагат и другата бузка.

Разкажи за Лука Папи. Вие изглеждате много сходно. Откъде се знаете, какви са ви отношенията?

Той е италианец, на 46 години. Професионален ултрамаратонец, една френска фирма му е спонсорът. Той е легенда в тези бягания, защото печели едни от най-големите състезания. Печелил е няколко пъти Transgrancanaria, Tor Des Glaciers.

Значи, той бяга Transgrancanaria 360 км с 27000 м денивелация, една седмица по-късно или по-рано пак бяга 360, пак с 27000 м… Такава машина е, той за миналата година е направил 45 състезания. Не са само ултри, но това е почти всеки уикенд.

За първи път се срещнахме на Канарските острови, той стана трети. Той е много педантичен, има си неговото темпо, поддържа си го. В началото никога не е първи, но виждаш как след едни 100-150 км народът почва да окапва и той всички ги задминава.

Сега отново бяхме заедно на последното издание на Канарските острови и ме би с 15 часа, след като ми стана лошо. Аз завърших 10-и от 100 човека, въпреки че бях много зле, спал съм 3 пъти по 2 часа, повръщах, гадеше ми се и температура имах. Успях да се добера до финала, а той стана първи.

Атрактивен е много, винаги с къдриците, с една шапка с едно лъвче.

Пирин Галов и Лука Папи
Приликите между Пирин Галов и Лука Папи са очевидни / снимка: личен архив

Не ви ли казват, че сте близнаци?

Аз имам няколко смешни истории. Едната на Канарските острови, на първото състезание аз се движех преди него и минавахме столицата Лас Палмас и има плаж, много хора, които викат, за да ни окуражат. Както си тичам – две мацки, все едно извадени от списание за манекенки. „Искаме да се снимаме с тебе!“ – аз се чудя дали не е скрита камера. Бяха много красиви момичета и заставам аз, пъча гърдите, те някакви селфита. Аз си тръгвам вече и те казват „Благодаря, Лука!“. (смее се)

Пирин Галов
Пирин Галов с две испански фенки / снимка: личен архив

Има един французин Христос Лисаукс, той е от по-старата генерация, не тича вече много, но и с него си приличаме много. На UTMB, докато чакаме последния финиширащ, главният организатор ме видя и ме вика да мина през оградите, за да тичаме с последния, а аз гледам така и му казвам, че не разбирам. Той се приближи и тогава разбра, че е сгрешил човека.

Имате ли си закачка с Лука?

Той е голям пич. Много, много земен човек е. Като бяхме на Канарите, тичаме заедно. А той вече знае моите възможности и ми ги казва, и ме уважава като бегач, и ми казва: „Пирин, ти знаеш ли, че тук на Канарските острови на това състезание THE CHALLENGE 360º си имаме традиция?“ – и аз казвам, че не знам, питам каква. „Ами, печелят го само италианци, ти защо въобще си дошъл?“ – ме закача той. (смее се) А наистина за 7 издания, 7 италианци ги печелят, като Лука има 4 победи.

Казвам си, а, така ли? И сега като бяхме в Португалия, а миналата година също тичахме на едно голямо състезание в Испания, първото най-голямо състезание в Испания, 330 км. Аз го спечелих, Лука беше четвърти или трети. Тази година аз пак спечелих първото издание в Португалия и аз го викнах и му казах: „Лука, спомняш ли за традицията? – той пита за коя – Ами, за Канарите. Той казва „Да“. – Ами, за Испания и Португалия знаеш ли, че има нова традиция?“ – той не спря да се хили два часа.

Бях му написал сега, че ми е било приятно да тичаме заедно и аз му се възхищавам като атлет, като бегач, и той ми отговаря – и на мен ми беше много приятно, и на следващото състезание (защото сега ще тичаме пак заедно в Испания), също ще ми е много приятно, само че молбата ми е да не бъда през цялото време след теб. Написал го във фейсбук, а той има 30 000 последователи. Той е човек, който знае своите способности, умения, не се притеснява обаче, не е завистлив да признае, че някой друг може да бъде колкото него или малко по-малко. Много печен мъжага и със самочувствие, и със скромност, и с чувство за хумор.

На 1 март ни е следващата среща на Tarragona, на рождения ден на дъщеря ми, голямата, Ина.

В кои държави се чувстваш най-добре?

Много ми хареса Португалия, много е зелено. Аз си мислех, че е сухо, а там има много хубави пълноводни реки. Хората са много топли. Най-хубавите ултри за мен са в Испания, Гърция, на юг – хората там са много по-различни. Хората по-нагоре, в Швейцария, Австрия, харесват ми, но са малко като роботи.

Ще ти дам пример – стартираме 1500 човека на Transgrancanaria в едно малко градче, с едни малки улички – тарапана и всеки вика. В един момент до мен се появява една баба, много възрастна баба, на 80 години, с една кухненска стълба. И това бабе застава между бегачите, отваря си стълбичката, качва се на нея, вади едно кречетало, почва да го върти и да вика:

„Венга-а-а! Анимо-о-о!“

Ти седиш и гледаш така тази жена, настръхваш, ставаш като тигър, като лъв, искаш да експлодираш! По същия начин в Гърция, като минаваш през малките села, ти си герой в техните очи – прегръщат те, целуват те, баници, снимат се с теб, много е готино!

Пирин Галов финишира ултрамаратона Terra De Gigantes
Пирин Галов – победител в ултрамаратона Terra De Gigantes

Разкажи за последното състезание Terra de Gigantes, което спечели с повече от три часа и половина преднина?

Самото състезание е 303 км с 11 220 м положителна денивелация. Поглеждайки трасето, си казваш – нищо страшно, имаш 300 километра, тръгваш от най-високия връх в Португалия Сиера де Стрейла и стигаш до Назаре, мястото с най-големите вълни. Но се оказа, че по това време на годината, зимата, планината в Португалия може да бъде доста предизвикателно място. По цялото трасе на състезанието имаше ветропаркове, което трябва да ни говори, че почти през цялото време там има силни ветрове, и като добавим циклона, който минаваше, няколко дни дъжд, а горе над 1500 м н.в. – суграшица, а на най-високото място, където стартирахме, имаше 30-40 см сняг.

Пирин Галов, Лука Папи
Пирин Галов, Лука Папи – изчакване на старта на Terra de Gigantes в буса / снимка: Пирин Галов

Всъщност стартирахме в едни много бурни условия. Качиха ни с бусчета, 31 човека участници, но самите организатори не успяха да опънат шатри, арки, заради бурния вятър. Седяхме в бусчетата, в един момент излязохме – „желаем ви успех“ и тръгнахме. Та, стартът бе даден в 11 ч от върха. Еуфория. Толкова духаше, че без очила беше невъзможно, аз бях с глетчерни очила и нямах проблем, но беше студено и затова отворих крачка, за да не съм изложен дълго на тези условия.

Температурите бяха 1-2°С, но с вятър от 120 км/ч. В началото бях доста бърз, през първите 10-15 км, за да избягам от най-високата част. Първата нощ пак се качихме нависоко, толкова силен вятър духаше, че като опиташ да тичаш, и ако вятърът ти е странично, се спъваш в собствения си крак. Като пусна щеките и застават хоризонтално.

Terra de Gigantes
Тежки са били условията на Terra de Gigantes

Какъв е теренът?

Като терен не е нещо технически трудно – много пътища, и черни, и асфалт, може да се тича по-бързичко. Никога не съм очаквал, че мога да тичам така на асфалт, аз откривам сега в мен нови заложби.

На ултра все нещо се случва. При теб имаше ли такова нещо?

Много спортуват там и всеки пункт беше от хора бегачи, от местния клуб. Знаят как да направят нещата, какво би могло да ти трябва.

Аз например забравих да се намажа с вазелин на някои специални органи. За първи път ми се случва да забравя и на 200-ия км беше много зле положението. И пак хората майтапчии. Влизам, болките страшни, казвам на единия младеж: „Имам проблеми с т…те“ и той: „Две нови да ти купя?“. Почвам да се хиля, а той ми донесе бебешки крем против подсичане, който спаси положението, даже тубичката си е с мен, донесох си я в България. Специално му благодарих на него. Никога не ми се беше случвало такова нещо. Като се прибрах, капеше кръв.

Това беше единият критичен момент, другият беше с храната. Към 250-ия километър не можех да се храня, само пиех изотонични напитки и на последния пункт, 30 км преди края, ядох супа.

Трасето на Terra de Gigantes
Трасето на Terra de Gigantes предлага красиви гледки, но и тежки условия

Колко време спа?

Спах 15 минути на втората нощ, към 3-4 часа сутринта. Аз спя, когато ми се доспи, а не по пунктовете. На пункта ме караха да спя, но аз отказах и тръгнах нагоре, и както си вървя, пак заваля силен дъжд. И видях кошара, направена от хладилен камион, вътре беше празна, но беше със слама и тор, седнах, навих си часовника. Аз заспивам много бързо, това е тренинг. Събудих се като нов, защото преди това залитах, губех ориентация.

Ободряващи напитки пиеш ли?

Пия само на ултра – пия кафе. Пия и кола. Но италианците много ми се дразнят, защото те ми подават специално кафе в малка чашка, а аз доливам голяма чаша с прясно мляко. (смее се)

Някакъв по-сериозен проблем?

През цялото време, почти 50 часа, си беше гърч, студ, съвсем малко слънчице имаше накрая. Но организацията беше перфектна – пунктове с хубава храна, с подготвени хора.

На такова дълго състезание, докато не финиширам, знам, че не съм победител. Има толкова много неща, които могат да се объркат на дългите състезания. Аз съм го преживявал – в един момент като се объркат нещата и не мога да ям, не мога да пия, не мога да уринирам.

Понякога ми е проблем уринирането, от там идва и проблем с бъбреците. Най-голямата радост на това състезание (Terra de Gigantes) ми беше да тичам, спра, извадя си… и гледам една голяма хубава струя, това е щастието. (смее се)

Проблем ми е ходенето до тоалетна, в този ред на мисли прясното мляко не ми пречи, даже го комбинирам със сини сливи, с круши. Нямам проблем с газовете. Дори имам една интересна случка на друго състезание. Натиснали сме се по един баир с един австриец, мълчим посред нощ. В един момент той пр…а пред мен, не знам как стана и аз пр…х точно в тоя момент, и като се разсмяхме двамата, и сега сме първи приятели.

Пирин Галов финишира ултрамаратона Terra De Gigantes
Пирин Галов финишира ултрамаратона Terra De Gigantes / снимка: Terra De Gigantes, Фейсбук

Забавна случка имаш ли от Terra de Gigantes?

Интересно беше, че организаторът ни даде възможност да си изберем номер и за вечни времена този номер в това събитие да бъде наш. Обичам да се шегувам и пробвах да си запазя 007, но някой ме беше изпреварил и си казах – какво по-логично от това да бъда номер 69. Това предизвиква много усмивки и в Португалия, и на моите приятели. На състезанието много доброволци и предимно доброволки ме питаха защо съм избрал този номер. (смее се)

Как се разви самото бягане?

Тези 6 пункта са единствените места, на които ти имаш право на някаква помощ, ако имаш съпорт. Аз нямах, но в тези пунктове можеш да получиш храна, душове има. Храната беше на много добро ниво – винаги един или два вида супа, напитки, плодове.
Етапът с 69 км между два пункта беше много тежък. Успях да намеря само един отворен бар в едно селце, където ядох мляко с ориз и пих сок.

Самото състезание като терен първите около 200 км са планински терен, след това е равнинен хълмист терен, с леки изкачвания и спускания, няма технични участъци, като изключим два и то заради това, че валеше дъжд. Имаше моменти когато се молех за асфалт, защото по черните пътища в дъжд, там все едно газиш река.

Портрет на Пирин Галов
Портрет на Пирин Галов, нарисуван от ултрамаратонеца Filipe Conceição

Иначе нямаше нещо драматично в състезанието. За мен то се разви много добре, без катаклизми. Поведох от самото начало, Лука изоставаше. Ако нямах някакви грешки и се движех с моето темпо, би трябвало вече всичко да е ок. На следващите пунктове 3-ти и 4-ти вече водех на Лука Папи с около 10-20 километра. Това го следях и общо взето карах лекичко, като се съобразявах с това как той се движи и аз поддържах моето темпо. Вече съм разбрал, че съм по-бърз от Лука, ако се движа с нормалното ми темпо. В един момент един приятел ми се обади и ме наплаши, че бил много близо до мен Луката и там може би час-два отворих крачката, но когато влязох в пункта и погледнах, той беше на 18 км зад мен, пак на 3 часа и вече се успокоих.

Макар че до края ме беше шубе, че Лука може да ме настигне. Докато не минеш през финала и не нададеш бойния вик, няма сигурно.

Пирин Галов, Terra de Gigantes
Пирин Галов и двамата подгласници в класирането на Terra de Gigantes / снимка: личен архив

И после финал?

Финиширах, еуфория. Много сърдечни хора се оказаха португалците, много добронамерени, искащи да ти помогнат, много истински във възхищението към това, което правиш и оценявайки твоето постижение. Всички бяха много добронамерени. Приемат те, помагат ти.

Най-вероятно ще отида отново в Португалия – или на тази, или на друга ултра. Португалия е много красива страна! С много зеленина, с невероятни плажове. Ако говорим за цени, ако добре се направи логистиката, доста прилично може да излезе и като цена. Аз не съм професионалист и поемам всички разходи от семейния бюджет и гледам да е максимално олекотен.
Имат много вкусна храна, ресторантите им са, смея да кажа, с много хубава риба, много хубаво месо. Заслужава си човек да отиде да бяга, да хапва, да гледа, да се среща с нови хора.

Най-хубавото за мен е, че направих още много приятелства с хора от целия свят, а това остава завинаги и вече кроим планове къде ще се видим отново.

Разкажи как тренираш?

Преди като тичах късите дистанции, бягах почти всеки ден 15-20 км. Сега – последният ми много активен период беше по време на covid, тогава направих един много силен месец с 900 км и с положителна денивелация около 30 000 метра. Беше, защото нали няма какво да правиш и се включих в някакво виртуално състезание. Участваше и Jim Walmsle и го победих, аз бях първи, той втори.

Сега тичам, когато ми се тича. Но излизам и тичам 30, 40 км, като се обади някой приятел, правим 50-60 км. Като се обади някой по-шантав приятел – 80-100 км. (смее се) Но нямам никакъв график, никакъв режим.

Сега например между това състезание, което свърши, и следващото, имам месец и нещо. Сигурно седмица-две ще си почивам, ще ходя на минерално басейнче и може би ще направя 2-3 тичания по 40-50 км и евентуално, защото нали си живея в планината, качвам 20 км, но с 1000 м денивелация – тръгвам от нас, дори да има сняг, стигам да хижи Острица, Сълзица.

Пирин Галов на Коджа Кая 2021
Пирин Галов на Коджа Кая 2021 / снимка: Кремена Димитрова

Разкажи за вашата традиция да ходите на баня?

Към 50 км е трасето, много е приятно, защото завършва приятно. С 1500 м денивелация. Има два варианта, но сега вече сме стигнали единодушно до по-красивия вариант – от нас, към Мечата чешма, Чуйпетльово, по Витоша 100 по билото на Верила, и оттам се слиза в Сапарева баня. После се прибираме с някакъв транспорт, дори и разписанието на автобуса вече знаем.
Много е готино, защото съчетаваш лечебните и възстановителните свойства на минералната вода с хубави емоции.

Пирин Галов
Пирин Галов на тренировка с приятели / снимка: личен архив

Как бягаш обикновено?

Харесва ми да тичам на нисък пулс, да мога да говоря през цялото време, докато тичам. Обичайно е между 125 и 135 у/мин. Това ми е средният пулс и го поддържам и нагоре, и надолу. Гледам да си бягам на пулс, да можем да си говорим.

Не правя бързи тренировки. Е, като натискам нагоре към Черни връх, вдигам пулс, но до 170 са ми максималните нива на пулса сега. А, когато тичах Trail Series, и по-малки скайрънове, съм вдигал 205 пулс.

И откакто спрях да бягам къси, аз не съм се контузвал. Бягам сега по 300, по 400 км, нямам никакъв контузии, а като бягах късите разстояния, минат 3-4 месеца и бум нещо (контузия). А сега тичам наистина за удоволствие, за здраве. Като кажат: „Как тичаш 300 км за здраве, бе, Пирине?“ – Ами, ето, не съм се контузвал.

Колко километра бягаш седмично?

Без състезанията, бягам 250-300 км, но не на седмица, а на месец. Има седмици, в които въобще не тичам. Ултрамаратонът е една черна дупка, за него няма изследвания, всеки тренира, според неговите виждания. Излиза някой голям бегач, пише някаква книга и почват да тренират.

Пирин Галов
Пирин Галов на Хайдушки пътеки / снимка: личен архив

Какви са методите ти на подготовка?

Много постепенно се случва всичко при мен. Аз виждам как моето ниво всъщност расте. И Лука Папи, ако беше моя еталон, който съм гонел – с него сме бягали много състезания, вече знам, че мога да го бия на определени състезания. Сега, има още двама-трима, които те пък бият него с 2-3 часа и си викам – щом аз сега бия Лука с 2-3 часа, може би мога да пробвам вече да се меря и с тези момчета.

Хората може да останат с впечатление, че въобще не тренирам, но като погледнем състезателния ми календар през последните години, се вижда, че аз бягам почти през месец ултра. Ето тази година януари – 300 км, на 1 март 330 км с 8 000 м, на 4 април RATCU в Испания, където най-вероятно, за да мога да спечеля състезанието, ще трябва да направя 200 км с 6000-7000 м денивелация, после в средата на май ще стартирам 260 км в Алпите обиколка на езерото Комо с 12 000 м денивелация. Средата на юни имам Лаваредо 120 км с 6 000 м денивелация и след това юли-август смятам да правя Ком-Емине. Края на август и после септември са ми Tor Des Geants и Swiss Peaks (360 км с 27 000 м денивелация) и октомври ми е състезанието на Канарските острови.

Т.е. аз през месец правя супер тежко състезание. За ултрите е много важно как се възстановяваш по време на ултрамаратона – почивките, спането, храната, но и между самите ултри. Месец – месец и половина е супер кратък период да се възстановиш от едно такова тежко състезание. Вариантът да се възстановя от такова състезание, е да почивам. Няма време за „нормални“ тренировки, както ги разбират хората, които тичат 10-20-30 километра или 1-2 ултри в годината. Така че аз тренирам доста сериозно. Чувствам се перфектно.

Пирин Галов
Пирин Галов на тренировка в гръцките планини / снимка: личен архив

Най-вероятно, ако се пусна на 5 км, 10 км или 20 км, ще бъда от хората, които са в края, но това не ме притеснява. Тези качества, които са ми нужни да тичам тежки ултри, мисля, че по този начин ги постигам. А това, че все още теорията на спортната тренировка няма единно мнение и може би въобще няма мнение как трябва да се тренира за ултрамаратон и всеки треньор или състезател се хваща за нещо и иска да привнесе към ултрамаратона начина на трениране за маратонско бягане или от други бягания, ок – всеки търси свой път. За мен, когато вече си натрупал много бягания като километри и денивелация, имаш и много ултрамаратони, като мен, е напълно излишно да си давам зор и да си натоварвам организма повече. Не съм професионален състезател, аз го правя за удоволствие.

Пирин Галов
Пирин Галов на Brutus Run / снимка: личен архив

Нещо, което вкарах в моите тренировки през последната година е, че започнах да разтягам. Не ми се занимаваше, но на едната пета ми се появи шипче и по съвет на Пепи Петров, започнах да правя разтягания на краката и това много ми помогна. Едно, че шипът изчезна.

Вижте: Силно българско представяне на планинските ултрамаратони Лаваредо и Frozen Peaks

Още нещо вкарах и за мен се оказа много ефективно. От няколко години започнах да пускам коремче, дъщерите ми преди 3-4 месеца започнаха много жлъчно да ме бъзикат, че съм пуснал корем. Намерих комплекс за стягане на коремните мускули и кръста, който правя всеки ден. В момента съм на около 650 коремни преси дневно, не са стандартните, в рамките на 1 час се правят. В рамките на два месеца резултатът беше невероятен за мен – от леко шкембенце, коремът се прибра, появи се релеф, и мацките вкъщи започнаха да се радват на баща си. В кръста и в корема в момента съм много по-добре и това последно състезание нямах никакъв проблем с болки в кръста. А обикновено на тежките състезания се появяваха такива болки в кръста, в таза – това е много важно за ултрамаратонеца.

Какви съвети би дал на бегачите?

Ще започна с планината, която ни е най-близко на софиянци – Витоша. Всеки трябва да внимава. Планината е нещо много хубаво, тя е моят храм. Ако я подцениш, ако се отнасяш с неуважение и тръгнеш така с голямо самочувствие, много бързо може да ядеш шамарите. Да не правим глупости, за една снимка на Черни връх не си струва.

Скоро срещнах приятел – лекар, който е алпинист и планински спасител – в края на януари са спасили бегач посред нощ, в най-големите ветрове, когато бяха в София, по клинче, тръгнал към Черни връх. Намират го в хипотермия, с пулс 50, абсолютно дезориентиран, намира го кучето. Успял да звънне. Така ще умре в най-скоро време някой, защото Витоша е близка планина, красива, уж леснодостъпна планина, но Витоша е много опасна планина.

Зимата Витоша е много сериозен капан. С целия мой опит, имам самочувствието на добре подготвен за оцеляване в планината, защото мога да карам и ски, и сноуборд, и да се катеря, и да се ориентирам, физически съм много здрав, на мен ми се е случвало няколко пъти през последните 2-3 години, като тръгна от Кладница, да не мога да се върна и слизам към София и моля Радина (съпругата на Пирин) да ме вземе с колата. Защото пада мъгла, има ураганен вятър, ти си напълно дезориентиран. Дори с gps-а, когато стане много студено, ти не можеш да си погледнеш часовника, свалиш ли ръкавиците, ти замръзва ръката.

Не трябва да се подценява Витоша. Някои хора могат да се качат догоре голи, но да помислят. Защото тези хора, които стоят горе и се грижат за нашата безопасност, те не са богове. Те ще дадат всичко от себе си, но ето, ако не е било кучето, да го намери това момче… С този приятел не сме се виждали от 20 години и той казва: „Аман от скайрънъри“. Трябва да се внимава и да се уважава природата.

Пирин Галов
Пирин Галов на Tarragona/ снимка: личен архив

Ако говорим за навлизането в ултрамаратоните, моето виждане е, че човек трябва да надгражда лека-полека, защото видях как много хора спряха с ултрите, изхвърлиха се изведнъж, скочиха в тези води, а това е страшно натоварване на организма и, ако влезеш неподготвен, може да се окажеш в един ад. Направѝ една по-малка ултра, направѝ 100 мили и след това отидѝ над 200 км.

Друго нещо, което моля да стигне до повече хора – започнаха да се случват неприятни случки по парковете с ненормалници, които нападат момичета бегачки. Трябва да бъдем внимателни и в това нещо. Мъжете бегачи, ако се случи нещо такова, да не си затварят очите, а да реагират адекватно.
Има много хора, които имат придобити умения. Ако този „ненормалник“ е тренирал бойни спортове, ти срещу него няма как да реагираш. По-скоро като общност да внимаваме, да се съберем да алармираме полицията.

Много неприятна случка, само преди няколко дни, докато бяхме в Португалия, една приятелка от Румъния сподели за бегачка, убита от бездомни кучета. Аз съм любител на кучета, имам голямо куче, нямам проблем с животните в планината. Ако такива неща се случват и тук, ние, като бегаческа общност трябва да вземем отношение. Аз знам как да реагирам, но не може да искам всички други хора да могат да реагират.

Благодарим за всичко споделено от Пирин Галов и му пожелаваме здраве и много успехи!

Пирин Галов със семейството
Пирин Галов със съпругата си и техните две дъщери / снимка: личен архив

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.