Станимир Меразчиев: за Megavalanche от първо лице

 
0
Megavalnche 2016
Снимка: montenbaik

Тази година на старта във Френските Алпите застана Станимир Меразчиев. 360mag.bg публикува информация за представянето на колоездача, която обаче беше посочена като неточна. Потърсихме Станимир за интервю, за да ни разкаже от първо лице как се е представил, какъв точно е форматът на състезанието и под каква атмосфера е протекло.

В следващите редове четем точната информация относно Megavalanche и Mega Challenger – групата, в която попада българският колоездач.

360mag благодари на Станимир Меразчиев за разбирането и отзивчивостта и го поздравява за представянето в състезанието. На читателите си, които са били подведени, поднасяме извинения.

Megavalanche 2016
Снимка: Станимир Меразчиев

Какво представлява Mega Challenger и как участниците се класират за старта?

Ще кажа малко за структурата на събитието Megavalanche. Участват максимално 2000 участника. Състои се от три “етапа”: тренировки, квалификации, финали. Има две основни трасета: квалификационно трасе (quali track) и Megavalanche трасе (същинското трасе, което се ползва по време на финалния етап).

По време на тренировките всеки може да кара колкото и което трасе желае. Може да кара в целия bike park. По време на квалификациите всички участници се разпределят на квалификационни групи от по между 150 и 200 души. Защо има квалификации? Целта е да се откроят по-добрите и по-бързи карачи от масата и да се разпределят в група, състояща се от карачи с подобни способности. Трасетата не позволяват да се спуснат 2000 участника наведнъж, защото стават тапи, множество падания, сблъсъци, може да стане доста опасно. От квалификациите се оформят пет групи: Megavalanche, Megachallenger, Mega Amature, Mega Affinity 1 и Mega Affinity 2.

Megavalanche: първите 35 участника от всяка квалификационна група. Megachallenger: вторите 35 участника от всяка квалификационна група и т.н.

Megavalanche 2016
Снимка: Станимир Меразчиев

Кои от състезателите в Mega Challenger се състезават на Megavalanche? Обвързани ли са двата старта изобщо?

Всички групи се състезават на едно и също финално трасе, но по различно време. Mega Challenger и Mega Affinity 1 са в събота, а Megavalanche, Mega Amature и Mega Affinity 2 в неделя. Всяка група има отделно класиране.

Как протече вашето участие и на каква позиция завършихте?

Аз се класирах 54-ти в моята квалификационна група след технически проблем по колелото и това ми отреди позиция в групата Mega Challenger.

По време на финалите (в групата Megachallenger) завърших 10-и в общото класиране на групата и 1-ви в моята категория.

В коя категория се състезавахте?

Категорията се определя от организаторите според рождената дата на състезателя. Моята категория беше Masters 30.

Megavalnche 2016
Снимка: pinkbike

Какво можете да ни споделите за трасето (например трудност, дължина, денивелация, „страшни” участъци)?

Финалното трасе “Megavalanche” стартира от най-високата точка Pic Blanc (3300m) и финишира в съседната долина в китното градче Allemont (720 m) като дължината му е около 30 км. Трудността на трасето е висока на участъци. Тесни “single track” пътечки плюс голяма скорост, плюс леко невнимание или грешен камък, може да ви запрати в дере, огромни камъни или речни корита. Имаше няколко извличания с хеликоптер по време на тренировките, квалификациите и финалното спускане на някои от групите. Дори професионалистите на моменти изпитваха затруднения и някои от тях дори и пострадаха.

“Страшни” участъци може да се нарекат моментите на изкачване в разразилата се жега, в които смяташ, че не можеш да продължиш повече и всеки мускул пищи от болка. Моментите, в които ръцете ти те предават в разгара на стръмни серпентини, обсипани с корени и пепел от пръст.

Megavalanche 2016
Снимка: Станимир Меразчиев

Как се представиха останали състезатели? Предполагам, че всички са били на страхотно високо ниво, но от първо лице – имаше ли такива, които изпъкват, такива, които „блясват” с карането си? Или напротив?

В това събитие участваха имена като Cedric Gracia, Remi Absalon, Yoann Barrelli, известни в MTB обществото с доста налудничави постижения (луди франсета (смее се – бел.авт.)). Доста спонсорирани ендуро участници от Commencal, Trek, Cube. Екипировката им беше пригодена за такъв тип състезания. Разбира се, имаше и участници-спускачи, които изпитваха затруднения на изкачванията. Имаше и хора, които са дошли да опитат от Френските Алпи и от духа на Megavalanche. Така да се каже – мешана скара.

Megavalnche 2016
Снимка: allevents

Какви са общите ви впечатления от атмосферата, конкуренцията, организацията на състезанието?

Атмосферата – изключително приятелска. Всички са отворени към запознанства, размяна на опит. Споделянето на моментите на страдание, прави страданието по-леко и по-приятно. Една бира и една-две шегички и сте първи приятели. Какво да ви кажа – байкъри. Такива сме си и в България. Конкуренцията на ниво. Добри катерачи, с много сила и издържливост плюс перфектни спускачески способности и избор на линии – не случайно са там.

По отношение на организацията – макар и вече от 20 години да се провежда това събитие, то все още се организира от хора, тоест грешки се случват. Например, по време на тренировките все още не беше ясно квалификационното трасе. Тоест, карайки стигаш до участък, в който продължават 3-4 трасета и не знаеш по кое да продължиш. Не беше маркирано все още. Маркираше се, докато хората караха по трасето. По отношение на предоставяне на информация – почти нямам забележки.

Най-фрапиращото беше, че награждаването се извършва на френски, тоест пляскаш, когато другите пляскат. Това беше причината да пропусна моето награждаване. Не разбрах, че ме награждават. Чух само “Stanimir” на развален френски пет секунди преди да започнат награждаването за следващата категория. Моята реакция беше: “Кво?!”

Megavalanche 2016
Снимка: Станимир Меразчиев

Какви умения се изискват, за да караш на подобен род състезания в чужбина и кое е най-голямото предизвикателство, което всеки карач (особено идващ от България) трябва да преодолее, заставайки на старта?

Всеки български състезател, според мен, може да го преодолее. Ние сме малка държава, ама имаме здрави спортисти. Особено нашите ендуро състезатели имат доста голям шанс за добри резултати. Предизвикателството, което трябва да преодолее всеки, е да се запише. Останалото е само забавление и адреналин … и бира.

Честно, още колко път имаме да извървим, за да „ги стигнем чужденците” в организацията на колоездачни състезания, направата на трасета и тн.? Струва ми се, че все пак колоездачната сцена в България се развива, а не стои на едно място или бъркам?

Конкретно Франция е държава с доста дълбоки традиции в колоезденето. Луди са по този спорт. Всеки, голям или малък, кара колело. Терен за този спорт – навсякъде, където погледнеш, е осеяно с пътеки. Карат навсякъде и всичко. Сравнявайки техните трасета с нашите, не мисля, че им отстъпваме. Имаме планините, имаме инструментите, имаме желанието … а сетих се – нямаме парите. А и още нещо – нямаме единството. Малка общност сме. Доста по-лесно ще ни е да сме заедно и да си помагаме, а не да си пречим. Бием други страни в други спортове: тенис на корт, волейбол, лека атлетика, сноуборд. Защо да не добавим и колоезденето? Аз вярвам, а вие?

Кой е следващият старт, който ви предстои този сезон и какви са очакванията ви за него?

Надявам се, живот и здраве, следващия старт ще е по време на Националния шампионат, който ще се проведе във Велопарк “Пампорово”. Очаквам, че ще бъде забавно. Какво по-хубаво от това да се забавляваш, докато практикуваш спорта, който обичаш. Или както обичам да казвам: “Foot out and flat out!”

Megavalanche 2016
Снимка: Станимир Меразчиев
   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.