Планините са предпочитано място за отдих, където пътищата си пресичат различни хора – пешеходни туристи, любители на планинското бягане и колоездене, а през зимния сезон се добавят и практикуващите снежни спортове. Времето, прекарано по планинските склонове, има своите безспорни ползи за всеки – за почивка, забавление, освобождаване от стреса на ежедневието и зареждане с нови сили, идеи и вдъхновение. От планината си взимаме безценни неща, но какво ѝ оставяме?
Разговаряме с Любомир Попйорданов за това как би следвало да ползваме планините, съхранявайки ги за следващите поколения.
Любомир Попйорданов е граждански активист, създател и председател на УС на „Планини и хора“, сдружението на планинските водачи в България. С неговото име се свързват още брандът „Стената“ и Фестивалът „Дни на предизвикателствата“, Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) и най-разпознаваемата по света българска компания за приключенски туризъм „Одисея-ин Спортно-туристическа агенция“ ООД, създадена през 1990 г.
* * *
360°: Какво не трябва да си позволяваме като намеса в планината?
ЛП: В планината, ние сме на територията на дивия растителен и животински свят, пристъпваме в местообитанията на дивите животни. Трябва да го правим отговорно. Приели сме, че можем да срещнем мечка, че пътеката може да е препречена от паднали дървета, че трябва да можем сами да си помогнем, ако се налага. Трябва да положим максимални усилия да увеличим територията на дивата природа в България, и да не допускаме процесите на застрояване, урбанизация и чалгизация. Духът на откривателство и уважение трябва да доминират, дори когато там се провеждат състезания.
360°: Как се отнася средният български турист към планината?
ЛП: През последните години планините привличат съвсем нова категория туристи: забили поглед в телефоните си търсачи на гледки. Никаква планинарска, но затова пък солидна фитнес култура. Хора, за които планината не е потребност, а моден тренд. Тези туристи носят със себе си потребителски навици, които са определено опасни. Червената лампичка трябва да подсказва на отговорните за планините и горите институции, че трябва да развият истински апарат за контрол и респект.
360°: Има ли фрапиращи случаи от нашите планини?
ЛП: Изключително улеснената достъпността на някои хижи и обекти в планината, са причина за антропогенен натиск, какъвто природата не може да понесе. Трябва да очакваме в близките години реални мерки за ограничаване и овладяване на посещаемостта на района на Седемте рилски езера и Мусала. Беше допуснато завършването на хотел на 2700 м н.в., до хижа „Мусала“, за който няма и не може да има положителен ОВОС. В Мальовишката долина се случват недопустими неща – сече се за паркинг, тече процес на феодализация на част от Рила буфер, няколкото останали независими предприемачи са притискани от монополиста концесионер на хотел „Мальовица“. И във всички тези случаи, на някакъв етап е намесено името на БТС.
360°: Така ли сме били винаги? Наблюдава ли се промяна в поведението на хората в планината (през годините)?
ЛП: Виртуалното пространство не позволява натрупването на важни социални умения, и е в основата на изявата на дремещите дефицити в характера. Днешният турист разполага с изключителна свобода на избора, а и възможности. Групите на туристите ветерани ги има, има я и новата вълна на екологично отговорни туристи, но настъплението на базисното консуматорство в планините е факт – новите туристи не искат да правят усилия да не купуват пластмасови бутилки, и предпочитат да пълнят кофите на хижите или да намерят място под някой камък, вместо да приберат боклука в раницата си… Промяната е невъзможна без участието на всички – министерства, хижари, дружества, планински водачи, туроператори…
360°: Традиционният въпрос в такива случаи: В чужбина така ли е?
ЛП: Попаднал в планините на Европа, нашенецът се снишава и приема чуждите правила, под угрозата да бъде глобен на място и незабавно. Трябва да го постигнем и у нас.
360°: Какви мерки биха помогнали да пазим повече планините?
ЛП: Достатъчно е законите да се спазват, като за това се създаде реален финансов и човешки капацитет на правоохранителните органи – горски, рейнджъри, паркова администрация. Системата на образованието също може да бъде много полезна, в изграждането на истински любознателни, емпатични и родолюбиви млади българи, като обучението сред природата навлезе в образованието. Децата са естествено любопитни и имат влечение към природата, и това е пътят те да я обикнат и да израсне поколение, което да се превърне в ревностен защитник на природата и горите на България.
Вижте още: БГ Туризъм: А сега накъде?
360°: Българският турист планинар на утрешния ден, как си го представяме?
ЛП: Доброволчеството е съществена част от туристическите традиции в исторически план. Има го и днес. Става дума за културен феномен, планината и природата се възприемат като нещо, за което планинарят го е грижа, защото той познава планината и я обича, споделял е ценни мигове сред нейната природа с родители. И за това той е готов да събере боклук, да подпомогне финансово или с личен труд ремонта или възстановяването на една хижа или туристическа пътека, готов е да участва в граждански протест, за да защити своите планини и природа, ще се включи в гасене на пожар или ще подаде сигнал за нарушител. Не губя надежда.
