Да летиш с парапланер в Кения

Да кацнеш в двор на местно училище

0
 

Сподели

Shares
Парапланеризъм в Кения
Nzaui hill Kenya, на сниката Николай Йотов и Петър Христов

През февруари осъществихме ново търсене на парапланеристки стартове. Този път дестинацията беше Кения. Пет човека, пет крила, един пикап, палатки, газови котлон и лампа, огромно желание и много красива природа – това е една от рецептите за истинско приключение.

С пристигането ни в Кения задухаха силни източни ветрове. Най – сигурният вариант за летене беше да потеглим на изток от Найроби. В тази част на Кения ветровете са по-слаби. Първото място, което облетяхме беше хълм на име Uvee, който се намира близо до град Tawa. Прекрасен старт за източен вятър, подходящ и за кацане. Достъп – с пикапа.

Парапланеризъм в Кения
Uvee, Tawa 1835m, на снимката Николай Йотов

Приключенският ни дух ни отведе до Nzaui hill, с височина1857 метра. Достъпът до старта включи около час ходене по пътека с много растителност. Самият старт изискваше опит и голяма доза късмет – който с каквото разполага.

Парапланеризъм в Кения
На снимката: Николай Йотов

Невероятно красиво място за летене.

Парапланеризъм в Кения
На снимката: Николай Йотов

Понякога приземяванията създават по-голяма емоция от самото летене. Oсобено, когато кацнеш в двора на училище – единственото голямо и не засято с нещо място в радиус от два километра.

Парапланеризъм в Кения
В двора на училището

С благодарност към учителите, които успяха да контролират вълнението на децата и желанието им да ме смачкат!
Бях помолена да разкажа от къде съм и що е то, както те му казват – парашутът. После дойде и най-любимият ми момент, който е неизбежен при всяко кацане – когато трябва да отговарям на въпроса „Ти от някой самолет ли падна?“.

Всяко приземяване е вълнуващо, защото никога не знаеш на кого ще попаднеш. Аз имах късмет – винаги ме посрещаха добри, усмихнати и любознателни тълпи от хора.

Тъй като за по-малко от 30 минути в цялата околност вече знаеха за нашето присъствие, следобедът продължи в обикаляне на други училища. Присъствахме на награждаване за успех (според учителите бяхме много добър пример за децата). Най-голямата награда за успех беше безалкохолно с метална капачка, а децата ги отваряха със зъби. В основното училище и в гимназията за момчета разказвахме за парапланеризма и насърчавахме децата да учат и да са дисциплинирани, за да станат като нас. А пък ние им изглеждахме като извънземни.

Парапланеризъм в Кения
Айзък разказва за парапланеризма и насърчава децата да са ученици

Приключенията на Ира с парапленер в Кения продължават във втора част на разказа „Да летиш с парапланер в Кения“.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.