Броени дни до Обиколката на Витоша – какво споделят фаворитите

Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.

Наближава едно от най-чаканите състезания по планинско бягане и колоездене у нас – “Витоша 100”, известна още като “Обиколката на Витоша”, а също и като Ж100. (“Ж”-то не е грешка, а част от бегаческия фолклор, свързана с традицията за неволно бъркане на “В” и “Ж” на клавиатурата от страна на бързо бягащите, бързо каращи и бързо чатещи участници – бел.ред.). Потърсихме 7 от фаворитите сред бегачите. Подборът им бе извършен след проучване сред някои от победителите в последните издания на ултрамаратона.

Ето какво ни споделиха Ивайло Атанасов, Христо Цветков, Кирил Николов – Дизела, Мария Николова, Моника Филипова, Иван Гочев и Росен Русев. Подредбата им е на случаен принцип и не цели никакви внушения.

Кое е най-доброто ти представяне на В100?

Ивайло: Засега винаги съм успявал да завърша (Два пъти е печелил В100 – бел.ред.). 

Христо: Преди 2 години спечелих, в петото си поредно участие.

Дизела: Ако успея да финиширам в това издание на В100, това ще бъде най-доброто ми представяне. (Участвал е само веднъж досега – бел.ред.).

Мария: 9:17 часа, 2020 г.

Моника: През 2015 г. – първо място, с рекорд на трасето (старото). Това беше и първото ми участие.

Иван: Годината, когато го завърших. 9:28, 2018 г.

Росен: 8:58 ч. (четвърто място) при последното ми участие през 2019 г.

ВИЖ за изданието на В100 през 2017 г. тук.

Какви са очакванията ти тази година? Каква цел си поставяш?

Ивайло: Като всяка година, задачата е да подобря темпото си поне малко. 

Христо: Не съм се състезавал от началото на Ковид периода (вече година и половина), основната ми цел е да проведа състезанието оптимално и без тактически грешки, надявам се да не съм загубил рутина.

Дизела: Целите ми са да бягам около 8-те часа, затова стартирам.

Мария: Да съм по-бърза. Но това зависи от много фактори по време на самото бягане.

Моника: Очакванията са ми да стартирам жива и здрава, ако финиширам пак така, ще бъде супер.

Иван: Целта ми тази година е да си подобря старото време с поне 10-15 мин и най-вече да се чувствам добре по време на състезанието, за да мога да се възстановя бързо и да подновя тренировките възможно най-скоро.

Росен: Бих искал да подобря най-доброто си време с 5-10 мин. и да завърша с усмивка на финала.

ВИЖ повече за състезанието В100 тук.

С кого ще се конкурираш по трасето?

Ивайло: Основната конкуренция е с трасето. И който се появи наоколо. 

Христо: Тази година се очертава All Stars издание с близо 20 състезатели с възможности за 9:30 часа, ще бъде интересно през цялата нощ. Все пак, основните ми конкуренти очаквам да бъдат най-добрите ни планински бегачи Шабан Мустафа и Кирил Николов – Дизела, както и миналогодишният победител – Ивайло Атанасов. (Шабан Мустафа съобщи за сп. 360, че няма да участва тази година, затова и не е включен тук, макар да беше сочен за фаворит – бел.ред.)

Дизела: С тези, които също ще тръгнат за 8-те часа, но кой точно ще застане на старта – понеже с доста имена се спекулира, ще разберем на самия старт.

Мария: Със себе си.

Моника: Ще се конкурирам със себе си, с умората, с недоспиването, с болката и желанието просто да спра.

Иван: Не целя добро класиране, а просто прилично бягане. Конкуренция ще е всеки, който се движи около мен и е в сходна форма. Предполагам, че ще има доста хора.

Росен: Естествено, с моя кум Кольо Райчинов!

ВИЖ повече за целта „под 8 часа“ тук.

Кое най-много те забавлява в това състезание? 

Ивайло: Необичайно високото темпо за дълго бягане в планината, както и наличието на доста хора около трасето, предвид лесния достъп. 

Христо: Обиколката събира в себе си много страхотни качества. Достатъчно бегаема е, че да привлича маратонци и шосейни бегачи, но и все пак е трейл и с изкачвания за любители на планинските бягания. Близо е до столицата, финансово достъпна е, има многогодишна история. Комбинацията от всичко това е предпоставка тя да е най-конкурентният и масов ултрамаратон в България.

Дизела: Това е едно от малкото състезания в България, за което хората говорят съв супер вълнение, когато наближи. Имам предвид всички – хора, които са много добре подготвени, хора, които не са добре подготвени, именно защото е много масово и много хора участват, бягайки или с колело.

Мария: Напрегнатата атмосфера и вълненията преди старта сред т.нар. целокупно бегаческо общество.

Моника: Забавно ми става чак когато си разказваме спомените за него на по бира.

Иван: Фактът, че по-голямата част от състезанието е през нощта, го прави супер интересно. Изкачването към Чуйпетлово ми е един от любимите моменти. Аз го наричам Poverval-Straße, понеже тези състезатели, които не са преценили правилно своите възможности, плащат цената за бързото тръгване точно на това шосе.

Росен: Забавлява ме големият екстаз и атмосферата около състезанието, определено е култово.

Защо то е важно за теб, защо участваш?

Ивайло: Това е най-масовото състезание от този тип и най-достъпното, предвид разумната такса и многото пунктове, така че се старая да участвам редовно. 

Христо: Дисциплините, в които аз обикновено се състезавам (асфалтови и пистови ултрамаратони), все още не са популярни в България и нямам възможността да премеря сили с най-добрите ултрамаратонци тук. “Витоша 100” е единственото състезание у нас, което се доближава до бегаемите ултри, и за мен е важно да съм част от него всяка година, за да си „сверя часовника“.

Дизела: Защото веднъж съм го започнал и имам някаква недовършена работа от миналата година. Не, че самото състезание е важно за мен, колкото бягането по Обиколката на Витоша ме кефи и искам да видя дали наистина мога да го избягам за времето, за което искам да го избягам.

Мария: Това е състезанието, което ме запали по ултрамаратоните.

Моника: “Никога повече“ бързо се забравя. Еуфорията е голяма, искам да я изпитам.

Иван: Важно е за мен, защото това е състезаниеТО, на което се събираме почти всички от скромния бегачески контингент в България. На едно място се виждам и успявам да побягам с всичките си приятели. Също така, атмосферата на самото състезание ми допада изключително много. Минаването през пунктове нощем, светлината на челници в далечината, красотата на Витоша (като изгрее слънцето), стартовата зона с всички тези хора, усещането за „надпревара“. Това са нещата, заради които ще продължавам да участвам на “Витоша 100”.

Росен: “Витоша 100” за мен е проверка как стоя с доста по-бързи бегачи от мен на едно доста скоростно трасе, колкото и странно да звучи това за 100 км маршрут.

ВИЖ за състезанието през 2015 г. тук.

От колко време се готвиш целенасочено за него?

Ивайло: Като всяка година, след пролетния маратон следват няколко седмици, ориентирани към по-дългите дистанции. 

Христо: За тазгодишното издание започнах специфична подготовка през втората половина на април (с двуседмично закъснение спрямо планираното), надявам се с правилно разпределение на тренировките да съм компенсирал това изоставане поне частично.

Дизела: Целенасочено се готвя от два месеца. Много ми се искаше да са три, обаче така се случи – започнах да бягам преди 8-9 седмици. Това също е вълнуващо за мен – че разполагам с по-малко време, и ми е интересно как ще се справи тялото ми с това натоварване.

Мария: Около месец.

Моника: Целенасочено не се готвя, не бягам по трасето, искам да е изненада. Нямам график, никога не съм имала, просто бягам, колкото и както мога в дадения ден/нощ. Единственото подготвено са ми маратонките.

Иван: Готвя се целенасочено от тази сряда. Вторник вечерта Росен Русев ми писа „Ай да бягаме до Чумерна“ и това беше началото на моята подготовка за “Витоша 100”. Моето скромно Inizio preparazione!

Росен: Тази година започнах да бягам по-усилено от края на април, но бързо влязох във форма и сега се чувствам доста подготвен за ултра състезания, но от друг, по-планински, тип. Записах се преди седмица за В100 и ще направя няколко по-специфични тренировки, за да не се излагам съвсем.

ВИЖ повече за планината Витоша тук. 

В какви отношения си с мечките по трасето? 

Ивайло: Ще ми се да имаше повече от тях. 

Христо: Само съм чувал за тях, но пък съм виждал много други представители на Витошката фауна – сърни, зайци, лисици. В неделя, по време на тренировка по трасето, попаднах на семейство глигани, което доста ме шокира (срещал съм, че са агресивни около малките си), но за щастие се разминахме безконтактно.

Дизела: В добри отношения сме. От време на време чета вицовете, които Коцев пуска (Константин Коцев, бегач, активен участник в една от най-популярните бегачески групи във Фейсбук – бел.ред.). И тя (мечката – бел.ред.) много се забавлява, като мен, и казва: “Ама, че тъпи вицове”. Общо взето, ще й разказвам вицове, ако я срещна.

Мария: Разбрали сме се да не ни се пресичат пътищата.

Моника: По-добре да не ме срещат. Ставам много зла, когато съм гладна и уморена.

Иван: Пускам Росен да бяга отпред и не ги мисля.

Росен: Аз съм приятел със старопланинските мечки, но предполагам и витошките ще са също добронамерени.

ВИЖ за опасностите на Витоша тук.

Искаш ли да кажеш нещо на организаторите? А на някого от конкуренцията?

Ивайло: Ние често се засичане в парковете, а и не сме стигнали нивото на футболистите, че да си говорим през медиите. Естествено, имаме си таен чат, в който редим класиранията. 

Христо: Искам да поздравя организаторите за работата по поддръжката на трасето, което на места беше в окаяно състояние до скоро. Много хора ще му се радват преди и след, а не само по време на състезанието. На всички състезатели пожелавам да оправдаят очакванията си.

Дизела: Искам да им пожелая успех на организаторите. Всичко да мине нормално, да няма контузени, да няма изгубени, да няма открадната маркировка, да се събере след това маркировката навреме, ако може – да се почисти трасето преди самото състезание от падналите дървета, а след това – освен от маркировката, да се почисти от хилядите гелчета, опаковки от барчета и други боклуци, които, незнайно за мен защо, някои от участниците продължават да изхвърлят по трасето. На конкурентите искам да им пожелая успех и здрави крака, нищо повече. Ще е забавно в нощта на 19-и срещу 20-и!

Мария: Участвам на В100 от 2011 г. всяка година. И с всяка изминала година се събират все повече хора, които имат желание да се предизвикат и излязат от своята зона на комфорт. Ще пожелая на организаторите да запазят тази тенденция.

Моника: И на тях, и на участниците – успех!

Иван: На организаторите искам да кажа да се стремят за запазят това, заради което се събират всички тези хора. До момента се справят чудесно. Изградили са традиция, нещо, което е много трудно за създаване. “Витоша 100” е чудесна такава, каквато е, не я променяйте!

Росен: Искам всеки да осъществи целите си и да завърши доволен. Изграждането на атлета става в състезания със силна конкуренция.

Кой ще победи?

Ивайло: Не съм оторизиран да разпространя тази информация.

Христо: Някой, който е подготвен да бяга поне няколко минути под границата от 8 часа.

Дизела: Ще победи този, който първи пресече финалната линия – мисля, че то е ясно.

Мария: Ултрамаратонът В100 е доста часове тичане в планински условия. Има твърде много непредвидими фактори по време на самото бягане, които могат да дадат отражение на класирането.

Моника: Сложен въпрос, затова състезанието е толкова интересно. Дистанцията е една и е бегаема през цялото време (за разлика от другите ултри). Мария е много силна, Надя (Надежда Ангелова- бел.ред.) е в супер форма. Винаги може да има изненади, защото факторите са много. При мъжете е много оспорвано, ще ми е интересно бягането на Шабан, но на тази дистанция залагам на „старите кучета“, бягали трасето.

Иван: Според мен победител ще бъде Христо Цветков.

Росен: Сложен въпрос за това издание, според мен – Христо Цветков.

„Витоша 100“ ще се проведе на 19 и 20 юни. В 6:00, на 19 юни стартират колоездачите и дуатлонците, а в полунощ на 19 срещу 20 юни е ред на бегачите и оцелелите за втория етап на дуатлона.