Историята на Клиф Йънг е от онези редки случаи, в които реалността е достатъчно невероятна, за да не се нуждае от украса – и въпреки това я доукрасяват. Десетилетия наред се разказва как един 61-годишен фермер в гумени ботуши „случайно“ побеждава професионални спортисти в първия ултрамаратон „Сидни–Мелбърн“, без да спи цели пет дни.
Истината обаче е много по-интересна — и с доста по-човешко лице.
Първият ултрамаратон Сидни–Мелбърн: малко участници, голяма легенда
През 1983 г. търговската верига Westfield организира първото издание на ултрамаратона ‘Sydney to Melbourne’ – близо 875 км между двата града. На старта застават едва 11 души, а до финала в Мелбърн достигат само шестима. Почти всички са на възраст над 40 години.
Митът, че Клиф Йънг победил елита на професионалистите, не е точен.
Сред състезателите има опитни ултрамаратонци – като Тони Раферти и Джордж Пърдън, и двамата с национални рекорди, но вече в напреднала възраст – но те не са „професионален елит“ в днешния смисъл. Това е било по-скоро експеримент – състезание за издръжливост между ветерани и любители, при което никой не е знаел какво да очаква.
Кой е Клиф Йънг: фермерът, който вече е бил бегач
Клиф Йънг не е случаен човек, решил да тича. Той е фермер от щата Виктория, отглеждащ картофи и овце в района на Отъуей. Години наред прекарва часове в преследване на стадата си, често по десетки километри из кални и стръмни терени.
Оттук идва и неговата икономична походка – плъзгаща, без подскачане, с къса крачка – по-късно известна като „Cliff Young shuffle“.
Но зад образа на „скромния фермер“ стои и системна подготовка: От 1978 г. Йънг започва да участва в маратони, включително първия Мелбърнски маратон, където печели във възрастовата си група.
Вижте още: 63-годишен мъж успя да завърши ултрамаратона Спартатлон за рекордния 23-ти път
Тренира редовно с приятеля си Джо Рекърд – също бегач, с когото по-късно ще сподели и уговорката за наградата. Освен това имал мениджър, който в интервю за The Canberra Times, октомври 1983, споделя, че Йънг е бягал по 20–30 мили на ден (32–48 км) – в продължение на месеци. Той дори планирал да участва в 1000-милово състезание в Колак след Westfield-а.
Така че участието на Йънг му в ултрамаратона Сидни–Мелбърн не е случайна авантюра – това е съзнателно подготвена стратегия.
„Cliff Young shuffle“ – походката, родена от калта
На старта Клиф е в спортен екип и макар да не изглежда като професионалист, твърдението, че бягал с гумени ботуши, не отговаря на истината. Ботушите са били част от неговия фермерски живот и дори от някои тренировки, но в самото състезание използва леки маратонки – потвърдено от снимки и свидетелства на участници.
Така или иначе походката му е същата – бавна, плавна и неуморна. Докато другите редуват бягане и почивки, Йънг просто продължава да се движи.
Вижте още: Саваш Чобан пробяга 86 ултрамаратона в Перу за 86 дни
Нощта, в която надбягва противниците за сметка на съня
Състезателите са сключили „джентълменско споразумение“ да спят до изгрев. През втората нощ Йънг също ляга, но в 2:00 ч. сутринта е събуден от екипа си — по думите им „погрешно“. Той просто става и тръгва.
Когато останалите се събуждат, Клиф вече е десетки километри напред. От този момент нататък решава да минимизира съня – спи по час-два на денонощие и почти не спира. Никой не го настигa повече.
Наградата, приятелството и честността
Йънг много добре знае, че има награда от 10 000 австралийски долара. Преди старта той и приятелят му Джо Рекърд се договарят: ако един от тях спечели, ще си поделят наградата. Когато Рекърд отпада, Йънг спазва думата си и му дава дял. Митът, че „не знаел за наградата“ и „не го интересували парите“, е опроверган от архивите и интервютата – той отлично е знаел защо бяга, просто ценял честността повече от сумата.
Вижте още: Ултрамаратонец с един крак завърши 120 км на Marathon Des Sables в Кападокия
Резултатът и реалното му темпо
Клиф Йънг финишира след 5 дни, 15 часа и 4 минути. Дистанцията е около 875 км, което дава средна скорост 6.4 км/ч, включително спиранията и краткия сън.
Изваждайки около 12 часа сън общо, реалното му темпо при движение е около 7 км/ч — бавно за маратони, но феноменално за пет денонощия без почивка.
Как се справят професионалистите
Джордж Пърдън – опитният лъв: 63-годишен ветеран, национален рекордьор на 100 км. Води в началото, но спазва класическия режим – спи по 5–6 часа нощем.
Когато Йънг продължава без сън, Пърдън изостава и завършва втори, с време 6 дни 1 час. По-късно казва пред The Age:
„Не беше по-бърз. Просто не спря.“
Тони Раферти – фаворитът, който прегаря: 44-годишен, най-известният ултрамаратонец в Австралия по онова време. Бяга агресивно в първите етапи, но прегаря след втората нощ и не завършва. По-късно признава, че Клиф „промени самата игра“ – показал, че не спането, а непрекъснатото движение е новият ключ към ултрамаратона.
След 1983 г.
Следващата година Йънг отново стартира и завършва седми (7 дни 11 часа). Вече има повече участници с по-добра подготовка, а състезанието става професионално.
Вижте още: Great Himal Race: най-дългият етапен ултрамаратон
