Шидзо Канакури: човекът, който завърши маратон за близо 55 години
Някои маратонски истории са за скорост, издръжливост или драматични финали. А после е историята на Шидзо Канакури – японският бегач, който се нуждае от 54 години, 8 месеца, 6 дни, 5 часа, 32 минути и 20,3 секунди, за да завърши един-единствен маратон. Това, което започва като олимпийска мечта, се превръща в една от най-странните и легендарни истории в света на бягането.
Първата японска надежда в маратона
Шидзо Канакури е роден през 1891 г. в Япония, в епоха, когато модерната лека атлетика все още прохожда в страната. Като млад той се откроява като изключителен бегач, поставя рекорди и се утвърждава като доминираща сила в дългите бягания. През 1911 г. записва маратонско време от 2 часа, 32 минути и 45 секунди – впечатляващ резултат за началото на ХХ век.
Талантът му осигурява място на Олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г., превръщайки го в един от първите олимпийци на Япония. Очакванията са високи, но съдбата има други планове.
Изтощително пътуване към Швеция
За разлика от днес, през 1912 г. международните пътувания далеч не са били лесни. За да стигне от Япония до Швеция, Канакури изминава 18-дневно мъчително пътешествие с кораб и Транссибирската железница. Дългото и некомфортно пътуване го изтощава – пристига в Стокхолм изморен, дехидратиран и недохранен.
А после идва жестоката шведска лятна жега. Маратонът на Олимпиадата през 1912 г. се провежда в един от най-горещите дни, с температури над 32°C. Трасето е кошмар – лошо маркиран, прашен път с почти никаква сянка. Мнозина бегачи колабират от горещината.
Вижте още: 10 неща, които се случват в тялото ни, когато бягаме маратон
Денят, в който изчезва
Канакури започва маратона, но така и не го завършва – поне не през 1912 г. Измъчван от жегата и умората от дългото пътуване, той припада по средата на трасето, близо до град Соллентуна.
Семейство шведи го намират и, виждайки в какво състояние е, го приютяват в дома си. Дават му храна и вода и той скоро заспива дълбоко – сън, който трае чак до следващата сутрин.
Срамувайки се и чувствайки се виновен, Канакури тихомълком напуска дома и се връща в Япония, без да уведоми официалните лица на олимпиадата. За организаторите той просто изчезва. В продължение на над 50 години шведските архиви го отбелязват като „изчезнал“ от маратона през 1912 г.
Живот, посветен на бягането
Въпреки провала му в Стокхолм, Канакури не се отказва от спорта. Той продължава своята кариера, участва в Олимпиадата в Антверпен през 1920 г. (където завършва 16-и) и отново се състезава в Париж през 1924 г. (където не успява да завърши).
Освен като състезател, той революционизира дългите бягания в Япония. Става треньор и е сред основателите на първия голям университетски щафетен маратон – Токио-Хаконе Екиден, който и днес е едно от най-престижните състезания в страната.
Макар да не печели олимпийски медал, Канакури е уважаван като „баща на японския маратон“. Но мистерията около изчезването му остава… чак до 1967 г.
Вижте още: Какво се случва в тялото ни след като пробягаме маратон?
Завършването на състезанието – 55 години по-късно
През 1967 г. шведски служители, преглеждайки стари олимпийски архиви, отново попадат на името му. Осъзнавайки, че официално никога не е финиширал, те го канят да довърши маратона.
На 76-годишна възраст Канакури се връща в Швеция и прекосява финалната линия на същото трасе, което е изоставил повече от пет десетилетия по-рано.
Официалното му време?
54 години, 8 месеца, 6 дни, 5 часа, 32 минути и 20,3 секунди.
Канакури, известен с чувството си за хумор, коментира:
„Пътуването беше дълго. Междувременно се ожених, имам шест деца и десет внука.“
Така една от най-странните олимпийски истории получава своя забавен и напълно заслужен финал.
Наследство, по-голямо от всеки медал
Въпреки трудностите си, Канакури остава в историята като „бащата на японския маратон“. Той вдъхновява поколения бегачи и поставя основите на дългите бягания в Япония. Маратонците, състезаващи се под флага на изгряващото слънце, са сред най-силните в света. Днес създаденото с негово участие състезание „Токио-Хаконе Екиден“ е национално събитие, а негови дъщерни издания има по цял свят.
Канакури умира през 1983 г. на 92-годишна възраст, но историята му живее. Той може и да не е спечелил олимпийско злато, но държи световния рекорд за най-дълго време за завършване на маратон – рекорд, който вероятно никога няма да бъде подобрен.
Урокът от историята на Шидзо Канакури
Неговата история ни учи, че провалът не е край – той е просто обходен път. Никога не е късно да довършиш онова, което си започнал.
Дали ще ти отнеме два часа или 55 години – важното е да стигнеш до финала.
Вижте още: Юичиро Миура – Планински филм на ужасите
