Планините имат фундаментално значение, не само за средата на живот, и за водата и въздуха, които дишаме, но са и предпочитана дестинация за туризъм и приключения и обект на инвестиционен интерес.
Третото основно допълнено и преработено издание на „Планините отблизо” (296 стр. над 400 снимки, рисунки и схеми) се опитва да скъси дистанцията, като защити и доразвие мястото на професията на планинския водач в България.
Авторите – планински водачи и експерти в различни области – разглеждат основни въпроси от интерес за всеки планински водач, планинар и пътешественик, но и за студентите по туризъм, лесовъдство и екология.
Без претенция за изчерпателност, те се стремят да направят планините и техните ресурси, пейзаж, традициите и културата на местното население по-близки и разбираеми за всички.
Светът на планините и на приключенията преживява бурни промени. Свидетели сме на топенето на снежните шапки на полюсите и ледниците, на загубата на биоразнообразие в планетарен мащаб, но и на забележителни акции за възстановяване на тропическите гори в Латинска Америка и Амазонка. Зимите стават все по-непредвидими, границите – все по-условни, световното племе на пътешествениците расте с милиони всеки ден и търси нови и автентични дестинации, нови идеи как да се пътува с уважение към природата и към местните общности.
Новите посоки на природно ориентирания туризъм носят етикетите „солидарен“, „доброволчески“, „отговорен“, „етичен“, „честен“, без да отричат генерични определения като „устойчив“, „еко“„селски“, „приключенски“. Границите всъщност са трудно определими, но същественото е в осъзнаването на нашата лична и колективна отговорност за случващото се и в зараждащото се на планетарно ниво желание да правим добро с всяко наше пътуване.
Според АТТА* през 2010 г. световната приключенска индустрия e произвела БВП в размер на над 81 милиарда ЩД и вероятно твърде малка част от тях са отишли за солидарни инициативи, но само десет години по-рано цифрата е била равна на нула. Всичко това означава, че на приключенията като бизнес днес се гледа по нов начин и в тях мястото на планинския водач и на просветения планинар е от фундаментално значение.
Кризите имат хубавата черта да преминават, но ефектът от тях може и да е оздравителен. В България за няколко години натискът върху околната среда беше смекчен, но днес природата ни отново е в центъра на вниманието на икономическия октопод. Зеленото богатство на България – горите, бяха поставени на тезгяха в избраното от всички нас „народно събрание” и тяхното опазване като ресурс за следващите поколения в бъдеще ще зависи само от способността ни да се мобилизираме за активен граждански протест.
Каузата „За Да Остане Природа в България“ е също толкова важна, колкото тази за социалните ни права. Тя е част от борбата за нашите човешки права и всяко закъснение ще се стовари върху нас със страшна сила, независимо дали живеем в Бургас или в Банско. Защото залогът не е само туризмът, но и средата на живот, средата за бизнес и дори профилът на инвеститорите, които избират да се установят у нас. В тази битка ще се решават средата и бъдещето на професията планински водач.
Във време, когато консуматорството и индустрията на удоволствията все повече влияят върху поведенческия облик, а климатичните промени оглавяват дневния ред на световната политика, на нас ни предстои да убедим просветената публика, че планинският свят на България заслужава да се изживее не с моторна шейна или джип, а пеша; че приключенското пътуване в Хималаите, Андите или Сахара е много по-стойностна инвестиция от системата за домашно видео и че ангажирането на професионален планински водач наистина си струва парите.
Новите икономически реалности, глобализацията и свързаните с тях промени в поведенческите нагласи наложиха в това издание да направим преглед на някои основни теми. Свидетели сме на процес на либерализация на професиите в европейското икономическо пространство и едновременно с това на растящо желание за прецизна регламентация на професиите, свързани с опасности и рискове за потребителя.
Фундаментално важни са познанията за природата, сред която се осъществява професионалната изява на водача. Екипировката в световен мащаб е терен на остра конкурентна борба: тук представяме най-новото и най-доброто, което може да се намери у нас. Качествено е подобрен илюстративният материал, а цялата справочна част е ревизирана, актуализирана и допълнена.
Първите седем години са решаващи. От 1 януари 2005 г. притежаването на свидетелство за професионална квалификация е задължително за планинските водачи, но и през 2012 г. продължи провеждането на формални курсове и ерзац изпити. Държавата отказва да контролира професионалните центрове, а за преглед на цялостната регламентация очевидно сили няма. Един път признати в Европа, родните дипломи трябва да бъдат защитени с качество. Каузата си заслужава…
