Виктор Илиев: От снукър състезател до участник в “IronMan Poland” или как се разбиват представи

Следващата му цел е в рамките на две години да успее да се класира за Световното IronMan първенство в Хавай

 
0

Сподели

Shares
Виктор иИлиев
Снимка: личен архив

Продължаваме да се вдъхновяваме от млади хора, поели по активния начин на живот, и от техните спортни постижения. В началото на тази есен се срещнахме с Виктор Илиев, който ни направи впечатление с хъса и енергията си да участва в родни и чуждестранни триатлони, както и в други спортни формати, и да постига доста добри резултати в тях. По-изненадващото обаче е, че той е снукър играч, което е далеч от бягането, плуването и колоезденето. Или пък не чак толкова…

Поговорихме си какво е общото между двата спорта, как се справя в “изпомпващите” дисциплини и как да се подготвим за следващите спортни предизвикателства.

Виктор ИЛиев
Снимка: личен архив

Разкажи ни повече за себе си и как започна да водиш активен начин на живот?

Занимавам се с доста неща – студент съм, свиря на пиано, но най-вече играя снукър, а отскоро по-сериозно участвам и в триатлони от типа Ironman.

Бях провокиран да започна със спорта в 9-и клас, когато бях доста пълничък и активният начин на живот отсъстваше при мен. Година по-късно се запалих по баскетбола и лятото играех по 8-9 часа на ден, което е сериозно за непрофесионален играч.

Какво кара един снукър състезател да започне да се състезава по триатлони и маратони? 

Започнах да играя снукър на 12-годишна възраст с идеята просто да е като хоби, но малко след това започнах да се състезавам за спортен клуб Академията. На втората година заминах за първото си Европейско първенство – в Малта. След това последваха още четири европейски първенства и две световни. Последните две години завършвам под номер две в ранглистата за сезона. Държа няколко национални рекорда в снукъра, като в последните две европейски първенства съм завършвал като най-добре класирал се българин.

Виктор Илиев
Снимка: личен архив

За жалост, у нас не се обръща много внимание на снукъра и, съответно, развитието на този джентълменски спорт не е с много бързи темпове. Вероятно и това ме подтикна да се обърна към маратоните, а на по-късен етап – и към триатлоните.

Общото между двата спорта е, че се изисква страшно много търпение и през почти цялото време си сам с мислите си, което понякога е наистина побъркващо. Въпреки това, смятам, че съм намерил баланса между двете и те ми помагат изключително много.

Ти си само на 20, а вече си участвал в няколко триатлона у нас и извън страната. Разкажи ни повече за тях? 

Първото ми участие на нещо по-сериозно беше ултрамаратонът Витоша 100. Тогава бях на 16 години и причината да се запиша беше, че всеки успешно завършил състезанието получава медал. Тогава, поради никаква подготовка, за мен не беше състезание, а оцеляване.

ВИктор Илиев
Снимка: личен архив

След това последваха още няколко ултрамаратона, докато не се записах на първия си триатлон – “Лъвско сърце”, където си мислех, че е много лесно да се кара колело, но именно на колоездачното трасе се отказах. На следващата година отидох малко по-подготвен и успях да го завърша. При мен нещата стоят така, че когато си постигна някоя цел, следващата трябва да е още по-тежка, което доведе и до участието ми на “Ironman Poland”.

ВИЖТЕ: Триатлонът в България – част първа

В интерес на истината, бях си набелязал съвсем различни дестинации за участие, но поради ковид ситуацията, на много от състезания местата бяха ограничени или излизаше много скъпо. Като ви казвам ограничени места, разбирайте, че се изкупуваха за 30 секунди след пускането им. И така стигнах до Полша.

След като се записах, имах 11 месеца за подготовка, но като начинаещ в такъв формат, имах представа какво се случва с плуването, с бягането донякъде и халхабер си нямах от колоезденето. Тук е моментът да благодаря на всички от клуба, в който членувам – Triteam Sofia, за всеки съвет и помощ, които ми дадоха.

Виктор Илиев
Снимка: личен архив

Най-трудното за мен обаче не беше самото състезание, колкото набавянето на всичко необходимо за такъв формат и организирането на самото пътуване.

Състезанието се състои от 3,8 км плуване, които за редовно плуващ човек не са нещо особено, след което излизаш от водата и те чакат 180 км колоездене. Противно на очакванията, колоездачната част се оказа най-неприятна за мен. Имах две кризи – от 90-и до 110-и км и от 150-и до 165-и км, в които просто тялото ми отказваше да ме слуша, не ми се приемаше никаква храна, никаква вода, краката отказаха. Но когато се сещах колко средства, нерви и усилия съм вложил, просто продължавах да въртя и да стискам зъби.

Виктор ИЛиев
Снимка: личен архив

След колелото идва и класическата маратонска дистанция от 42,2 км бягане, където просто гледах да не спирам да бягам или ако почивам, беше за няколко метра с бързо ходене. Завърших за 13 часа и 50 секунди, и определено мога да кажа, че това бяха едни от най-хубавите 13 часа в живота ми. Когато си завършил нещо подобно, чувството е неописуемо, особено когато в последните 300 метра от бягането стотици хора те подкрепят и ти се радват. От над 800 участници успях да завърша на около 400-тна позиция, което за първо участие мисля, че е доста добро постижение.

Вижте: 21-годишен със Синдром на Даун стана първият човек, успял да завърши триатлона Ironman

Какво включва подготовката за формати тип “Лъвско сърце” и “IronMan”?

Подготовката много зависи от целта, която си си поставил. В момента гледам да правя на седмица 4-7 км плуване, 30-50 км бягане и за колелото – поне едно дълго каране през уикенда, между турнирите по снукър и билярд.

Досега целите ми главно бяха да завършвам състезанията, без да съм изстрадал прекалено много. Човек, занимаващ се с това, трябва да предприеме не малко лишения, като например да сведе късните излизания с приятели до минимум, да се ограничава в храната… Ако искаш да си максимално продуктивен и всички усилия, които хвърляш в тренировки да дадат максимален резултат, ще трябва да спазиш някое и друго правило.

Виктор ИЛиев
Снимка: личен архив

Това са сериозно изпомпващи ума и тялото дисциплини, как се справяш с възстановяването и какво включва то?

За мен голяма част от дългите състезания са повече ментално предизвикателство, отколкото физическо. В един “Ironman” минаваш през всички фази на настроението, които може да си представи човек. Физическото възстановяване обаче е по-бавно от менталното, в което още на следващата сутрин се чувстваш по-добре от всякога. За да се възстанови тялото ти, изисква няколко седмици, в които трябва доста да внимаваш как тренираш, за да не си докараш някоя контузия, гарантираща прекалено много почивка (смее се).

Кой е бил най-трудният ти момент по време на състезание?

Трудни моменти има почти на всяко дълго състезание. На “IronMan” имах две кризи на колелото, в които просто краката ми и тялото спряха да ме слушат и отказаха, но трябваше да продължа, каквото и да става.

Най-култовата ми случка беше на Аdventure Sky Run преди три години – в последните километри бях изключително изморен и започнах да виждам несъществуващи неща. Отивах до дънерите покрай трасето и ги пипах, защото мислех че са мечки и вълци.

Освен с бягане, колоездене и плуване, с какви други спортове поддържаш форма?

Основно с тези три спорта поддържам форма, просто защото отнемат не малко време и усилия, а и все пак едно от най-важните неща е да не се прекалява с тренировките.

Виктор Илиев
снимка: личен архив

Какво следва от тук нататък – имаш ли планове за участие в някакви зимни формати или ще се подготвяш за следващия IronMan?

Следващата ми цел е в рамките на две години да успея да се класирам за Световното IronMan първенство, което се провежда в Хавай.

Имаш ли нещо като мотивационно мото, което те кара да продължаваш, когато си на ръба на силите си?

Аз съм на принципа, че “човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Имаш ли вяра в себе си, можеш да постигнеш страшно много неща, които са ти се стрували непосилни.

Виктор ИЛиев
Сника: личен архив

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.