Всичко започва в края на 2015 г. Двама бургазлии – Кръстин Димитров и Филип Шавов, обсъждат “Айрънмен” – триатлон на дълга дистанция, който се провежда от 1978 г. в Хаваи (3,9 км плуване + 180 км колоездене + 42 км бягане).
„Филип искаше да участва и аз му казах –
Защо да ходиш до Хаваите, като можем да си направим състезание по триатлон и тук?
Така решихме да пробваме. Тогава още нямахме много представа какво е триатлонът, по-скоро искахме приключенски тип състезание с три спорта – колездене, плуване и бягане. Направихме организация с нестопанска цел и започнахме. Двама от Бургас и още няколко от София, Пловдив, Плевен, Сливен, общо 10 души“.
Така се поставя началото на едно от най-обичаните и посещавани състезания по триатлон у нас – “Лъвско сърце”. За предизвикателствата и особеностите в организирането му разговаряхме с Кръстин Димитров от екипа на състезанието.
Откъде дойде името?
Кръстин: Едно от тракийските светилища тук, в района на Приморска Странджа, се казва Ранули, по-познато като Лъвската глава. Това ни подсказа едната от думите в името. Сърцето се появи заради това, че, в крайна сметка, това предизвикателство не е само до физически възможности, но има значение и волята на човек. Така се оформи името.
ВИЖ повече за развитието на триатлона в България тук.
Как избрахте района?
Кръстин: С Филип сме от Бургас и сме идвали доста пъти тук. И на Бегликташ сме ходили. Класическият формат на триатлона включва шосейно колоездене и бягане по асфалт. При нас няма подходящи условия да се направи толкова голямо шосейно колоездене, защото е свързано със затваряне на пътища. Затова решихме, че нашето събитие ще бъде по-предизвикателно и ще се провежда в гората. Това е нещо, което го отличава от всички световни формати по триатлон. Тук всичко се случва сред природата, с много панорамни гледки. Затова се спряхме на Приморско – заради красивата природа и това, че условията на плаж “Перла” позволяват Базовият лагер, който е старт/финалната зона, да бъде на едно място, да има хубав залив, с чиста вода, интересно трасе в Странджа и в резерват “Ропотамо”.
Кои са най-големите предизвикателства за вас в организирането на триатлона?
Кръстин: Нашата работа по това събитие е изцяло доброволно. Колкото и да изглежда комерсиално събитието, да има много участници, то има и огромни разходи. Не си представяйте, че започваме да го организираме в началото на юли – занимаваме се с него целогодишно. Има много предизвикателства – от работата на терен до измислянето на дизайн за медали, тениски… Някой трябва да седне и да го направи. Особено сега, в тези времена на ковид – имаме много участници и се стараем да спазваме максимално всички мерки.
Проблем е, че все още екипът ни е малък като брой хора, разчитаме много на доброволци. Тази година имаме над 700 участници. Когато има много хора, е трудно да обърнеш внимание на всички, да координираш организационните процеси – посрещане на място, регистрация, раздаване на стартови пакети, работата на терен. В Странджа, например, сме възстановили няколко скъсани мостчета, има свлачища, които отнасят пътища в гората… Така че, много са аспектите и предизвикателствата…
А по време на самото състезание коя е най-напрегнатата част, най-рискованата? Когато са във водата?
Кръстин: Да, най-притеснителен е плувният етап. Например, тази година очакваме близо 400 души да влязат във водата – става голямо “меле”, на клиповете се вижда как водата започва “да ври и кипи”. Рискът там нещо да се обърка е с една идея по-голям от останалите две дисциплини. Има медузи, някои хора ги е страх, може да получат паник атака от нещо такова. Ако се ударят при старта, без да искат. Трябва да сме сигурни, че колкото души влязат да плуват, толкова и ще излязат.
Но и при колоезденето сме имали ситуации – трасето е дълго, за по-неопитните колоездачи е по-голямо предизвикателство. Счупени колелета, падания, ужилвания от насекоми, хипогликемичен шок – какво ли не сме имали. Бягането също крие своите рискове, защото там са вече на 120-ия – 130-ия километър от състезанието, минали са 6-7 часа в повечето случаи, от недостиг на сили хората почват да правят грешки. Във всяка от дисциплините има ситуации, но винаги сме оказвали съдействие, имаме много екипи по трасето, които се грижат за безопасността.
Какъв тип хора участват в това състезание? От кой спорт са най-много?
Кръстин: Има участници от всякакви спортове. В България имаме малкиа триатлонска общност – хора, които се занимават и с трите спорта едновременно и постоянно. С годините успяхме да вкараме нова, свежа “кръв”. Първата година имаше 40 участници, сега са 700. Хората, които дойдоха първите една-две години, ни помогнаха да “вкараме” нови хора – техни приятели, познати. Има всякакви хора.
Тази година правим и полумаратонска дистанция – над 120 участници има там. След като излязат всички от водата и тръгнат по колездачното трасе, ще има отделно полумаратон за желаещите само да бягат, понеже така или иначе трасето е наредено за триатлонците.
Какво включва наградният фонд?
Кръстин: Тази година, за съжаление, не е супер атрактивен.
Тоест, те не участват заради наградния фонд основно?
Кръстин: Да, първите 3 години отделяхме 5000 лв. от бюджета на събитието за награден фонд за най-добрите мъже и жени в индивидуалната категория. Тогава имаше по-сериозни атлети, като Емил Стойнев – младши, Станимир Беломъжев, които идваха да се борят за наградата. Но миналата година и тази нямахме възможност да отделим такова финансиране, тъй като ситуацията с ковида се отрази на всички – и на общини, и на спонсори. В същото време, се опитваме да държим не много високи такси за участие, за да е достъпно за хората. Така че, наградният фонд е осигурен от спонсорите – маратонки за бягане, екипи, хранителни добавки, козметика. Стремим се на всеки да дадем някаква заслужена награда.
А от цялата страна ли идват участници или основно от тук, от морето?
Кръстин: Има от всички краища на страната. Имаме доста участници и от чужбина – румънците много харесват състезанието и последните няколко години са редовни участници. Имаме от Белгия, Великобритания, Украйна, Аржентина, Япония.
Какво би казал на участниците?
Кръстин: Искам да им пожелая да са здрави, защото има много хора, които няма да могат да участват по здравословни причини. Така че, да се пазят здрави, да подхождат сериозно към събитието и, разбира се, успех! Ще ги чакаме на място да дойдат и да си изкараме супер, както всяка година.
Стартът на „Лъвско сърце“ е на 4 септември, а подробности можете да следите във Фейсбук страницата на събитието тук.
