“Boleron mountain stories”: Как се става планински спасител?

Милен Братанов разказва повече за професията, какви са изискванията и условията

 
2

Сподели

Shares

Когато сме сред природата – независимо дали за да практикуваме екстремен спорт, или да се разходим в планината, трябва винаги да сме добре подготвени. Само така преживяването ни ще бъде хубаво и ще можем да изживеем пълноценно всеки миг.

Въпреки подготовката ни обаче, има ситуации, които носят риск – неподходящи или бързо сменящи се метеорологични условия, инциденти, свръзани със самата околна среда – вечно променяща се, или пък внезапно възникнал здравлословен проблем. Тогава на помощ идват спасителите – онези хора, които отделят от времето си, рискуват здравето и живота си, за да помогнат на изпадналите в беда.

Спасителна акция. Източник: ПСС

Мисълта за тяхното съществуване, трябва да признаем, ни дава доста голямо спокойствие в планината. Чували сме истории за тях, за тяхната жертвоготовност и умения, но как са стигнали до този житейски избор?

Радваме се, че с нашия партньор – първият онлайн застрахователен брокер Boleron, можем да разкажем за това как се става планински спасител и защо е важно да сме застраховани, преди да се отправим към поредното незабравимо преживяване в планината – там, където се свързваме най-пряко с природата и със себе си.

За целта разговаряхме с Милен Братанов – завеждащ отряд “София”, началник на спасителна база “Алеко” на Витоша и председател на Инструкторския колегиум в ПСС.

Милен е повече от 20 години в редиците на ПСС – първоначално като доброволец, а от 15 години – и като щатен планински спасител.

Ако човек иска да стане планински спасител, трябва първо да стане доброволец.

bratanov_4
Планински спасители. Източник: Личен архив на Милен Братанов

Щатните спасители са малко – няколко души, които по места движат нещата на терен или административно – оправят документите. Те са първите, които излизат на терен, когато се наложи. Само те са ототризирани да управляват високопроходима техника. Но идеята на спасителната сужба е доброволчеството. 550 са доброволните спасители в страната, а щатните са 43, в това число е цялата администрация, обяснява Милен.

ВИЖ съветите на ПСС за безопасност в планината тук.
bratanov_3
Милен Братанов. Източник: Личен архив

Редът за кандидатстване 

След като подадат документи, кандидатите минават входящ изпит. После една година са кандидат-стажанти. Присъстват в отрядите, без да извършват пряко спасителска дейност – отиват в базите, понякога участват в акции, носят товар, но не работят с пострадалия. През тази една година преценяват дали това им харесва, защото първоначално изглежда доста интересно, но после се оказва, че не е за всеки.

“В този период ние пък можем да преценим дали човекът има потенциал, за да инвестираме в него време и пари, тъй като курсовете се финансират почти изцяло от ПСС – 90%, има само една минимална такса за всеки от модулите”.

bratanov_7
Повреме на обучение. Източник: Личен архив на Милен Братанов

След тази една година има зимен и летен стажантски курс, после – пак изпити, и успешно преминалите стават стажанти. През следващата година има втори модул курсове – зимен и летен, и едва след това стават планински спасители. Общо отнема около 3 години, подчертава Милен.

Предимства и недостатъци

“Много харесвам тази работа, към днешна дата не си представям да работя нещо друго и ако сега трябва да избирам, със сигурност пак бих избрал това. За мен няма по-хубава професия. Аз съм и планински водач, но планинската спасителна служба най ми приляга. Колкото до предимствата –

на хората им харесва цялата тази среда, намират приятели тук и успяват да вършат нещо полезно

Може би се чувстват по-добре така, на едно по-друго ниво в планината, защото нашето разбиране е, че планинският спасител трябва да бъде с добри планинарски възможности, да може да работи в условия, които са непосилни за обикновени планинари”.

ВИЖ за най-добрите хеликопетри за спешна помощ тук.
bratanov_2
Милен Братанов. Източник: Личен архив

Трябва да се има предвид, че доброволните спасители сами се финансират, отиват с личните автомобили, осигуряват си необходимата екипировка, дори в закупуването на служебния знак имат участие.

“Но те харесват това, искат да го правят. Имаме доста добри кандидатури, затова има лимит на хората, които можем да приемем. Например, за 3 места кандидатстват трима души, а миналата година в София дори нямахме свободно място.

Разбира се, от 32 отряда в България има региони, в които имаме проблем с хората, но това е по-скоро демографски проблем. Представете си отряд “Якоруда” – кой да стане планински спасител? Хората там се борят за поминъка си, това трябва да си осигурил, преди да можеш да се занимаваш с доброволчество. Иначе има много качествени хора там, които обаче не могат да стигнат до ПСС”.

bratanov_5
Спасяване на пострадал. Източник: Личен архив на Милен Братанов

Търсещите помощ

“Хората казват: “Вие сега, като го намерите (пострадалия – бел.ред.), трябва да му се накарате!”. Няма такова нещо – категоричен е Милен. Човекът е изпаднал в беда, той достатъчно страда и има проблеми, а ние си вършим работата. Понякога хората недооценяват ситуацията, в която се намират, и търсят помощ от ПСС, когато все още са в състояние сами да си помогнат.

ВИЖ за хеликоптерното спасяване тук.

ПСС

И тук идва ролята на хората, които работят в Централен денонощен пост – те са истински професионалисти и добре успяват да отсеят тези случаи, да им помогнат в първите минути след подаване на сигнала, да ги насочат по телефона, да ги извадят от ситуацията. Почти не се стига до случаи, в които планинските спасители да участват, без да е необходимо.

Понякога се случва да съдействат на други служби – полиция, пожарна, в издирване на хора. Към БЧК има група, която се занимава с предотвратяване на бедствия, аварии и катастрофи от големи мащаби – там е групата за спасяване с кучета от ПСС.

bratanov_6
На скали. Източник: Личен архив на Милен Братанов

Какъв е най-прекият път до ПСС при инцидент в планината?

Милен: Единствено телефон 112. Лично позвъняване или в база не решава въпроса.

Ако човекът не може да опише къде се намира?

Милен: Ние ще му помогнем. Винаги успяват да опишат. Всъщност, най-големият проблем за нас е достигането до пострадалия, да го намерим къде точно е. Няма проблем за скални акции, лавинни, мащабни – това не ни притеснява. Проблемът е да го локализираме. Когато със съвременните средства те успяват да изпратят координати, да се позиционират по някакъв начин – дори екранна снимка с пин на някоя карта, това работи доста добре.

В акция. Източник: ПСС

Застраховките

“Дали има, или няма застраховка – ще му бъде оказана помощ. Ние не ги питаме, когато подават сигнала, дали имат застраховка. Това е административен въпрос, който впоследствие се решава. Лично аз съветвам хората да се застраховат. И най-ниската застраховка ни върши работа – разбира се, колкото е по-добра застраховката, колкото повече неща включва, толкова по-добре.

Към днешна дата няма спасяване от въздух, но ще дойде и този момент, когато хората ще започнат да мислят по-сериозно по този въпрос, за застраховките.

Ако все пак човек няма застраховка?

Милен: Сам си покрива разходите по спасяването – както е навсякъде по света. Цените са публикувани на сайта на ПСС.

Вземете удобно и лесно вашата планинска застраховка или застраховка за екстремни спортове, с няколко клика на телефона си от Bоleron.

ВИЖ за планинските застраховки тук.

Освен по темата за хеликоптерното спасяване, какво друго има нужда да се промени като условия?

Милен: В интерес на истината, смятам, че условията на труд са доста добри, не сме лишени от нищо, имаме абсолютно всичко – техника, бази, дори курсове, обучение, всичко е осигурено към днешна дата. Въпреки че бюджетът, който е гласуван за планинско спасяване, не достига, ние успяваме да намираме начини за дофинансиране на службата и наистина имаме съвременна техника, моторни шейни за бързо стигане в планината в зимно време, извън ски пистите, добре оборудвана техника в лятно време.

Необходимите качества

Трябва специално състояние на духа, тъй като времето, което хората отделят, е много. От 52 седмици в годината те имат 13 съботи и недели, в които са дежурни – това са 26 дни от годината. Не е малко – една четвърт от свободните съботи и недели.

Снимка: ПСС, Отряд Банско
Снимка: ПСС, Отряд Банско

Сами можете да си представите какви трябва да бъдат качествата, за да се мотивира човек да прави това нещо. А всички хора, които са там, са доста дейни – скиори, планинари, във всички сфери на аутдор заниманията и спортовете, за които може да се сети човек. Успяват да съвместяват ПСС с хоби, семество, работа. Има всякакви – от дърводелци и строители, до лекари, банкери и адвокати.

Отделно, като чисто физически и спортни качества – трябва да бъдат в добра форма, иначе няма как да влязат при нас, казва Милен.

ПСС
Обучение по планинско спасяване. Източник: ПСС

“Все още държим много на ските, тъй като това е основен планинарски похват и начин на придвижване – бързо надолу и лесно и стабилно нагоре, без да има проблеми със снежната покривка. Катерачните умения са плюс, трябва да бъдат добре запознати с алпийската техника. Да имат планинарска култура”.

ВИЖ как можеш да подпомогнеш ПСС тук.

В периода 1-ви февруари-31-ви март 2021 г. Boleron стартира кампания в помощ на Планинската Спасителна служба, като пълната стойност от всички планински застраховки бяха дарени на институцията. В рамките на два месеца каузата успя да събере 5669,16 лв.

 

 

 

 

Сподели

Shares

2 КОМЕНТАРИ

  1. Хубаво интервю. Само това, че имаме всичко необходимо като техника и екипировка от къде го измислихте не зная. Или може би само в отряд Сандански нещата са толкова зле. Няма да навлизам в детайли, просто София не е България. Създавате грешно впечатление в хората.

  2. Статията ни е базирана на информацията, която ни е подадена от сертифициран планински спасител. Искрено се надяваме във всеки български отряд да има необходимата техника и екипировка за спасяването на човешки живот.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.