Историята на една уникална снимка, венецът на един достоен живот

Когато Еверест се предаде!

 
0

Сподели

0Shares
0 0

 

Еверест - северен маршрут

Денят е 29 май, 1953 година, а часът 11.30 местно време. Време, в което за първи път човешки крак стъпва на най-високата точка на планетата, на Еверест – 8848 метра. След като на 8 август 1786 г. с изкачването на вр. Монблан се ражда алпинизмът, тази дата бележи най-светлия момент от неговия дълголетен живот.

Нямам точна статистика за други снимки, но в едно съм абсолютно сигурен. В това, че вече 68 години на 29 май тази снимка намира място на страниците на хиляди издания по света.

Авторът на снимката е Едмънд Пърсивъл Хилари – професионален пчелар от Нова Зеландия и знаменателен алпинист. Обектът на снимката е не по-малко известният шерп Тензинг Норгей и двамата – с най-значимото постижение в историята на световния алпинизъм.

За тази дата и този невероятен подвиг е писано много, пиши се и сега, ще се пише и занапред, защото Еверест е най-високият връх на планетата. Той е бил и ще бъде мечта на хиляди хора. Със следващите редове бих желал да се спра повече на една от най-важните документални снимки, както и за този, който държи трите знамена в ръцете си.

“Предложих на Хилари да го фотографирам и аз – ще кажe по-късно Тензинг, но той отрицателно отметна глава и продължи да снима всичко, което се виждаше наоколо“.

Хилари и Тензинг

Впоследствие, за да публикува тази историческа и единствена снимка на корицата си, спортното списание “Уърлд спорт” заплаща 25 000 долара на нейния автор – един колосален за времето си хонорар…

За Хилари и Тензинг е писано и ще се пише още много. Ще се говори за техния неоценим принос за развитието на световния алпинизъм. И двамата, които вече не са между живите, получиха всичко, полагащо им се – признание, похвали, награди. Та нали точно те поднесоха най-големия подарък на новата кралица на Великобритания и то в мига на нейното коронясване. Нали точно те доведоха до успех усилията на поредната британска експедиция, посветена на това най-знаменателно събитие не само за Англия, а и за цялата Британска империя.

Хилари за пореден път лично получи възхвали и преди 18 години, когато по най-тържествен начин бе отбелязан 50-годишният юбилей на това знаменателно събитие. Тензинг обаче не доживя този юбилей. Напусна този свят на 9 май 1986 г. Отиде си на 72 години след продължително белодробно боледуване.

Едмънд Хилъри и Тензинг Норгей
Едмън Хилари, Тенсинг Норгей и Джон Хънт/снимка: walesonline.co.uk

Кой всъщност е Тензинг Норгей?

Тензинг e 11-то от 13-те деца на бедно непалско семейство от народността шерпи – 7 момчета и 6 момичета.

Всички пишат и говорят, че съм роден в малкото селце Тами в долината на Соло-Кхумбу. Това не е съвсем вярно. Вярното е, че съм живял там до 15-годишна възраст, но съм роден в селцето Tсa-чу в подножието на Макалу (друг известен хималайски осемхилядник – б.а.).

А тъй като в Соло-Кхумбу се ползва тибетският календар, който не отбелязва поредността на годините, а само названията – Кон, Тигър, Бик, Птица, Змия, Йоа /Заек/, трудно се стига и до уточняването на годината, в която се ражда бъдещата световна знаменитост.

„Роден съм в годината на Йоа, което би значело: 1902, 1914 или 1926 г. За 1902-ра бих бил много стар, а за 1926-а – много млад. Значи възможната година би била 1914-а. Та нали всички говорят, че на Еверест съм се изкачил на 39 години – с усмивка казва Тензинг.

29 май 1953 г – Тензинг на Еверест

Тензинг винаги е казвал, че е щастлив човек. Имал е само една мечта, която е осъществил по най-блестящия начин. Поради това дели живота си на две – мечтата си за изкачване на Еверест и плодовете на това изкачване. Мечтата му за Еверест започва, когато е малко пастирче в долината на Соло-Кхумбу. Тичайки след яковете, той често и за дълго задържа погледа си към приоблачния връх. За да бъде по-близко до мечтата си, на 15-годишна възраст се премества да живее в Индия и веднага започва работа – първоначално като носач, а после и като сердар и водач в експедициите.

Първият му успех е през 1935 г., когато достига до 6700 м, а три години по-късно преминава границата от 8000 метра, за което Хималайският алпийски клуб го удостоява с почетната титла “Тигър на снеговете”. Звание, което се присъжда на всеки, преминал “зоната на смъртта” (8000 м). През 1947 г., станал вече много популярен сред организаторите на експедиции, Тензинг приема индийско поданство и заживява в Даржилинг. Шест пъти той поема по склоновете на Еверест – четири пъти с англичани и два пъти с швейцарци, като с последните достига рекордната височина от 8600 метра.

Photo: mountainguides.com

През пролетта на 1953 г. тръгва за седми път. Вярва в числото 7 и в експедицията, която е посветена на коронясването на Елизабет II. В края на май безупречният ръководител Джон Хънт е разпределил щурмовите свръзки – първи ще тръгнат  англичаните Томас Бордильон и Чарлз Еванс. Ако те не успеят, ще ги последват новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей. Когато на 28 май Бордильон и Еванс се връщат, изразходвали последните си сили от Южния връх (8760 м), всичко остава в краката и ръцете на Хилари и Тензинг.

“Аз обичам Еверест и седмия път той ще ми се отблагодари – си казва Тензинг. – Сега или никога“.

И победата идва. Идва времето и на уникалната снимка, която възвеличава една сурова и безпощадна битка с най-високия връх на планетата. Хилари и Тензинг ликуват. Ликува цяла Великобритания. Еверест най-после е изкачен и това ще бъде най-големият подарък към кралицата за нейната коронация. Какъв великолепен подарък! Какъв великолепен завършек на една дългогодишна битка с най-високия и най-желан връх на планетата, с Еверест.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.