В списъка на учредителите на Българския планински клуб под № 3 фигурира името на Любен Пенев, а срещу него е отбелязано – студент-медик. И като че и за него, както и за Борислав Йорданов, за днешното ни поколение е останало само това. И то не защото той не е направил повече от това да бъде един от учредителите на този клуб, а напротив. Направил е много, но съдбата не му е отредила да бъде от онези, за които можеше допреди години да се говори дори и за повече от това, което са сторили.
Любен Пенев обаче попада в числото на изключените от редовете на БАК и обявените от отечественофронтовското ни правителство след Втората световна война за невъзвращенец. Поради това той и още няколко души не можаха да присъстват на 50-годишния юбилей на българския алпинизъм през 1979 г. Тогава ръководството на БФА успя да събере само половината от учредитеилите. За 60-годишния юбилей през 1999 г. в България жив бе останал само академик Ростислав Каишев , който въпреки преклонната си възраст уважи юбилея, а БФА засне кратък филм за него. Къде ли е сега този филм?
Когато през 2009 се готвеше 80-годишният юбилей на клуба, жив от учредителите бе само Любен Пенев. На изпратената му покана дълго време не получавах отговор. Отдавах го на отдалечеността – САЩ. Едва година по-късно получих очакваното писмо. В него имаше две снимки от работния му кабинет и кратко съобщение, че проф. д-р Любен Пенев вече не е между живите. Беше ни напуснал и последният от 18-те, които поставиха началото на българския алпинизъм. Видно от получените снимки работната му маса е отрупана с множество книги, а стените със снимки от планината. Едната от тях е от изкачването му на първенеца на Австрия – вр. Гросглокнер /3798 м/ през 1931 г.
Какво знаем и какво не от живота, професията и хобито на проф. Любен Пенев? Роден е през 1906 г. във Велико Търново в семейството на аптекар. Завършва медицина през 1932 г., а в областта на алпинизма и планинарството след името му е отбелязано първо преминаване на силно назъбения гребен на Стражите през зимата на 1928 г. – маршрут, който след „Кончето” дълги години е един от любимите ни траверси. Основател и много активен член е на ПСС в България /1936 г./. Като млад лекар е работил и специализирал в клиниката на първия български професор по медицина Васил Моллов, откъдето е изпратен на специализация в Германия. Там той създава семейство и му се раждат три дъщери.
По време на Втората световна война Любен Пенев се завръща в страната, за да изпълни войнския си дълг. След войната обаче той не получава разрешение да се завърне при семeйството си и започва работа като лекар в Народната милиция. След няколкогодишни опити най-после, вече като служител в системата на милицията, му се разрешава да замине при семейството си, но само, за да го прибере в България. Така след дълги години той се събира със семейството си, но повече не се завръща. В Германия се реализира много успешно като се хабилитира като доцент и печели международен конкурс за специализация в САЩ. Там, в „Страната на неограничените възможности”, той продължава своето бързо развитие и става учен от световна величина. Пенсионира се като професор с голямо име и множество важни открития в областта на медицината. Доживява до 94-годишна възраст.
В многобройните ми разговори с проф. Любен Телчаров, с когото имах щастието да работя заедно в студентския алпийски клуб в Пловдив, той като председател на клуба, а аз като треньор, научих много за неговия съименик и най-добър приятел. „Обичахме го всички, защото беше много весел, винаги засмян и силно ерудиран. Е, малко му завиждахме, защото беше много по-красив от нас”…
