Алпийски календар: Май

Вижте събитията в родния алпинизъм през петия месец от годината!

 
0

Сподели

Shares
Снимка: Иван Миладинов/Magic Hour Dreamscapes

Месец май обикновено е беден на алпийски прояви но, все пак, особено в първите години на Народната власт през миналия век, когато българският алпинизъм се преустройва на организационна основа, се проявява голяма активност. Така например, всяка година, в първите почивни дни на май по поречието на Искър, на Лакатнишките скали се провеждат масови демонстрации. Тези мероприятия се афишират и като откриване на летния катерачен сезон и празник на алпинизма. Проявите се провеждат под наслов „Алпийски фестивал” и по традиция се посещават масово – не само от алпинистите, но и от множество граждани на София и населените места в района на Лакатник. Там празниците на алпинизма преминават както в катерене, така
и в своеобразни деманстрации.

При особен интерес и голяма масовост преминава фестивалът на Лакатник през 1947 г., на който присъстват много важни личности – министърът на Народното здраве Рачо Ангелов, председателят на Централния съвет за физкултура и спорт (ЦСФС) ген. Владимир Стойчев, директорът на Дирекцията на комитета за физкултура и спорт проф. Драгомир Матеев, както и много отговорни и личности от района. Тогава е прокаран и най-дългият тролей, над река Искър. Масовите празници се предшестват от богати рекламни плакати, каквито прилагаме към настоящия материал.

Всяка година по време на първомайските празници пловдивските туристи провеждат свои преходи в Пирин. През 1952 г. на един от тези „първомайски пирински походи” времето внезапно се влошава и няколко младежи, които вече са се ориентирали към алпинизма, са застигнати по Карстовото било. Свили се на завет под малка скаличка, някой от тях шеговито подхвърля знаменитите думички: „Ех, ако имаше тук някакво заслонче, нещата щяха да бъдат много по-спокойни”... В домашна обстановка, прибирайки се в Пловдив, историческите думички довеждат впоследствие до първия високопланински и един от най-високите алпийски заслони в България – „Кончето”.

Кончето
Снимка: Михаела Стоянова

Пак през месец май на 1931 г. Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев осъществяват първото изкачване на Лакатнишките скали без ползване на алпийско въже. По онова време нашите алпинисти все още са под влиянието на френските си колеги за катерене без помощни средства.

Три години по-късно (1934 г.) на скалите край гара Черепиш инж. Йордан Йорданов и Георги Ценев забиват първите скални клинове у нас. Тук е уместно да припомним, че в същата година, през лятого на западната стена на вр. Мальовица за първи път е забит първият гвоздей (клин), но във високата планина.

Връх Мальовица
Снимка: Михаела Стоянова

От 14 до 18 май 1952 г. Републиканската секция по алпинизъм провежда първата републиканска алпиниада в района на х. „Мальовица”, в която участват 80 алпинисти от София, Пловдив, Русе, Велико Търново, Благоевград и Горна Оряховица. Неподходящото време не позволява провеждането на някакви особени прояви, поради което още същата година, но през октомври, алпиниадата се повтаря. Въпреки това, майската алпиниада си остава в историята на алпинизма като „Първа
републиканска лятна алпиниада”.

На 22 май 1953 г. на Витоша се провежда III-ят разширен пленум на РКА, на който се обсъждат два основни въпроса – радикално изменение на ЕРСК и правилника на алпийските клубове. На пленума присъстват повече от 150 представители на алпийските клубове, ръководствата на ОС на БТС и на туруристически дружества, при които има изградени алпийски клубове.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.