Третият по височина връх в света
Кангчендзьонга или „Петте съкровищници на великия сняг“ се намира в Хималаите между Непал и индисйкия щат Сикким. Извисява се на 8586 м, което го прави по-нисък единствено от Еверест и К2. Кангчендзьонга е част от планински масив, който се състои от общо пет върха. Останалите четири са Западен Кангчендзьонга (познат още като Ялунг Канг – 8505 м), Кангчендзьонга – централен (8482 м), Южен Кангчендзьонга (8494 м) и Кангбачен (7903).
Маршрути към върха
Общо четири са маршрутите, които водят 8586-метровия Кангчендзьонга. Три от тях са от непалска страна и един от индийска. До началото на 21 в. осмехилядникът е достиган успешно от страната на Индия само три пъти, а през 2000 г. правителството на държавата забранява изкачването по този маршрут.
Опити за първо изкачване
Данни за изследване на района, в който се намира Кангчендзьонга, датират още от 50-те години на 19 в. За този период обаче най-голямата достигана височина е била 5800 м. Първият официално регистриран опит за изкачване на третия по височина връх в света е регистриран през 1905 г. Тогава Алистър Кроули, заедно с група от други алпинисти, както и носачи, се отправят към 8586 м. В началото те са предполагали, че са достигнали 6500 м, но повишен риск от лавини принуждава експедицията да се върне обратно към един от лагерите.
Въпреки това, на следващия ден няколко алпинисти отново тръгват нагоре, като този път предположенията са били, че са достигнали височината от 7600 м. На слизане обаче един от алпинистите и трима местни носачи са загинали в лавина, което кара останалите членове на експедицията да се откажат от последващи опити.
Първо изкачване
Въпреки сведенията за опитите за изкачване на Кангчендзьонга в началото на 20 в., първото изкачване е осъществено през 1955 г. от свръзката на британците Джо Браун и Джордж Банд. Те са били част от експедиция, като другите й членове също са достигнали осемхилядника малко по-късно.
Върхът, подобно на други Хималайски върхове като Мачапучаре и Кайлаш, е свещен за местните жители. За разлика от другите два обаче, Кангчендзьонга не е забранен за изкачване. Има неофициално правило, което гласи, че алпинистите, достигнали до 8586-метровия връх, не трябва да стъпват на самия върхов купол. Именно тази традиция спазват всички алпинисти от британската експедиция, която стъпва за първи път на осемхилядника.
Първо зимно изкачване на Кангчендзьонга
На 11 януари 1986 г. полските алпинисти Йежи Кукучка и Кшищоф Виелицки осъществяват първото зимно изкачване на върха
Първо дамско изкачване
Първото дамско изкачване също е важен момент от историята на Кангчендзьонга. То е дело на Джинет Харисън през 1998 г.
Легендата гласи, че…
Богиня обитава района на Кангчендзьонга и тя не допуска други жени да достигнат до най-високата му точка. Много хора вярват в това предание, тъй като историята разказва само за 4 дами, които успешно са изкачвали върха.
Ванда Руткевич е една от жените, които правят опит да достигне до осмехилядника, но загива в подножието му. Същата съдба има и българската алпинистка Йорданка Димитрова, която през 1994 г., в опит да се извиси 8586 м, загива под върха.
Български изкачвания на Кангчендзьонга
И не на последно място, в историята на изкачванията на Кангчендзьонга фигурира и името на Боян Петров, който през 2014 г. става първият българин, който достига до третия по височина връх в света.
Пет години по-късно, на 15-ти май 2019г. българският алпинист Атанас Скатов успешно изкачва осемхилядника Кангчендзьонга.
