Спортът е извор на здраве, сила и добро настроение, но може да бъде и опасен враг, ако бъде практикуван неправилно. Една от най-важните предпоставки за безпроблемно спортуване е „загрявката”, жаргонен термин, произлизащ от един от ефектите на спортното занимание – повишаването на телесната температура.
Спортните специалисти я наричат „подготвителна част (на спортното занимание)”, а физиолозите – „вработване” на организма. Липсата на добра загрявка е една от водещите причини за спортния травматизъм, особено при спортисти любители, и понякога е единствената възможност за предпазване от наранявания. Нуждата от подготовка на тялото произлиза от повишените изисквания, които физическото натоварване предявява към организма. За да им отговори, тялото повишава работоспособността си, но това трябва да бъде с постепенно покачване на натоварването, правилна последователност на упражненията и достатъчно времетраене на подготовката.
ПРАВИЛА НА ЗАГРЯВКАТА:
1. Времетраене – всеки спорт си има особености, но загрявката никога не трае по-малко от 20 минути, тъй като въздействието на упражненията е специфично и постигането на ефект изисква време за реакция на организма.
2. Последователност – загрявката обикновено се състои от две части – обща и специална. Общата част засилва кръвообръщението, функцията на дихателната и сърдечно-съдовата система и подготвя опорно-двигателния апарат. Това обикновено е бягане в умерено темпо, подскоци, раздвижване на ставите, дихателни упражнения, упражнения за гръбначен стълб. Всички това води до повишен функционален капацитет на организма, готов да се справи с повишеното физическо натоварване. Тази част не бива да продължава по-малко от 12-15 минути. Според някои специалисти ориентир за правилно проведена обща част е първото изпотяване на спортиста.
В специалната част се обръща внимание на частите на тялото, ангажирани в съответния спорт, които трябва да са подготвени най-добре. За целта се изпълняват упражнения и движения, близки по структура до изпълняваните в съответния спорт. Така например волейболистите изпълняват различни удари и посрещания на топката, скиорите извършват спускания в по-бавно темпо, плувците преплуват определено разстояние с ниско и умерено темпо и т.н. На тази част от загрявката трябва да се отдели поне толкова, колкото на основната част, а когато я завършим, трябва да се чувстваме леки, топли, пълни с енергия.
Добрата загрявка не свършва само с физическото подготвяне на тялото – трябва да се обърне внимание и на психическата концентрация върху това, което следва. Пропускането на този елемент често води до забавена реакция при неприятни изненади от всякакво естество – неочаквани препятствия по ски пистата, сблъсък с друг играч (при игрите с топка), внезапно „забравяне” на правилното изпълнение на даден елемент (при каране на ролери или скейт). Психическата подготовка е съсредоточаване върху важните елементи за дадения спорт, мисленото им изпълнение и изчистването на съзнанието от странични мисли.
Не на последно място е и „диагностичната” функция на загрявката – възможно е по време на провеждането й тялото да даде сигнал, че нещо не е наред с някоя от неговите части – обикновено това е болка при някое движение. В такъв случай трябва да се замислим наред ли е всичко, дали можем да се адаптираме към проблема и да спортуваме безопасно или е по- добре да посетим лекар. Ето защо загрявката не бива да се провежда машинално и „по инерция”.
Подготовката на организма е важна част от практикуването на какъвто е да е спорт. Често обаче страхът от присмех, надценяването на възможностите и подценяването на опасностите ни карат да пропускаме този важен елемент. Дали обаче искаме, когато остареем да се превърнем в охкащи и пъшкащи бивши спортисти? Нека всеки се замисли и си отговори сам за себе си на този въпрос.
