Някой някъде кара ЧепеларСКИ

История без край от родното място на карвинг ските

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Знаем, че около 20% от ските в света се произвеждат в България от фабриката в Чепеларе, като през 2019г. консорциумът Mascot Bidco окончателно придоби финландската компания Amer Sports, собственик на фабриката от 2008г. След като Amer Sports остава директен собственик на “Амер спортс”, българското дружество запазва името си.

В края на 2018 г. Mascot Bidco предлага по 40 евро на акция в производителя на спортни стоки Amer Sports, което оцени компанията на 4.6 млрд. евро. Бившата компания “Пампорово ски”, която бе закупена през 2008 година от финландската компания, остава без промяна по отношение на управителния си съвет.

Фабриката е създадена през 1975г. и за 40 години пресите и шлайф машините ѝ са направили милиони чифтове ски за вътрешния и за външните пазари на тогавашния Съветски съюз и останалите социалистически държави. После границите се отварят и ските стигат до Япония, Норвегия и целия свят, включително Антарктида, защото фабриката е дългогодишен партньор на Българската антарктическа делегация.

Чепеларе

През това време в Чепеларе се изработват 20-30 модела основно от марките “Пампорово”, “Младост”, Atomic и “Орион”, плюс водни ски и сноубордове. Има и начални опити за сърфове, но най-важното – и не много известно на човечеството – дотук е, че тази фабрика е всъщност родният дом на карвинг ските. Да, сигурни сме в последното, защото записваме цялата история от дългогодишния ѝ директор Кръстьо Вангелов, който е роден през 1948 година и познава изработването на ските в детайли още от времето преди спортът да стане масов и въобще някой да помисли за серийно производство.

Той помни дори старата фамилна рецепта, която някога се е изпълнявала чрез врящия казан за боядисване на дрехи на баба му:

Потапят се две букови дъски, защото букът най-лесно се измята, и се сваряват. Във всяка дъска се пробива дупка на върха и се потапя до 30-40 см, дървото омеква, на дупката се връзва въже, което се слага на петата, и се огъва, докато върхът не се извие.

После ските се обработват в дърводелски работилници и се дават на децата да се пързалят. Сега подобни модели, както и съвсем професионални такива, еволюирали през годините напред, могат да се видят в Музея на ските в Чепеларе.

Снимка: Veneta Nikolova

Историята продължава по думите на Кръстьо Вангелов с “Христо Сотиров-Хаваеца му казват тук, в Чепеларе, защото започна да произвежда хавайки – това са първите ски в Чепеларе, които се правеха серийно – около двеста, триста до четиристотин чифта годишно”. След 9-и септември всички дърводелци, мебелисти и частни производители са обединени в трудово-строителни кооперации (ТПК) и “Хаваеца започва там да работи на една дървена преса, аз го помня – един дървен калъп с винтове, и започва да огъва…”

“Ние”, разказва Вангелов, “започнахме производство на 17 май 1975 година и за цяла година направихме точно 5500 – 5600 чифта, защото нямахме опит и още се учехме. На следващата година направихме 30000, разбира се, но има изисквания, тънкости, които трябва да се усвоят. Ската е динамично натоварено изделие. Тя трябва да е направена така, че да не се разлепва и да поема сцеплението, да поема определени натоварвания на върха и на петата, да помага на скиора, а не да го затруднява.”

В началото на 80-те Министерството на леката промишленост започва преговори за закупуване на лиценз за производство на ски, за да сме конкурентноспособни на външния пазар. Тогава се появяват Atomic, продължава Вангелов: “Как се появиха не бих могъл да кажа, защото аз бях един директор – викат ме в София и ми казват – отиваш в Atomic. И, наистина, Atomic дадоха най-изгодна оферта и най-добри условия, a в самата технология, която ни продадоха, според договора за пет години влизаше и да ни дават ноу-хау всяка година, за да ни учат как да подобряваме и надграждаме.

Mladost RC

“Нашите ски “Младост”, серията RC, започнаха да се възприемат много добре и на вътрешния пазар бяха много търсени. Не се различаваха почти по нищо от западните и човек можеше да си ги купи с левове. До 1989 година натрупахме много ноу-хау от австрийците в детайли и хората бяха квалифицирани, но пазарът се срина. Границите се отвориха, спокойно можеха да влизат конкурентни, световни марки ски, а ние вече нямахме право да произвеждаме Atomic за вътрешния пазар и 1990-1991 година свалихме много производството – до 20 хиляди чифта. Но поради изключително добрите контакти, които създадохме със специалистите на Atomic, независимо от това, че договорът беше приключил, те ни помогнаха и ни свързаха с голяма японска верига, която търсеше евтин производител от бившите соц-страни. 15-20 хиляди ни поръчаха в началото и през 2000 година стигнахме почти сто хиляди. Тогава фактически бяхме най-големият вносител на ски на японския пазар. Това продължи до 2008 година и все още се произвежда за тях, мисля че по 50-60 хиляди чифта годишно.”

След приватизацията, работническо-мениджърското дружество (РМД) и продажбата през 2008-а, работниците и служителите на фабриката си разпределят около 12,5 милиона лева и Вангелов изглежда доволен, когато казва: “Ние бяхме един екип, за нас беше предизвикателство да правим изделието. За тръпката го правехме. Устоявахме и стана.”

Нашата система 16,5

“Не сме ги измислили ние, но ги направихме заедно”, продължава Кръстьо Вангелов и в стремителен шус стигаме до сърцевината на съвременното ски-производство. По думите му “сега 90% от ските са карвинг. Прави ски вече много малко се правят, норвежците и скандинавците карат телемарк, но ние сме първите, които направихме карвинг ски серийно.”

И, ето, излизаме на един от най-дългите маршрути в историята на ските, който започва с човека, дал идеята за извитите им форми, синът на алпиниста Енчо Петков, Иван: “Иван Енчев Петков беше бивш състезател. Спечели доста спускания по време на купа “Чепеларе”. Много добър скиор, голям иноватор също – аз го познавах от средата на 80-те години. Работеше в Хладилния завод в София, където правеха хладилниците “Мраз”. Още тогава този човек правеше сърф като използваше изолациите на хладилниците от полиуретанова пяна. Беше направил едни сърфове и ходих да ги гледам, защото искахме да направим съпътстващо производство в завода. Запознахме се с Иван, който беше направил сърф, но ние не успяхме, защото започнаха промените. Тогава Иван изчезна. Търсихме го и разбрахме, че се качил на сърфа при Резово, влиза в Турция и избягал в Щатите.

През 1993 година, ноември, дойде. Иване, викам, къде ходиш? Аз, казва, вече съм в Аспен, Колорадо. Четвърта година живея там. Каза, че с негов приятел ски-учител, сърбин, си говорели, че сноубордът е талиран, че има талия и – сетих се за тази идея, идвам при вас, за да я направим. До този момент ските бяха почти прави, нямаше талия, докато при карвинга извивката е по-голяма.

Пресите ни бяха с такава ширина, че за да сложим чифт, трябваше да направим радиуса около 17 метра, 16,5. Това бяха първите произведени карвинг ски. Той ги нарече S-ски и помня, че 90-те години на Световното по футбол, когато отстранихме Мексико, той беше тук, направихме му почти две хиляди и ги продаваше успешно.”

S-ски

“В един момент реши да ги патентова. Казах му: Иване, дай да ги патентоваме заедно! Ние ще участваме в патента, колкото да се знае, че сме производители, но той направи грешка – отиде в Blizzard. На следващата година те му направиха към две-три хиляди чифта, той им задлъжня към 120 хиляди евра, не им ги плати и идеята се провали. Тогава ние патентовахме само този радиус, който бяхме произвели – 16,5. Сега другите производители избягват нашия радиус и пак си ги правят…”

Историята на първите карвинг ски и завода в Чепеларе е част от брой ЗИМА 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, може да го поръчате от онлайн магазина ни.

Зима 2015

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.