Зимната природа е жива. Един мираж в далечината от заснежени склонове и неподражаема красота. Стихийни ветрове, носещи бели снежинки по планинските върхове. Умопомпрачителен епос на времето, в което всичко трае само миг.
Така можем да опишем кадрите, зад които стои Добромир Райнов, който чрез обектива си „говори“ със зимата и нейните форми.
Започва да се занимава с фотография при една от бригадите му в САЩ, където по това време нашумява Инстаграм. В едно съревнование с негова приятелка кой от двамата ще направи по-добра снимка за платформата, се ражда и любовта му към заснемането на природата.
Интересът му към визуалните изкуства се проявява в различни периоди, в които се занимава с организиране на събития и не след дълго започва да се учи от майстори зад обектива.
Разглеждайки снимките му, забелязваме онази любов към планината – дива и първична. Споделя ни, че в началото вдъхновение, относно българската природа, черпи от една страница в Инстаграм, в която споделя познати и непознати кътчета от заобикалящия ни свят.
„Относно пейзажите – опитвам се да не e само това, замръзнали гледки на природата. Искам да улавям и човешкото присъствие в кадрите си, за да могат хората да придобият идея за мястото, за неговия мащаб и човечност, ако искате.“
За едно от любимите места за зимни пейзажи, определя Черни Връх и Кобилини стени.
„Усещането, в планината през зимата, е тотално различно от лятото. Всичко е много неподправено и ти внушава, че го имаш за кратко. Всъщност така е правилно.“
Вижте мигове от зимната планина, така както я вижда Добри, в галерията:
