Музикантът Явор Желев: Живот между флейтата и каяка

Какво е да свириш в Симфоничния оркестър на БНР и да споделяш страстта си към каякинга?

 
0

Сподели

0Shares
0 0

 

“За каяка няма сезон, само страст”, ни беше казал един човек преди време и започваме все повече да му вярваме. Без значение дали го правиш професионално или любителски – веднъж влезеш ли в открити води, ще ти се иска да повториш. Каякинга обича да се среща с водните спортове, с плуването, дори риболова, но има един човек, който го събира със…свиренето на флейта.

И, да – получава се!

Срещаме се с Явор Желев, познат като един от най-добрите флейтисти от Симфоничния оркестър на Българското национално радио и запален каякар в речни води. Преподавател в Музикалното училище в София, водещ клас в НБУ, баща на четири деца и страстен любител на гребането, музикантът ни разказва за общото между изкуството и спорта, докъде може да ни доведе упоритостта и къде да прекараш идното лято с голям кеф!

360°: Разкажете ни повече за себе си. Кой е Явор Желев?

Основно съм баща, след това флейтист и доста активен човек. Завършил съм Русенското музикално училище, а от 1990 г. живея в София, където завършвам Консерваторията. През 1993 г.  започвам да свиря в Симфоничния оркестър на БНР като соло флейтист, а от 1996 г. преподавам в НМУ “Любомир Пипков”.

360°: Вие сте първият флейтист на радиосимфониците. Как решихте да се занимавате с музика?

Братовчед ми, лека му пръст, Георги Георгиев, с две години по голям от мен,  учеше в музикалното училище вече, когато бях 4-ти клас. Неговият учител – Величко Божинов, чудесен преподавател и най-вече човек, му казал един ден:

“Абе Гошко, намери едно момченце за нашия клас по флейта!”

 Братовчед ми чул от вуйна ми, че хубаво пея и ми предложи да влезна в Музикалното училище в Русе. Чудех се още, когато Гошко ми каза, че не се учи в петък, всичко се реши. В последствие, естествено, не се оказа точно така, нямахме само музика в петък, но както и да е. Вече бях там.

В началото не ми се свиреше много, не беше изобщо любимо. Но в късния пубертет осъзнах, че не всичко става с мързел и трябва да се фокусирам в нещо.

От типа хора съм, които малко се вманиачават и то трайно, в нещата,които са им интересни. Това е и причината за няколко години да дръпна много сред флейтистите и да си изградя добро име, така да се каже.

360°: Освен, че сте изключителен флейтист, сте и запален каякар. Как се запалихте по карането на каяк?

Аз съм високо-средно ниво флейтист в Европа и на по-високо ниво в България, но не се приемам като изключителен. 

Навремето когато започнах да преподавам в музикалното училище, Сашо Стоянов беше 9-10 клас и малко преди лятната ваканция го питам:

“Саше, какво ще правиш лятото? На море ще ходиш ли?”

“Еми ние на море не ходим, ние ходим на Дунава.”

И си мисля: “Тези пък какво правят там. Аз съм израснал на Дунава и да се закотвиш там цяло лято – ще те изядат комарите.”

“Ние се спускаме с каяк.”

ВИЖТЕ: Изтрещели локации: Любимите водни маршрути на каякара Борислав Пауновски

Поразмислих се малко и му дадох нещо като задача – да си направи един дневник от всеки бивак, как се променя времето, как се държи водата. И изобщо не си мислех, че ще го направи. Той обаче излезе сериозен и ми донесе един хубав дневник за вълните, дъждовете, само дето обръщания не е имало. И това много ме запали. Дотолкова, че другата година бях с тях да караме туристически по Дунава.

360°: Кое е общото между свиренето на флейта и карането на каяк?

Това което свързва изкуството и спорта е самодисциплината, страстта, отдадеността. Нищо не можеш да направиш без тези неща. Спомням си преди години – тръгвам от Русе до Силистра, около 40 км, с надуваем каяк. Той е супер лек, има голям борд, който “лови” вятъра и изведнъж както си греба, започна да ме “дърпа” много нагоре по течението. 

Маршрутът беше част от Международната туристическа регата по р. Дунав, ТИД – гребен поход по река Дунав, най-дългият в света от този род. Често има участници от Германия, които в рамките на два месеца “копат” реката от началото на Дунав до Черно море. Когато ме видяха, какво се случва с мен и как ме “върти” водата, се притекоха на помощ, но аз – инат, сам ще се оправям! В крайна сметка, след осем часа, успях благополучно да достигна до бивака.

360°: Кое е любимото ви място за практикуване?

Нямам кой знае какъв голям опит с различни места. Пускам се основно по Дунав, дистанцията надминава 300 км и го правя с дъщеря ми Михаела, която за първи път като я качих беше на осем години.

Историята за първото и качване в каяка е много интересна. Решавам аз напълно импулсивно да я взема с мен от Видин до Русе – маршрут, продължаващ една седмица, И решавам аз да я взема с мен. Но веднага след като тръгваме започвам да си мисля: 

“Това момиченце ще я напече жегата, ще я изядат комарите, ще ревне за майка си и ще трябва да се чудя как да я връщам и ще ми отрови цялата разходка.”

 Обаче не, много и се услади. А и имаше за какво да се притеснявам – температурите бяха високи, трябваше да минаваме по 35 км на ден…

Една сутрин тръгваме по раничко и тя си доспива в каяка. Аз си копам тихичко в реката и изведнъж това дете като стана и започна да пищи…

“Сядай в каяка, ще се обърнем”, притеснен съм вече, защото сме по средата на Дунав, а лодката лесно може да се обърне…

“Тате имам нещо в крачола!” 

Виждам една топка и се успокоявам в миг, защото е жаба, а не змия, което е доста вероятно за речни води.

ВИЖТЕ:Историята на най-дългото плаване с каяк или как Оскар Шпек достигна от Германия до…

360°: Имате ли и други интереси, които следвате?

Викат ми Маниак, когато съм отдаден на едно нещо си го следвам до край. Не го оставям така лесно.  – отдаден на това нещо. Сега съм се вманиачил да си правя домашни мезета вкъщи. Не бих се нарекъл екстремен, по-скоро съм умерен в почти всичко. 

Преди няколко седмици се спусках пак по Дунав с няколко маниаци от Туристическо дружество Приста в Клуба по водни спортове, където членувам. Зимното спускане направихме от Русе до Тутракан.

360°: С какво са свързани бъдещите ви планове?

Иска ми се да опитам преход по българското Черноморие. Смятам, че би отнело, около две седмици, по 30-40 км на ден. Ако има групи, които го правят – нека се свържат с мен. Ще е забавно. 

ВИЖТЕ:Българската каяк експедиция до Согнефьорд: 10 любопитни факта

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.