Историята на най-дългото плаване с каяк или как Оскар Шпек достигна от Германия до Австралия

Едно приключение отнело 7 години и 4 месеца и над 48 000 километра гребане

 
1

Сподели

0Shares
0 0 0
Снимка: vanityfair.com

Тежкият живот в Германия след Първата световна война и последиците от Голямата икономическа депресия, изпълват с неудачи живота на един младеж, на име Оскар Валтер Шпек, (Oskar Walter Speck) подтиквайки го да напусне страната си. Бягството му обаче води до велик подвиг, какъвто никога дотогава не е бил извършван и който все още не е повторен или дори доближен.

След като малката му електрическа компания фалира и той за пореден път остава на улицата, решава да търси късмета си в чужбина. Първото нещо, което му хрумва е да замине за Кипър, за където е чул, че се предлага работа в мините и може да опита късмета си в търсене на благородни метали. Финансовото му състояние обаче е толкова окаяно, че парите му стигат само за билет за влака от Хамбург до Улм.

Така на 13 май 1932 г. той  прибягва до отчаян ход – опакова своя двуместен дървен каяк, натоварва го на влака и пристига в крайдунавския град Улм.

Още щом се озовава на брега директно хвърля лодката в реката и отплава надолу по течението без да каже сбогом на никого. Всичко, което взима със себе си в каяка са две гребла, камера, филм, дрехи, пистолет, документите си, морски карти и призматичен компас.

Каякинга започва да набира популярност през 20-те години и бързо се разпространява из Северна Европа, където масово се появяват евтини сгъваеми каяци с гумирана кожа, опъната върху дървени ребра.

Въпреки че този спорт бил хоби на Оскар от дете, той всъщност не можел да плува, а най-фамозното е, че дори и когато прекосява сам половината Световен океан, така и не му се наложило да се научи.

Шпек потегля със съвсем малко пари и планиране, основната му цел е да се добере до Кипър, където да си намери работа в медните рудници. Макар той да поддържа кореспонденция с роднините си в Германия, които понякога му изпращат дребни суми, безпаричието все пак го принуждава да премине през просене по улиците на Будапеща, както и да го отклони от първоначалния план за гребане покрай Румъния.

За да скъси маршрута, той се качва по течението на река Морава в Югославия, откъдето пренася каяка си до горното течение на Вардар, но за беда го изпочупва на парчета в каменистите планински бързеи на реката. Налага му се да продаде смокинга си за да събере пари за ремонт на лодката. Преди обаче тя да е готова, Вардар замръзва с настъпването на зимата и Оскар се оказва блокиран на повече от 200 км от Егейско море до пролетта.

През зимата той преживява, работейки на различни места в Югославия, докато междувременно у дома национал-социалистите печелят изборите и Адолф Хитлер се озовава на власт в страната.

Слабо заинтересован от политическата обстановка в родината си, Шпек едва дочакал пролетта, се спуска по реката и незабелязано от никого излиза през устието на Вардар във водите на Егейско море.

Снимка: boatingnz.co.nz

По това време терминът “морски каякинг” въобще не фигурирал в речниците и още с десетилетия нямало да фигурира. Никой дотогава , освен разбира се ескимосите, не използвал каяците в такива условия.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Видове каяци и какъв да си изберем (за начинаещи)

Изправен пред това непознато предизвикателство, нашият иновативен пионер прави някои подобрения по каяка си, за да го пригоди за плаване по море.

Отстранява едната седалка, за да освободи място за по-обемния полезен товар, който ще му е нужен за продължително плаване в открито море и опъва над него и около себе си импровизирана “шприцка”, която да предпазва от пръските на вълните.

Същевременно поставя и малко квадратно платно, с което увеличава двойно скоростта си на придвижване до 6-7 възела, редувайки гребане с ветроходство. При бурно море обаче платнището започва да пропуска, а Оскар се налага буквално да практикува “акробатично плаване”, както той се изразява, за да не се обърне с малката си лека лодка, подхвърляна от гневните вълни.

При един случай пък през нощта замалко не го блъсва презокеански лайнер, разминавайки се в последния момент толкова наблизо от него, че дори дочува гласовете на пасажерите откъм палубата.

В крайна сметка постепенно привиква към гребането в морски условия и плавайки покрай приказните гръцки острови, с курс сравнително успореден на турското крайбрежие, постепенно се добира благополучно до Кипър.

Стигнал веднъж до там в края на лятото, Оскар внезапно осъзнава, че не му се иска това да е крайната дестинация на приключенското му пътешествие и у него напира силно желание то да продължи. Така той въобще и не опитва да си намери работа в Кипър. 

След кратка възстановителна почивка и последвал отказ да получи разрешение за преминаване на Суецкия канал с каяк, той смело насочва носа на каяка към азиатска територия.

След 48 безсънни часа гребане достига сирийския бряг. Налага му се отново да сгъне и нарами своя плавателен съд, но този път за доста по-дълъг преход – от Средиземно море до река Ефрат. Сега негов враг не е зимният лед, а жарките пясъци на пустинята и сложното намиране на храна и вода сред тях.

Достигайки реката, неговите неволи съвсем не се свършват, а тепърва започват. На няколко пъти местни бабаити се опитват да го оберат и даже регулярно стрелят по него с пушките си.

Сварва го буря, което е иначе рядко явление за Месопотамия, в резултат на която, той се озовава изолиран на тесен пясъчен остров за цяла седмица, в компанията на един разлагащ се труп. Накрая, за капак, успяват да му откраднат и лодката и е принуден да плаща подкуп на корумпираната местна полиция за да си я върне. 

В крайна сметка продължава плаването си по река Ефрат. Бреговете ѝ обаче, а и тези на Персийския залив впоследствие, са толкова пусти, че намирането на храна и вода продължава да бъде основен проблем. В продължение на 14 дни гребане Оскар не среща жива душа и се изхранва единствено с плодове, които намира по рядката растителност на крайбрежието.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Изследователят на Сахара, който пръв се завръща жив от Тимбукту

Плавайки през залива той се добира до Хормузкия пролив, където пред него се разкрива пристанището на прашния и горещ персийски град Бендер Абас. На Оскар му се налага да остане доста дълго време там, понеже вече е изразходил всичките си пари и запаси, а каякът му е толкова амортизиран, че се налага да поръча нов от Германия и да чака доставката.

В продължение на половин година Шпек работи на различни места, за да преживява и да събере пари за нова лодка. За беда там се разболява от малария, която болест ще го измъчва чак до края на пътешествието му, но в никакъв случай няма да го откаже.

Междувременно в Германия Хитлер се обявява за фюрер, с което се превръща в едноличен диктатор, а сънародниците на Шпек започват да се поздравяват с изпънати напред ръце. Вглъбен в собствените си неволи и оцеляване, в далечния Бендер Абас, Оскар няма представа какво се случва по това време в Европа.

 

Маршрутът на Оскар Шпек. Снимка: vanityfair.com


Някъде през септември 1934 г. той е вече готов да потегли отново към Арабско море.

Покрай бреговете на Белуджистан обаче отново се сблъсква с отчайващо пусто крайбрежие, без растителност и населени места, а в това море и често се случва да го наобикалят акули.

Когато пристига в Индия, се оказва, че неговият подвиг вече е попаднал във фокуса на пресата и той е станал толкова популярен, че славата му го изпреварва и стига до тези земи много преди него. Там го посреща, тълпа от хора, включително журналисти и дори махараджи, заинтересовани да чуят историята на неговото невероятно пътешествие.

Славата обаче си има и своите негативни ефекти. Покрай издигането на Третия райх у британските колониални власти в Индия се пораждат подозрения, че Оскар може да е шпионин, изпратен от нацистите, поради което решават да го арестуват. И макар да е освободен два дни по-късно, съмненията, проверките и арестите стават част от пътешествието му и занапред.

Обстоятелството, че той е поставил и малко знаменце със свастика на носа на каяка си, което към този момент е официалния флаг на Германия, никак не му помага. Макар че от дневниците и писмата на Оскар Шпек, не личи той да е имал каквито и да било политически пристрастия към този или някакъ друг режим, по-скоро създава впечатление, на човек напълно апатичен към политиката.

Докато обикаля Индийския субконтинент и Цейлон (днес Шри Ланка) се случва каякът му да се разбие в прибоя и за пореден път да го смени. При друго преобръщане от силни морски вълни пък загубва в неспокойните води всичките си вещи. Преобръщане претърпява и при нос Коморин, на мястото където водите на Арабско море се срещат с водите на Бенгалския залив в рязка граница от пяна.

На Цейлон Оскар прекарва 3 месеца, изчаквайки сезонът на мусонните ветрове да премине. Въпреки това се случва често теченията и ветровете да го отнасят силно встрани от курса, което понякога налага пробези от по 30-40 часа гребане нонстоп, докато достигне набелязаната дестинация.

През пролетта и лятото на 1936 г., покрай бреговете на Бирма и Малайзия, той достига Сингапур, където още веднъж сменя каяка си, пресича екватора и се озовава в нидерландската колония Батавия (остров Ява). Там той се среща с богати представители на немската емиграция в Холандска Източна Индия, от които е поканен да разкаже подробно за своите преживявания пред общността, а също така и получава значително финансиране от тях, така че дори си купува и модерна кинокамера.

Снимка: boatingnz.co.nz

Нататък Оскар продължава в посока изток покрай индонезийските острови, но придвижването му в този район протича в доста бавни темпове. В някои случаи той се оказва тотално изтощен, изгорял от слънцето, жаден и в невъзможност да намери храна.

Нови пристъпи на маларията го принуждават на няколко пъти да прекъсва пътешествието си. Друг проблем се оказват местните племена, които обикновено са дружелюбни, но понякога се оказват изключително враждебни, поради своята подозрителност и невъзможност за комуникация с него.

Една вечер, докато спи, на остров Лакор в Холандска Източна Индия (Индонезия), той замалко не се разделя с живота си. Двадесетина местни островитяни го нападат и му нанасят тежък побой, оставяйки го в полусъзнание. След което го завързват, но през нощта Оскар успява да прегризе въжетата и да избяга с каяка си. Отнема му близо година докато се възстанови напълно от пораженията при тази атака. Но дори и подобни неприятни инциденти не успяват да го откажат, нито напастта от комари и дебнещи крокодили из мангровите реки и крайбрежия.

Той продължава смело да гребе към Нова Гвинея. Заобикаля я от северната ѝ страна и достига Порт Морсби през август 1939 г. А месец по-късно навлизайки в пролива Торес Оскар Шпек акостира на остров Сайбай – най-северното владение на Австралия.

На пристанището го посреща тълпа от хора, както и трима полицаи, които първо го поздравяват за подвига, а след това го арестуват. В Европа току що е избухнала Втората световна война, Австралия е обявила война на Германия и така Оскар вече официално се приема за поданик на вражеска държава. 

След близо 48 000 километра гребане в продължение на 7 години и 4 месеца от Хамбург дотук, той пристига само за да бъде интерниран в пленнически лагер за следващите 6 години. В един момент той успява да избяга от лагера и дълго време се укрива от полицията, но накрая е намерен и върнат обратно.

Покрай тревогите и проблемите на световната война, неговото забележително постижение и слава бързо биват забравени. Но определено може да се каже, че в крайна сметка съдбата на Оскар Шпек се оказва доста по-благополучна от тази на повечето му сънародници по това време.

След края на войната – през януари 1946 г. той е освободен. Само четири дни след освобождението си пристига в опалните мини близо до Мелбърн и се захваща с това, с което първоначално е планувал, макар и на друго място. След няколко години той е вече успял търговец на опали и австралийски гражданин. Построява си дом с изглед към брега в близост до Сидни, където живее с партньорката си Нанси Стийл до края живота си. Оскар Шпек почива през 1995 г. на 88 години.

Сподели

0Shares
0 0 0

1 коментар

  1. Да живее шпека! И не разбрах какво след това се случва със смокинга!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.