Нурия Нюман е едно от най-ярките имена в света на каякинга – атлет, който с лекота преминава граници между дисциплини и континенти. Тя съчетава успехи във фристайл, слалом и екстремен каяк, като в спортната ѝ биография блестят световни титли, първи спускания и рекорди. През 2018 г. френската каякарка предприема соло експедиция в Хималаите, а през 2021 г. влиза в историята като първата жена, преминала водопад с височина над 30 метра. Наред със спортните върхове, тя има и магистратура по журналистика и политически науки от Sciences Po Toulouse.
Нурия е главен герой в документалния филм Big Water Theory, спечелил наградата за най-добър филм за планински спортове на фестивала Banff 2024. Лентата, която ще видим на 20-ото издание на „Дни на предизвикателствата“, представя звездата в каяка Нурия Нюман и двама нейни приятели от детството, Жул Домин и Маел Нгуен, на експедиция до един от най-трудните участъци с бързеи в света: дефилето Ронду на река Инд, високо в планините на Пакистан.
По повод премиерата на филма в Дни на предизвикателствата, се свързахме Нурия Нюман и тя се съгласи да отговори на няколко въпроса. С удоволствие ви представяме споделеното от нея:
Нурия, какво те накара да се влюбиш в каяка?
Струва ми се, че не бях непременно влюбена в каяка в началото. Започнах на 5-годишна възраст и тогава не можех да греба добре, но обичах да ходя в клуба, да играя във водата с другите деца, да пътувам до реката, да къмпингувам. Мисля, че истински се влюбих в спорта, когато започнах да имам по-голям контрол над лодката и научих как да правя „ескимоско обръщане“. Да можеш да се изправиш отново, когато се обърнеш, ти позволява да играеш с бялата вода и да започнеш да разбираш възможностите, които предлага спортът каяк в бяла вода.
Кариерата ти е изпълнена със забележителни победи, но кое от тези постижения е най-близо до сърцето ти и защо?
Имам усещането, че постиженията идват и си отиват. Поставяш си цел, в крайна сметка я постигаш и вече е време да мислиш за следващото. Най-хубавите ми спомени, онези, които пазя най-близо до сърцето си, често са свързани с дадено място, с хора, които съм срещнала по пътя, или с мигове, които може да изглеждат незначителни, но ме докосват лично по някаква причина.
Ти си първата жена, която направи пълно спускане по един от най-трудните участъци с бързеи в света – пролома Ронду на река Инд. Кои бяха най-големите физически и психологически изпитания? Имаше ли момент, който те постави на ръба?
Ронду беше труден, защото това беше най-голямата разпенена буйна вода, която някога сме гребали. Трудното физически е, че дните са дълги, трябва да разузнаваш много, а силите на водата, с които трябва да се справяш, са огромни – изисква се сила, за да държиш греблото и издръжливост, за да останеш на ниво през целия ден, ден след ден. Ментално е нужно време, за да свикнеш с мащаба на тази река, да се справиш със страха и да вземеш правилните решения.
Ти също така си и първата жена, преминала водопад над 30 метра. Смяташ ли, че подобни постижения помагат да се промени възприятието за жените в екстремните спортове?
Много жени са постигнали и постигат невероятни неща, но е нужно време, за да се променят възприятията в нашите общества. Това, което аз правя, няма да промени бъдещето на жените в екстремния спорт, но ако някое малко момиче някъде гледа клип с каяк и си каже, че може да го направи също, или че може просто да прави това, което я вдъхновява – това вече е начало.
Извън спортната ти кариера, ти имаш и магистърска степен по журналистика и политически науки. Как виждаш бъдещето на нашата планета?
С много смесени чувства съм. Всеки път, когато гледам новините, имам усещането, че не се учим и продължаваме да повтаряме същите грешки. Чрез каяка виждам мръсни реки, пресъхнали реки заради язовири или суша, мини, изсичане на гори… и след това срещам невероятни хора – добри хора, които правят удивителни неща, и това ми дава надежда.
Откъде черпиш сили – какво те движи, какво те мотивира?
Мисля, че каякът е това, което обичам най-много и което правя най-добре, така че е естествено да го правя възможно най-много и да продължавам да се развивам. А сега това е и моята работа, така че в трудните дни просто отивам на работа.
Какво те вдъхновява извън каяка?
Толкова много неща ме вдъхновяват! Обичам да гледам всеки, който обича това, което прави, и е добър в него. Имаше дори период, в който обичах да ходя на зъболекар, защото ми харесваше как лекарката и асистентката ѝ работеха заедно като екип. Дори не беше нужно да говорят – предугаждаха всяко движение и всичко течеше леко.
Какво означава за теб „голяма вода“ – просто физическо предизвикателство или и метафора за живота?
Нито едното. Голяма вода си е просто голяма вода. Ако някога си застанал до буйна река или близо до голяма океанска вълна, вероятно си го усетил. Тя е мощна, изисква уважение и просто съществува.
Филмът „Теория за голямата вода“ (Big Water Theory) ще бъде излъчен премиерно във втория фестивален ден от Дните, 6 ноември, от 21:45 ч. Той предлага задълбочено проучване на духа на приключението и каякинга в бурни води, предоставяйки безпрецедентен поглед към вълнуващия, но малко познат свят на този зрелищен спорт. На фона на зашеметяващите планини Каракорум каякарите демонстрират уникалната същност на каякинга в бурни води.
Билетите за 20-ото издание на „Дни на предизвикателствата“ са в продажба на специална цена до 30 септември на https://predizvikatelstva.com/tickets/, а пълната програма е достъпна на predizvikatelstva.com/program.
Вижте още: 20 години „Дни на предизвикателствата“: разговор с Любомир Попйорданов
