(НЕ)възможно оцеляване: Сър Дългас Моусън – канибал или герой?

На какво е способен един австралийски изследовател в името на науката?

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка:thefamouspeople.com

Никога не знаем какво ще ни поднесе утрешният ден и на какво сме способни, докато животът не ни постави в ситуации, от които на пръв поглед няма измъкване. Екстремното е мамещо, вълнуващо, предизвикващо, но често опасно и непредсказуемо.

В рубриката “(НЕ)възможно оцеляване” ще ви срещнем с няколко суперличности и техните реални истории. Тези хора, излязоха от утъпкания път, за да оставят следа и се срещнаха с ужаса лице в лице.

Какво направиха и как преодоляха уж непреодолимото, колко тънка е границата между живота и смъртта и къде в човешкото съзнание се  намира онзи предел на оцеляването…?

Сър Дъглас Моусън – канибал или герой?

Снимка: Universal History Archive/UIG/Getty Images

Дъглас Моусън е австралийски геолог и изследовател, който се впуска в изследване на Антрактида с екип авантюристи през далечната 1912 г. През декември същата година той и двама от членовете на експедицията – Белгрейв Нинис и Ксавиер Мерц, напускат основната база в залива на Commonwealth, предприемайки 482 километрово предизвикателство в проучване на вътрешността на континента за събиране на научни данни. След пет седмици отличен напредък при картографирането на бреговата линия на Западния бряг на континента и събирането на геоложки проби, тримата преминават през ледник на 480 км източно от основната база.

Но нещо се обърква…

Вероятно, заради теглото си, младият британски войник Белгрейв Нинис чупи снежния “мост” над ледника и пада през една от цепнатините му, заедно с шейната си. Със себе си в бялата бездна повлича няколко от най-добрите кучета и много от запасите на екипа, с които оцеляването им би било невъзможно.

В продължение на няколко седмици, останали с нищожни провизии, другите двама- Моусън и Мерц, болни от скорбут и други болести, се мъчат да се върнат в лагера. Здравословното им състояние е повече от критично – световъртеж, загуба на кожа и нокти, жълтеница. Когато всичките им запаси свършват, Моусън и Мерц са принудени да варят и ядят… останалите живи кучета. Храната е с голяма концентрация на витамин А, което води до влошаване на здравето, най-вече на Мерц. В продължение на няколко дни швейцарският алпинист и шампион по ски, стига до лудост, дезориентация и умира на 7-ми януари 1913 г. от изтощение, глад и възможна токсичност от яденето на черен дроб на четириногите.

Снимка: Australian Antarctic Division/abc.net.au

Решен да се върне с изследователските данни, Моусън се бори с природните стихии в продължение на 30 дни, изминавайки 160 км през ледената пустиня сам, като накрая достига до базовия лагер, през февруари 1913 г. Но измършавял, измръзнал и изтощен, той открива, че корабът му е заминал само часове преди пристигането му. Благодарение на безжична комуникация, кораба се връща и Моусън е спасен.

Години по-късно излиза книгата на австралиеца „Домът на виелицата“ , в която описва преживяванията си. Екипът му изследва големи области на антарктическия бряг, давайки информация за неговата геология, биология и метеорология.

Макар да се смята за герой, оцелял в крайно нечовешки условия, има въпроси относно какви мерки е предприел, за да остане жив. Биографията на Моусън от 2013 г. предполага, че е възможно целенасочено да е укривал храна, което би ускорило смъртта на спътника му, за да свари и изяде неговия труп в борбата си за оцеляване. Потомците му отхвърлят твърдението.

Днес образът на Сър Дъглас Моусън украсява австралийската банкнота от 100 долара, а историята му се дава като пример за волята и непримиримостта на човешкия дух в крайно екстремни условия – тези на на ледения континент.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.