Как един българин измина 800 км за 28 дни и достигна до своя Камино де Сантяго

Оги Ковачев не се шегува, стане ли дума за пътешествия

 
0

Сподели

0Shares
Walking in the rain now

“Нищо не е способно да застане на пътя на мечтите, колкото и дълъг да се окаже той” – това е философията на непоправимия авантюрист Оги Ковачев, който ни въведе в приключенския си свят без международен паспорт. Оги е гражданин на света отдавна – посетил е 56 държави на 6 континента, среща се с маймуни, диви прасета и крокодили, пътува на стоп, способен е да тича 15 часа под открито небе и безгранично преследва авантюристичната си мантра. От Черни връх до Владивосток с влак, през Амстердам, Берлин, Индия, Тел Авив, Латвия, Чернобилска област, Москва…направо ни завъртя глобуса и главата и ни накара да искаме много. Много пътешествия в живота си! 

Оги се свърза сам с нас и избра да ни разкаже за едно меко казано фантастично пътуване, мечтата на всеки пътешественик, търсещ дзена в себе си и около, и ни предизвика да си стягаме багажа и да се отправяме към пространствата на света вдъхновени повече от всякога.

Windows Desktop

Идеята – мечтата става реалност – от години имам тази мечта и времето за сбъдването ѝ е между две работи, когато няма да има нужда от ползване на отпуск и няма натиск от ангажименти и срокове.

Подготовката – планирането и организацията започнаха още в края на пролетта – закупуване на еднопосочен билет до Барселона и уговорка за спане при приятелка. Билетът за връщане е от Сантиаго през Майорка с едноседмичен престой за релаксация.

Багажът – опитът на хора, които вече са преминали по пътя препоръчва багажът да е около 10% от собственото тегло. Направих усилие да минимизирам всичко и стигнах до 10 килограма – все пак сезонът вече е преходен и сутрин е студено, може да има и дъждове.

Багажът

Обувките – 3/4 от времето изминах със сандали – сутрин с чорап, когато все още е хладно. В дъждовното време бях с леки обувки, които се намокряха още в началото на деня. Сандалите ми създадоха комфорт и лекота и никакви мазоли.

Сандалите

Заминаването – достигане до изходния пункт – следобеден полет (изненадващо без закъснение), нощувка и сутрешна разходка в Барселона. Обеден влак до Памплона, прехвърляне на автобус до Сен Жан Пиед де Порт и пристигане около 19 часа – настаняване и вечеря.

Пътят – класическият маршрут е чудесно предизвикателство за тялото и духа – на пръв поглед 800+ километра са нещо огромно и необхватно за пешеходене. На финала усещането за изминатия път е изпълващо, удовлетворяващо и с поглед към следващото дълго приключение.

Хората и срещите по пътя – всеки отива със своите търсения и потребности – материални или духовни. Всеки един се изправя пред себе си в своето търсене и може би най-доброто решение да тръгнете сами по пътя, за да сте свободни от свързаността с някой близък, който ще бъде вашата комфортна зона по пътя и ще ви изолира от възможностите за срещи и познанства със света, който ще срещате в следващите няколко седмици – млади и стари, учени и сполучили, търсещи и намиращи, плахи и смели, осъзнати и объркани, бедни и богати – всички с една обща цел – да стигнат до себе си.

14 националности на една маса

Удобства и неудобства – по пътя още от ден едно са на разположение няколко мобилни приложения за вашия телефон, както и книжен вариант с почти всички места за настаняване в населените места, като на всеки 5-7 километра (рядко има места, където разстоянието до следващото село е повече от 10-12 км.) има варианти за споделено или самостоятелно настаняване. Топлата баня и менюто за пилигрими също са неизменна част от ежедневието. Не навсякъде ще имате чаршафи и калъфка за възглавница, както и одеяло. Задължително си носете тънък спален чувал.

Пристигането – последните 3-4 дни беше дъждовно и устремени към финалната права, неразположението от мокрите обувки и влагата оставаха на заден план. Последният ден преди Сантиаго стигнахме до хълма наречен Гозо, от където при ясно време се вижда катедралата. Преспиваме и рано сутринта се пускаме към Катедралата.

Завършекът – в 7:05 часа и все още таман сутрин на 20 октомври се изправихме пред Катедралата в Сантиаго – усещането беше ново, непонятно и вълнуващо. Бяхме 6-7 човека на площада. Останахме безмълвни за няколко минути с поглед нагоре. Отидохме на опашката за да получим сертификатите си и пак се върнахме на площада. по-късно пак бяхме тук. И пак. И пак.

28 дни, 800 км. и 1.2 млн. крачни по-късно

Разходите – в рамките на един месец, без прецизни сметки съм изхарчил около 2200 лева, включително самолетните билети от София до Барселона и обратно. Разходите за храна и спане варират и са средно между 30 и 50 лева на ден, в зависимост от мястото – дали сте в голям град с много възможности или в малко селце, където няма много варианти. Ако решите да си транспортирате багажа си всеки ден – заделете допълнително 10 лева.

Записки ден по ден с емоция и без редакция

Ден 0 – закуска и бърза разходка по Ла Рамбла в Барселона – придвижвам се с влак с 250 км/ч към началото на Моето Камино де Сантиаго.

От ЖП гарата до автогарата се движихме с първият пилигрим по пътя, макар и да не говорим на един език. Човекът е тръгнал от Валенсия за да ходи половината Камино.

Моят първи Камино приятел

Той не знаеше как да стигне до автогарата (30 мин. пеша). Едно момиче ни помогна да се разберем с него и аз да го водя през града до автобуса 🚌

Човекът на няколко пъти попита пешеходци за насоки към гарата. Възниква въпросът за доверието към непознати, макар и съмишленици. Като стигнахме и той си купи билет се усети една радост в него и ме почерпи с парче ябълка.

Сега седим заедно с него в автобуса.

Стигнахме в Saint-Jean-Pied-de-Port в 19:10 и веднага се регистрирах в офиса, получих паспорт и се огледах за настаняване.

Попаднах на място за 10€, където от входа миришеше на котки. Оказа се собственичката има 13 котки и 2 кучета. За тези пари си струва. Собственичката излезе голямо ку-ку – има строги правила – никакви обувки в стаите – всичко се оставя в един кош при нея, нищо не се простира в стаята – при нея има сушилник, нищо не се пере на ръка – само се ходи на пералня, вечер в 23 часа затваря и сутрин преди 7 часа никой не става – тъмно е и котките ѝ също спят.

За вечеря хапнах един марципанов пай с топка сладолед и толкова. Скъпо е.

Ден 1 – от Saint-Jean-Pied-de-Port до Roncesvalles

Придвижването ми започна в 8:00 часа и пристигнах в 15:30 часа с изминати около 30 км с над 1000 м. денивелация.

Имаше красива мъгла в ниското и отвратителен вятър на високото. Цял ден не съм се събличал или обличал. Закуската беше френска и скромна.

Настаних се в общинския пансион за пилигрими. На третия етаж е най-яко, чисто и малобройно.

ВИЖТЕ: Българи на път – едно тримесечно пътуване

Общинският пансион след ремонт

Вечерта е за вечеря и служба в църквата.

Ден 2 – от Roncesvalles до Larassoaña – сутринта след закуската тръгнах в 7:15 по тъмно. Малко препусках и без почивка след 6 часа и половина достигнах до следващият ми пункт.

През нощта беше валяло и в гората беше мокро. Движих се със сандали. По обяд изпече. Вятър почти нямаше. Спускам се от планината и вече съм на около 500 м.н.в.

Вело-пилигрим

Имаше и колоездачи.

Ден 3 – от Larassoaña до Zariquiegui – тръгнах в 7:40 и стигнах в 14:50 – заради дъждеца тръгнах със стегнати високи чорапи и обувки – завърших с пришки на малките пръстчета – вечерях на меню – канадец – пенсионер – бивш граничар с история за криминално проявен от Сан Франциско – от 21 до 50 години бачкане за пенсия.

Ден 4 – от Zariquiegui до Lorca – тръгнах в 7:10 и стигнах в 15:40 – уж със сандали с чорап за по-леко, после и без чорап.

Имах изгрев и посрещах изгрева на билото при паметника на пилигрима.

Паметника на пилигрима

И един филм за препоръка да е гледа – аз го харесах.

Имаше хубави градски и полски гледки.

Ден 5 – от Lorca до Los Argos – тръгнах в 7:50 и стигнах в 16:10 – безветрие и хлад за начало и припек за завършек.

Имаше много композиции като за десктоп тапет, малко овце и почти 50 хил. за деня.

Множество гроздови масиви и фонтанът на виното – наздраве!

ВИЖТЕ: Задължителната екипировка: 6 +1 предмета, които да не забравяме на преход това лято

Ден 6 – от Los Arcos до Logroño – тръгнах в 7:00 и стигнах в 13:30 – днес без багаж – пуснах го по куриер и полетях – движех се със своето темпо без неразположения.

Сутрешен трафик – всички отиват на работа.

Вечеря за заслужения ден без тегло на гърба.

Ден 7 – от Logroño до Najera – тръгнах в 7:10 и стигнах в 14:00 – пак без багаж – безоблачно и нищо интересно днес – няколко лебеда преди закуска и малко гроздобер.

Ден 8 – от Najera до Grañón – тръгнах в 7:40 и стигнах в 15:00 – вече без багаж – ще спя в църквата.

Хубаво е да си имаш компания по пътя и да си говорите – първо двама германци 🇩🇪, с които вечеряхме снощи, после с двама руснаци и италианка.

Друзя и рагаци

Вечерята беше в църквата и си говорих пенсиониран британски полицай 🇬🇧, архитектка от Полша 🇵🇱 и научих за две девойки от Полша, които са тръгнали от Варшава през юни, аз ги засякох в началото на моето ходене.

В интересен свят живеем!

Ден 9 – от Grañón до Villafranca Montes de Oca – тръгнах в 6:25 и стигнах в 13:05 – много приятно с час ходене по тъмното.

Ден 10 – от Villafranca Montes de Oca до Burgos – тръгнах в 7:05 и стигнах в 17:00 – дълъг ден с над 40 км зад гърба – ходихме в група с германците и се разделихме преди подхода към града – града е жив и динамичен – хубава вечеря с бразилеца и италианец.

В катедралата на Бургос

Ден 11 – от Burgos до Hornillos del Camino – кратък следобед с много емоции и смях до сълзи.

Ден 12 – от Hornillos del Camino до Itero de la Vega – тръгнах в 7:25 и стигнах в 14:25 – заедно съм с германците и естонеца – делим се, събираме се. Имаше няколко грабливи птици, които кръжаха над пустите полета. Влезнахме в нова провинция. В хостела има 3 кучета. Много хубав и лежерен ден.

Графити по пътя на пилигримите

Ден 13 – от Itero de la Vega до Carrión de los Condes – тръгнах в 6:55 и стигнах в 14:55 – движихме се покрай голям канал – късна закуска за обяд – пустош и раздяла с член от колектива – градска вечеря и почивка.

Още един Windows Desktop момент

Ден 14 – от Carrión de los Condes до Moratinos – тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:15 – доста приятен ден без много гледки за споделяне и няколко разговора със сподвижници.

Ден 15 – от Moratinos до El Burgo Ranero – тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:45 – попаднахме в хотел – минахме официално половината път – пак се посмяхме добре.

Моето Камино семейство

Ден 16 – от El Burgo Ranero до Leon – тръгнахме в 7:25 и стигнахме в 15:25 – повървяхме повече от 35 км. – малко влакове и мъгла – голям град и лудница

Ден 17 – от Leon до San Martín del Camino – тръгнах в 7:35 и стигнах в 12:25 – от големия град към село – чудесен домакин с вкусна вечеря и котки наоколо

Ден 18 – от San Martín del Camino до Murias de Rechivaldo – тръгнахме в 7:35 и стигнахме в 15:25 – още една красива катедрала по пътя и следи от Български магазин в Асторга.

Ден 19 – от Murias de Rechivaldo до El Acebo de San Miguel – тръгнахме в 7:05 и стигнахме в 16:15 – изкачихме се до 1550 м.н.в. и минахме през Cruz de Fierro – купчина от камъни, където всеки оставя своят камък, символ на тежестите и несполуките в миналото.

В пълно бойно снаряжение

Ден 20 – от El Acebo de San Miguel до Cacabelos – тръгнах в 7:05 и стигнах в 15:45 – залутахме се в големия град по пътя – групата се разделя за следващите дни и всеки със своето темпо – един дядо на 83 г. от 8 години минава пътя два пъти в годината!

Днес спим в градския пансион – в двора на църквата – разделени кабинки за по двама.

Ден 21 – от Cacabelos до La Faba – тръгнах в 7:20 и стигнах в 14:40 – днес групата ни се разтури и се движихме само с германеца. Другите изостават и почиват.

Изкачихме планината – зелена и прекрасна – почти сме на върха. Остават още 5-6 дни до Сантиаго и в неделя има прогноза за дъжд.

Вечеряхме във вегетариански стил и на съседната маса обсъждат хъркащите в спалните.

Ден 22 – от La Faba до Samos – тръгнах в 7:05 и стигнах в 16:15 – и сам войнът е войн. Една от мъдростите по пътя е: Ако искаш да стигнеш бързо – върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч – върви с другите.

Вече съм в Галиция, хубава закуска, минзухари и гъби. Крави и много зеленина. Завършекът бе с обиколка в огромния манастир на град Самос – детайлите му заслужават внимание.

Ден 23 – от Samos до Gonzar – тръгнах в 6:50 и стигнах в 16:20 – изминах маратонска дистанция, втори ден съм сам. Много красоти и 3 четирилистни детелини за късмет.

Минах 100 километровата раница преди Сантиаго. Оттук се включват още пилигрими, които искат да получат сертификат за последните сто километра.

Още 100 километра до финала

Времето се раздуха и утре го дават облачно с ръмеж – стискам зъби и продължавам.

Buen camino!

Ден 24 – от Gonzar до Palas de Rei – тръгнах в 7:45 и стигнах в 12:45 – днес го писах дъждовен – съобразено и с прогнозата – вятър, плътни облаци и преваляване.

Първи ден почивка и изминати около 17 км. при средно 30 км./ден до тук. Ще зачакам групата за да стигнем заедно до Сантиаго.

Страхотен обяд в лежерен ден

Седнах за късен и лек обяд преди вечеря и като ми сервираха едни порции, та вечерята ще я проспивам днес.

Лека нощ!

Ден 25 – от Palas de Rei до Melide – тръгнах в 7:35 и стигнах в 10:45 – дъждът започна десет минути след като вече ходех и продължи на пресекулки докато стигнах.

Краката не успях да опазя сухи.

Настаних се бързо и се изсуших. Почивка и дочаках колектива.

Направихме план за дните напред с целево пристигане в Сантиаго в четвъртък рано сутринта.

Две нощувки в града и после с кола ще обиколим до и край морето.

Ден 26 – от Melide до Salceda – тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 15:30 – почти не валя днес и беше красиво с много зеленина.

Минахме през гора с евкалиптови дървета.

Евкалиптовата гора и папрат навсякъде

Беше влажно и сочно – много хубави цветове за снимки на растения.

Остава ни един ден и му се видѐ краят.

Ден 27 – от Salceda до Monte do Gozo – тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 14:00 – върви по вода и през евкалиптовата гора…

Ден 28 (последен) – от Monte de Gozo до Santiago de Compostela – тръгнахме в 6:00 и стигнахме в 7:05 – нощта беше неспокойна и от вълнение не спах добре. Дъжда беше спрял, а обувките и чорапите бяха мокри

Успяхме! За 28 дни с 1,2 млн. крачки над 800 км. зад нас!
Бяхме сред първите на площада. Сертификатите си взехме за около 40 мин. Набързо се настанихме, изпрахме и изсушихме. Късна закуска, дрямка и вечерна разходка с влизане в катедралата (в ремонт).

Сертификат за завършен пилигримски поход

Първа среща с българи – мои фенове, които са били на обмен в Понтеведра и случайно или не се засякохме в едно кафене, след което се видяхме и на площада.

Още от невероятните пътешествия на Оги можете да откриете в личния му блог: ogniancho.blogspot.com

Българският ми фен клуб на площада

ВИЖТЕ: По един от най-опасните туристически преходи

Сподели

0Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.