Сърфът е магия с Илияна и Йоан

За делфините, вълните, Олимпийските игри и мечтите

 
0

Вятърът полюшва украшението от мидички, закачено на барa, направен от сърф дъска точно пред базата на училище „Акаша“. Целият запис на интервюто е съпроводен от звуците на морето, музиката на мидите и шептежът на поривите. Чудесен ден за сърф! Велека е притихнала зад нас, защото слуша кротко историите за морските вълни. Морето се вълнува пред погледите ни, защото иска да добави още няколко щрихи в тази история за сърф.

Илияна Стоилова и Йоан Колев са хората, благодарение на които цяло лято, а и още много занапред, се потапяме в магията на уиндсърфа. Магия – точно това е думата, която и двамата използват, за да опишат усещането си към спорта. Имат общо повече от 30 години опит върху дъските и повече от хиляди вълни разкази и успехи в спорта. Имат себе си, обща цел и безброй мечти.

Акаша сърф
Илияна Стоилова и Йоан Колев/Снимка: личен архив Илияна и Йоан

Разкажете ни как започнахте, кой ви запали по уиндсърфа?
Илияна: Първите си стъпки направих на Златна рибка и всъщност се запалих от баща ми и майка ми, които също са сърфисти. Исках много да стигна до острова Свети Иван, защото се смяташе че е обитаван от тюлени монаси, а аз си представях, едни магически същества и много исках да ги видя. Баща ми ми казваше: „Ами, хайде, научи се да караш сърф и ще можем да отидем да ги видим.”

Йоан: При мен магията се случи във Варна, по времето по което все още тренирах баскетбол. Големият ми брат започна работа в местния сърф клуб във Варна и просто ме извика един ден на плажа, за да ме качи на сърфа. Много, много ми хареса и от този момент започнах усилено да се занимавам с това.

И двамата започвате с уиндсърф, нали?
Й: Всъщност моят първи досег с ветроходството беше с лодки, дори съм участвал на едно състезание, след което се качих на сърф.

Акаша сърф
Илияна Стоилова и Йоан Колев/Снимка: личен архив Илияна и Йоан

Кога започнахте да се състезавате?
Й: Около 2003-2004 г. започнах да ходя по състезания, като повечето от тях бяха на местно ниво във Варна, а след това, когато пораснах още малко, започнах да участвам и в други градове, държавни първенства и прочие.
И: При мен, мисля, беше през 2009 г., когато започнах да тренирам в Несебър. Там се запознахме и с Йо – в тогавашния ни общ клуб, а аз бях на 18.

Спомняте ли си първите си състезания, какви бяха емоциите от тях?
И: И: Много се притеснявах. Доколкото си спомням, завърших последна. (смее се) Бях с една дъска, която изобщо не качваше срещу вятъра, заради което след това ме беше ужасно много яд. Но тогава, на първото си състезание, се запознах и с Йо и се влюбих в него. Той беше доста по-добър от мен в уиндсърфа и ми показваше някои неща. Беше много хубаво да видя хора около себе си, които умеята да карат добре,а в Несебър по това време нямаше почти никакви сърфисти и това ми бяха първите приятелчета в уиндсърфа, с които можех да обменям опит.

Акаша сърф
Илияна Стоилова и Йоан Колев/Снимка: Чавдар Тишев

Йо, малко известен за съжаление факт е, че ти си представял страната ни на Олимпийски игри. Разкажи ни повече за това.
Й: За мен това беше едно пътешествие, което се случи в рамките на десет години от стъпването ми на сърфа. Дойде момент, в който брат ми ме попита дали не искам да постигна нещо повече в този спорт и дали не бих „работил“ за участие в Олимпиада. Аз нямах представа с какво се захващам, но реших да се впусна, защото ми звучеше магическо, интересно. От този момент до самите игри винаги съм се подготвял. Летният сезон за мен беше много дълъг – от началото на април до ноември, като се караше всеки ден, а подготовката ми продължаваше и през зимата.

Първото ми по-голямо международно състезание беше през 2005 г., когато отидох на Световното първенство за младежи и откогато винаги съм бил част от националния отбор. Там тотално промених визията си за това как всъщност трябва да се тренира и да се подхожда към сърфа.

Колко души участваха тогава в отбора?
Й: На това Световно бяхме 8-9 души, но с течение на времето отборът намаля. Самите състезатели започнаха да поотрастват, налагаше им се да се издържат сами, да търсят работа, да учат в университети и лека-полека дойде момент, в който при мъжете в отбора останах само аз. Имаше две момичета при жените, а после и Или се включи в даден момент.

Какво е положението на отбора в момента?
Й: В момента няма никой, няма национален отбор по уиндсърф.
И: И: Има федерация по ветроходство, в която уиндсърфа присъства като дисциплина, но нямаме отбор вече. Нашето желание и цел паралелно с училището по сърф, е да започнем да развиваме този спорт в България като професионален път за някои хора. Затова всъщност направихме и „Акаша“, а сега вървим с малки стъпчици, докато не стигнем до нещо по- голямо.

Акаша сърф
“Акаша” инструктори/Снимка: Чавдар Тишев

Да се върнем за малко към Олимпиадата, Йо. Какви бяха най-големите предизвикателства тогава?
Й: Нашият спорт не е спорт, в който се състезаваш с времето, с часовника. Не е спорт, при който пускаш хронометъра и се състезаваш срещу него, за стотни или секунди, а е спорт, при който трябва да имаш някого до себе си, за да разбереш дали ти самият се справяш правилно. Трудното при мен беше, че бях сам. Много пъти съм влизал да карам сам, за да съм във форма, за да не губя усета за дъската, за вятъра, въобще за това какво се случва постоянно по вода, а при нас е важно дори тренировките да протичат с друг сърфист до теб. Моят единствен напредък е бил по състезания.

Трябвало е да вземеш квота, за да бъдеш допуснат до участие на Олимпиадата.
Й: Да, тогава квоти при нас се раздаваха на двете Световни първенства преди Олимпийските игри, а аз успях да взема на второто. В първата половина от състезанието се разболях и с последни сили, преди да започне втората половина на състезанието, успях да се класирам толкова напред, че да не мога да изпадна назад и да си изгубя квотата. Тоест, аз си подсигурих квота в първата половина и след като знаех, че съм я спечелил, вече не карах до края на състезанието… Беше много предизвикателен момент, но после изпитах много голямо облекчение и наистина цялото внимание се насочи към Олимпиадата, която буквално е черешката на тортата.

Акаша сърф
Йоан Колев рамо до рамо със световния и два пъти Oлимпийски шампион Дориан ван Райселберге (в
средата)

Какво успя да вземеш ти за себе си от участието си на игрите?
Й: Отивайки на Олимпиада, аз знаех, че не мога да спечеля, не мога да се боря с всички най-добри, но преживяването е огромен престиж и е незабравимо заради самото събитие. Ти се потапяш в енергията на Олимпийските игри – нещо, което не мога да опиша с думи. Да излезеш на стадиона, да вървиш ти по пистите, да си до факлата, до Олимпийския огън… Там се почувствах победител, въпреки че не отивах да спечеля. Там наистина разбрах всъщност за какво съм го правил толкова много време и искрено, с всички най-добри чувства, го пожелавам на всеки, който иска да поеме по този път, защото е все едно да отидеш в космоса! Неописуемо е, трябва да се преживее.

Акаша сърф
Илияна Стоилова и Йоан Колев/Снимка: личен архив Илияна и Йоан

Кога решихте, че ще създадете училище за сърф?
И: Беше през 2014, когато решихме, че трябва да изместим фокуса от това да тренираме за свои успехи към това да помогнем за развитието на уиндсърфа в България и популяризирането най-вече на спорта като професионален път. Решихме, че трябва да започнем отнякъде, а за да бъде това нещо и финансово подкрепено, най-удачно беше да започне като сърф училище, което в годините да прераства в спортен клуб.

Защо избрахте „Акаша“ да бъде разположено точно тук?
И: И: Синеморец е прекрасно място, център за хора, които са дейни и гледат на престоя си на плажа като време за активна почивка, в която да се занимават с водни спортове, релаксация с йога, колоездене, бягане и всякакви занимания сред природата. Мястото е прекрасно, част е от парк Странджа, и какво по подходящо от уиндсърфът, който е потопен изцяло в природата. Практикуването на спорт, обгърнат от всички стихии: вода, вятър, слънце, разкрива истински вътрешната човешка сила,а природата става част от самия теб. Искрено сме благодарни и на нашите колеги от “Вятър и вода”, които ни помогнаха да бъдем тук и да споделяме това красиво място заедно. Много се радваме, че сме точно на това магическо кътче от нашето Черноморие, защото то ни зарежда с положителна енергия всеки ден.

Забелязвате ли спортът да предизвиква интерес у по-малките?
И: Да разбира се, има голям интерес. Постоянно все по-малки и по-малки деца идват при нас с желание да започнат. Най-младите ни ученици са на 4-ри години. Изобщо в България има много деца, на които този спорт им харесва и е познат, но те не знаят за възможността да продължат в професионално направление.

Акаша сърф
Снимка: Личен архив “Акаша”

Какво не знаем за възможностите за уиндсърф в България, а трябва?
Й: Не бих казал, например, че в България не става за сърф. Да, в чужбина има места с далеч повече вятър – по-често духа повече, по-постоянни са условията, но зависи за какво отиваме да караме сърф, можем да намерим подходящи условия и тук.
И: В България е много добре да започнеш да се учиш да караш. Когато си начинаещ, а дори и до едно средно ниво на каране, в България има прекрасни условия. Имаме излаз на море, което е доста голям бонус, в сравнение с държави, които са ощетени в този аспект, а ветроходството им е доста развито (например Австрия, където уиндсърфът е изключително популярен). Да, нямаме постоянна равна вода и силен вятър, но не винаги в практиката ще има такива условия. Освен ако целта не е да бъдеш карач само на равна вода. Ако човек иска обаче да се занимава задълбочено с този спорт, трябва да може да влиза на всякакво време, да се справя със ситуации извън комфортната му зона като вълни, прибой, по-слаб вятър на моменти, по-силен в други, да използва вълните, да търси пориви, да наблюдава облаците и тн. За мен трябва да се впуснеш в това, което ти е предложено от природата и да дадеш максимума от себе си, а не да чакаш перфектните условия, на които просто да влезеш във водата и да направиш един-два тигела.

Какво трябва, за да си уверен уиндсърфист?
Й: Просто много каране.
И: И: Много каране и да си поставяш цели с всяко влизане на вода. Аз забелязвам, че за някои неща са нужни години повтаряне. Трябва постоянство и много хъс.

Акаша сърф
Снимка: Akasha Surf School

Какво бихте казали на едно дете, например, за да го запалите по уиндсърфа?
И: Че може да види делфини! Ние много често виждаме делфини. Имаме случаи, в които деца, които ги е страх от дълбокото, забравят за всичко и са готови да влезнат ужасно навътре само за да ги видят отново. Всъщност, това е още едно от най-магическите неща на този спорт – толкова си близо до дивото, че ставаш част от цялото нещо, чувстваш се в хармония с всичко около себе си, а това, пък ти дава свобода. Освен това морето е „мястото“, на което човек започва да търси и намира упора в себе си, а това му помага да разкрие същността си и да се слее с всичко останало.

За какво мечтаете вие двамата?
И: И: Да обикаляме много, много по света и да караме навсякъде – това е най-голямата ми мечта още от малка. Страхотно е, че се комбинира и с децата, защото за състезания пътуваш по целия свят!
Й: И аз за това си мечтая! Искам много да ходим и да караме на различни интересни места, естествени и диви, както тук в Синеморец. Отвъд това обаче, ми се иска хората да бъдем по-освободени от ежедневните ангажименти, да можем да си позволим не се мисли толкова за живота като за график от осем до пет, а всеки човек да има значително повече време, което да прекарва за себе си, да открива себе си.

Акаша сърф
Снимка: Akasha Surf School

Морето ни подсказва, че Илияна и Йоан ще изпълнят всичките си цели – ще имат успешно сърф училище, ще имат прекрасен уиндсърф отбор и ще завладеят с магията още редица хора, за които тя да стане начин на живот. Ще порят вълните с делфините. А за следващия септември планират да тръгнат от най-северната точка на Черноморието ни, за да достигнат до най-южната с уиндсърфовете си. И с това ще успеят. Защото са влюбени в уиндсърфа, природата, морето и един в друг.

Още за сърф училище “Акаша” можете да откриете в сайта им akashasurf.com и Фейсбук страницата им.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.