Още през 80-те години Васил Киров е може би най-добрият български спортен катерач и един от хората, проправили пъртината за спорта у нас. Заедно с Милкана Русева той екипира първия маршрут за спортно катерене в страната, участва активно в разработването на скалните обекти Лакатник и Враца. Рекордът му за най-много изкачени маршрути (шест) на Централната стена на Враца за един ден все още не е подобрен. Четири пъти е национален шампион, печели и три Купи на България. Той е първият българин, победил в състезание извън страната – в Бецков, днешна Словакия.
Днес е председател на комисия „Спортно катерене“ към Българската федерация по катерене и алпинизъм. Има и идеи да развие малко производство на неща свързани с катеренето – хватки, обеми, дори малки стенички.
Най-големи усилия обаче хвърля в клуба „Алтиус“, на който е председател и основен треньор. В началото Васил тренира 1-2 деца в зала „Гравити“, но постепенно броят им расте. „Повярвахме си, че и ние можем, станахме по-смели и успехите дойдоха“, казва той. Клубът няколко пъти заема първото място в България за годината, но в крайна сметка Киров решава с по-малко хора да изгради по-силен състав, който да участва на международни състезания. И резултатите не закъсняват. Миналата година възпитаникът на „Алтиус“ Петър Иванов стана европейски шампион и носител на европейската купа на боулдър във възрастовата група 14-15 години. Победи в най-престижните европейски катерачни фестивали за деца има и синът на Васил Слав, както и Петра Барова.
Контактът с децата носи удоволствие на Васил: „Дано не прозвучи грубо, но те са материал, който можеш да моделираш, за да станат най-добри като катерачи и дори като личности. Това зарежда с енергия и е голям стимул за някой като мен, който си обича работата. На моменти е тежко, но когато дойде резултатът, всичко се забравя и се изплаща.“
Васил вижда бъдещето на спортното ни катерене „в розова светлина“. Според него нивото при децата е между добро и много добро, даже в някои проблясъци – отлично. Затова, ако се работи правилно с тях и бъдат запазени мотивацията и интересът им, както и тези на родителите им, когато състезателите влязат в юношеска възраст ще се радваме на много успехи.
Според Васил катеренето е хармоничен спорт, който натоварва цялото тяло, но провокира развитието и на други качества, като смелост и това да се пребориш със себе си. В спортния си вариант то е значително по- безопасно от редица други спортове. „Може би само шахът и кърлингът са по-нетравмиращи“, смее се треньорът.
Васил твърди, че катеренето съчетава различни дисциплини и за напредването във всяка от тях се изисква много труд, време и упорство. „Но хубавото е, че може да се практикува от 3 до 93-годишна възраст. В зависимост от това до кое ниво си стигнал, винаги имаш следваща граница, може да стане още и още малко по-трудно. Човек винаги може да намери това, което иска.“
Ако едно дете иска да е шампион обаче, трябва да го има вътре в себе си и да вярва в крайния резултат. „Ако не си тръгнал да ставаш шампион, а просто да опитваш, няма да станеш“, смята Васил и добавя, че се изискват много жертви в личния живот, защото детето се отделя от познатата среда, от това, което всички негови съученици правят, и поема по съвсем друг път, а особено в тийнейджърска възраст това е много трудно. „Аз се възхищавам на Пепи (Петър Иванов, б.а.). Той е толкова целенасочен и категоричен в това, което иска, че мотивира и мен. По време на европейското първенство спяхме на палатки, в които не се живееше, през деня беше 38-39 градуса на сянка, нощно време – над 30. И в тази атмосфера той се състезаваше и побеждаваше.“
Победите са важни за децата, но според Васил по-важно за треньорите е да ги изградят като състезатели, катерачи и хора. За да го постигне, той залага повече на насърчаването: „В катеренето нещата никога не може да се получат насила. Индивидуалният и особено нестандартният подход към всеки е много важен. А най-важното, на което искам да науча децата, е да обичат това, което правят.“
Интервюто с Васил Киров е част от статията „Тренировъчен ден“, която ще намерите в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. За да се снабдите със стари броеве, свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. А за в бъдеще най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
