Във втората половина на XIX век Алпите все още са граница с непознатото — високи, непристъпни и опасни. Там, където днес има въжета, пътеки и хижи, тогава са се движели само най-смелите и най-упоритите.
Сред тях изпъква един човек, чието име остава не само в географските карти, но и в историята на планинарския дух – Хорас Уокър (Horace Walker). Той не е от митичните герои на трагедиите по върховете, нито от онези, които търсят слава на всяка цена. Публикация на Alpine Journal (1908) го описва:
„Уокър бе от онзи тип алпинисти, които обичат не само върховете, а и долините – хора, за които пътят е толкова важен, колкото и целта“. Именно този дух – на пътуване, приятелство и откривателство – го поставя сред най-уважаваните фигури на златната ера на алпинизма.
Корени в планините
Роден през 1838 г., според In Memoriam на Alpine Journal – в Канада, но след това семейството му се завръща във Великобритания и се установява в Ливърпул. Баща му – Франсис („Франк“) Уокър – е търговец на олово и запален планинар, а сестра му Луси Уокър по-късно ще стане първата жена, изкачила Матерхорн (Matterhorn) през 1871 г.
Като тийнейджър Хорас е изпратен да учи в кантона Во, Швейцария, където за пръв път стъпва в Алпите. На 16 години изкачва връх Мон Велан (3765 м) в Пенинските Алпи.
В зората на златната ера
Когато Уокър започва активната си дейност, светът на алпинизма е в своя разцвет. Между 1850 и 1870 г. повечето големи върхове на Алпите са изкачени за пръв път – епоха, която по-късно ще бъде наречена „златната ера“ (The Golden Age of Alpinism). Уокър е сред онези, които не само участват, но и определят нейния дух.
Първото му голямо постижение идва през 1864 г., когато заедно с баща си Франсис и сестра си Луси изкачва за пръв път Балмхорн (Balmhorn, 3698 м) в Бернските Алпи. Водачи са прочутите братя Якоб и Мелхиор Андерегг – имена, които ще се появяват неведнъж в историята му. Същата година се запознава с Едуард Уимпър и заедно осъществяват първото изкачване на Бар дез Екрен във Франция (4102 м).
През 1865 г. изкачва първенеца на Гларнските Алпи – Тьоди, а с неговия приятел А. У. Мур (Adolphus Warburton Moore / A. W. Moore) правят серия от изключителни първи изкачвания: Пиц Розег (Piz Roseg, 3937 м) и Обер Габелхорн (Ober Gabelhorn, 4063 м). Мур ще напише по-късно:
„В лицето на Уокър срещнах най-тихия, но и най-решителния човек, когото съм виждал. Когато планината се затваряше пред нас, той просто се усмихваше и казваше: „Ще се върнем утре“.
Вижте още: Емблематичното изкачване на Матерхорн, което превърна алпинизма в спорт
Образован, скромен и благороден по натура, Уокър се вписва в образа на типичния английски „джентълмен-алпинист“. Не живее от изкачванията, а заради тях. Пътува из Европа, работи в семейния бизнес, но всеки сезон се завръща към скалите, снеговете и хората, с които споделя страстта си.
Гранд Жорас
Най-известният момент в живота му идва на 30 юни 1868 г., когато заедно с водачите Мелхиор Андерегг, Йохан Яун и Жулиен Гранж осъществява първото изкачване на връх Уокър (Pointe Walker, 4208 м) – най-високата точка на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) в масива Монблан.
Един от върховете на Гранд Жорас вече е бил покорен от Уимпър, но най-високият остава за Уокър. Днес той носи неговото име.
Изкачването е дълго и изтощително. По пътя те срещат нестабилен сняг и стръмни ледени кулоари. По разказ на водача Андерегг, цитирано по-късно в Alpine Journal, „Господин Уокър вървеше последен, тихо и методично, сякаш отброяваше всеки дъх. На върха само стисна ръката ми и каза: „Това е повече от гледка. Това е чувство“.
Макар да вървял последен на въжето, върхът бил наречен на негово име – знак на признание към човека, който организирал експедицията, избрал маршрута и бил уважаван в алпийските среди. Така името му остава на върха като израз на почит към неговия принос, методичност и дух. По-късно названието се пренася и върху северния му ръб – ръбът Уокър (Walker Spur), изкачен за пръв път едва през 1938 г. от Рикардо Касин.
Вижте още: Хората зад марките: Рикардо Касин
Отвъд Алпите
През 1874 г. Уокър участва в експедиция в Кавказ заедно с Ф. К. Гроув, Фредерик Гарднър и водачите Петър Кнубел и Ахия Сотаиев. Те осъществяват първото изкачване на западния, по-висок връх на Елбрус (5642 м) – считан за най-високата точка на Европа. Източният връх (5621 м) бил изкачен още през 1829 г., но именно западният представлява истинския връх на планината.
В пътеписа си Гроув отбелязва, че именно Уокър бил „моторът на експедицията“, човекът, който поддържал духа, когато бурите ги задържали дни наред в палатките.
След завръщането си той не търси публичност. Пише малко, говори още по-малко, но остава активен в Alpine Club – първия клуб за алпинисти в света. Между 1891 и 1893 г. е негов президент, и според архивите именно тогава започва системното съхраняване на алпийски дневници и карти – традиция, която продължава и днес.
Вижте още: Монблан vs. Елбрус: 10-те най-високи върха в Европа
Сестра му Луси – първата на Матерхорн
В живота на Хорас Уокър неизменно присъства фигурата на сестра му Луси, една от първите жени с големи постижения в алпинизма. Двамата често пътуват заедно, изкачват върхове и споделят едно особено партньорство – и в живота, и в планината.
Според спомените в Alpine Journal, Хорас никога не се опитвал да засенчи сестра си. Когато през 1871 г. тя се качва на Матерхорн – първата жена в света, направила това – той я поздравява с простите думи: „Знаех, че ще стигнеш първа“.
Вижте още: Луси Уокър – първата жена на Матерхорн
Джентълмен по въжето
Мнозина от съвременниците му го описват като човек на малко думи, но на дълбоки жестове. В „In Memoriam“ (1908) пише:
Той бе честен, внимателен, приятен спътник, който никога не се оплакваше, дори когато бурята рушеше лагерите ни. Неговата сила бе тиха, но непреклонна.
В алпийската традиция на Викторианска Англия Уокър олицетворява идеала за сдържано превъзмогване – стремеж към височината като етична, не само физическа стойност. Той не се състезава, не търси подвиг, а преживяване.
Последни години
След активните си години Хорас продължава да се занимава с клубна дейност и да пътува из Алпите, макар и без амбицията за нови първи изкачвания. През последното десетилетие от живота си се посвещава на картография и подкрепа на млади алпинисти. Умира на 1 януари 1908 г., на 69 години.
Наследството на Хорас Уокър
Днес името на Уокър живее по няколко начина:
- връх Уокър и ръба Уокър на Гранд Жорас са именувани на него,
- също и ледника Уокър и хижа Уокър в Южните Алпи на Нова Зеландия – наречени така от британски изследователи в знак на почит към класическите алпинисти;
- както и в духа на алпинизма като култура, в която честността и последователността са също толкова важни, колкото физическата сила.
Според историка на алпинизма Джон Лейдъл („The English Alpinists, 1850–1900“, 1999) –
„Името Уокър символизира прехода от романтичния към модерния алпинизъм – от емоцията към метода“.
„Методът“ тук означава систематичен подход – подготовка, организация, клубна дейност, публикуване на пътеписи и картографиране. Уокър е сред онези, които въвеждат ред и мисъл в младия спорт, превръщайки го в култура, а не просто приключение.
Вижте още: Благовест Цолов за Алпите и стените на Гранд Жорас
Източници:
In Memoriam, The Alpine Journal, Vol. 24, 1908.
A. W. Moore, The Alps in 1864. London, 1867.
Canadian Alpine Journal, Vol. 1, No. 2, „The Alpine Club’s Jubilee“.
Deutsche Alpenverein Archive, 2010.
Wikipedia (EN, DE, FR) – проверка на дати и географски данни.
